Определение № 2098 от 17.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2098 гр. София, 14.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно частно наказателно дело № 20231100603512 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на частната обвинителка Д. К. М. против определение на СРС от 07.06.2023г., постановено по НОХД № 10 600/2022г. по описа на СРС, НО, 121ви състав, с което съдът не се е произнесъл по въпроса за допуснати съществени процесуални нарушения.

В жалбата са изложени доводи, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че с определение от 29.12.2021г. съдът е обсъдил възраженията по повод спиране на наказателното производство и се е произнесъл с указания, които били задължителни за разследващия орган. Твърди се, че съдът не може да й откаже исканията по чл.248 от НПК, след като току що е била конституирана като страна.

Моли обжалваното определение да бъде отменено и съдът да прекрати съдебното производство.

В обжалваното определение първоинстанционният съдът е приел, че няма да се произнася по въпроса за допуснати процесуални нарушения, тъй като с определение от 09.01.2023г., постановено по ВЧНД № 5597/2022г. по описа на СГС, НО, VI- ти въззивен състав се е произнесъл, че не са налице допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че дори да е възможно подобно повторно произнасяне, изтъкнатите от повереника нарушения били такива по чл.248, ал.3 от НПК, за които е налице категорична забрана за обсъждане.

Жалбата е подаден в законоустановения срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

1

Софийски градски съд, наказателно отделение, III-ти въззивен състав като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Съдебното производство пред СРС е образувано на 22.08.2022г. с внесен обвинителен акт против Г. Т. Г. за престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.130, ал.1 от НК.

С протоколно определение от 21.11.2022г. съдът е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на СРП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

С определение от 09.01.2023г., постановено по ВЧНД № 5597/2022г. по описа на СГС, НО, VI- ти въззивен състав е отменил определението на СРС и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

С протоколно определение от 24.04.2023г. съдът е отказал да конституира Д. К. М. в качеството на частен обвинител.

С протоколно определение от 07.06.2023г. съдът е отменил определението си от 24.04.2023г., конституирал е Д. К. М. в качеството на частен обвинител и е провел ново разпоредително заседание. В същото съдебно заседание съдът не се е произнесъл по въпроса за допуснати процесуални нарушения, като е приел, че с определение от 09.01.2023г., постановено по ВЧНД № 5597/2022г. по описа на СГС, НО, VI- ти въззивен състав въззивната инстанция се е произнесла, че не са налице допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и на пострадалата. Действително, със забавяне първоинстанционният съд е конституирал пострадалата в качеството на частен обвинител, като е приел, че не се е произнесъл по всички въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание и е провел ново такова с оглед законосъобразното протичане на процеса. В тази връзка въззивният съдебен състав намира, че доводите в жалбата, че са допуснати съществени процесуални нарушения за неоснователни, тъй като правилно е прието от първата съдебна инстанция, че се касае за въпрос, който се е произнесъл друг състав на СГС, поради което определението на СРС следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че с определение от 09.01.2023г., постановено по ВЧНД № 5597/2022г. по описа на СГС, НО, VIти въззивен състав се е произнесъл, че не са налице допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. С това определение съдът е приел, че обвинителния акт съответства на разпоредбата на чл.246 от НПК, тъй като прокурорът е описал случаите на домашно насилие, като при последния на Д. К. М. била причинена лека телесна повреда.

Настоящият съдебен състав намери за неоснователни доводите по повереника, че с определение от 29.12.20121г. постановено по НЧД № 15 149/2020г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав съдът е дал указания на разследващия орган, който да извърши допълнителни процесуални действия. Действително съдът е дал такива указания, но с оглед мотивировката по жалба против постановлението на СРП за спиране на досъдебното производство.

2

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че изтъкнатите от повереника нарушения са такива по чл.248, ал.4 от НПК, за които е налице категорична забрана за обсъждане. Анализът и оценката на доказателственият материал е въпрос по същество на делото, като след провеждане на надлежно съдебно следствие всяка от страните излага доводите по доказателствата и обвинението. Решаващият съд, отчитайки тезите на страните ще прецени, дали и какви противоречия са налице, как това се отразява на обвинителната теза и съобразно това ще постанови крайният си съдебен акт. Именно този акт се явява този, който би могъл да гарантира защитната теза и би представлявал по-голяма защита на правата на пострадалата. В тази връзка е и нормата на чл.248, ал.4 от НПК, съгласно която в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. За страните съществува процесуална възможност да направят своите доказателствени искания пред първоинстанционния съд при разглеждане на наказателно производство по същество, като съобразят процесуалното си поведение със заявеното от подсъдимия, че желае делото да се гледа по реда на чл.371, т.2 от НПК. От друга страна дали са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и пострадалата е въпрос по същество, по който следва да се произнесе въззивната инстанция след приключване на първоинстанционното производство при евентуално постъпили протест или жалби.

Във връзка с изложеното и на основание чл.249, ал.3 от НПК Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.06.2023г., постановено по НОХД № 10600/2022г. по описа на СРС, НО, 121- ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3