Решение № 697 от 28.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. Благоевград, 28.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя СуК.ска при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Катя СуК.ска Гражданско дело № 20201200101444 по описа за 2020 година

Производството по настоящото гр.д.№1444/2020г. по описа на Окръжен съд-Благоевград е образувано по искова молба вх.№6069/23.12.2020г., подадена от К. К. М., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“М., чрез адв.А.А., против Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, гр.С., бул.“В..

В исковата молба се сочи, че исковете са насочени срещу Прокуратурата на РБ, тъй като съгласно действащото българско законодателство това е органът, на който е вменено задължението да разследва извършването на престъпленията, да повдига обвинения срещу извършителите на същите и да осъществява контрол върху органите, провеждащи разследването. Наведени са доводи за наличие на виновни и противоправни вредоносни действия и бездействия на прокурорите при провеждане на разследването на убийството на бащата на ищеца, които не провели обективно и своевременно разследване на престъплението, което от своя страна довело до неразкриване на обективната истина по делото и в частност на авторите на престъплението, и като резултат довело до оправдателна присъда за привЛ.ните към наказателна отговорност лица и отхвърляне на предявения от ищеца граждански иск в наказателния процес. Последното от своя страна осуетило възможността ищецът да получи както наказателноправна, така и гражданскоправна защита на правата си, като бъде обезщетен от прекия причинител на вредите /от извършителя на деянието/ за претърпените от същото имуществени и неимуществени вреди, по причина липсата на правосъдие. За обезщетяване на причинените на ищеца вреди в резултат на горепосоченото непозволено увреждане, от Прокуратурата на РБ се претендират обезщетенията, предмет на процесните искове - претенция за имуществени вреди в размер на 169 800 лв. за пропуснати ползи – неполучена от ищеца средномесечна издръжка за периода от смъртта на неговия баща /08.10.1998г./ до навършване на 1 пълнолетие на ищеца /01.05.2013г./, както и претенция за неимуществени вреди в размер на 169 800 лв. за претърпени в същия времеви период от ищеца душевни болки и страдания, терзания и тегоби поради неизвестност на истината за извършителите на престъплението, отнело живота на баща му, съчетано с чувство за безпомощност и непълноценност, израз на изконносакралния синовен стремеж за възмездие и справедливост.

На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника за отговор и са му надлежно връчени на 09.09.2021г. В указания едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който предявените искове се оспорват като недопустими, а в условията на евентуалност – като неоснователни. Навежда се довод, че предявеният иск за имуществени вреди е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца. Предявеният иск за неимуществени вреди бил недопустим на основание чл.299 от ГПК поради отхвърляне с влязла в сила присъда на предявения в наказателното производство граждански иск за претърпените от ищеца от престъплението неимуществени вреди в размер на 84 900 лв., както и поради осъждането на ответника с влязъл в сила съдебен акт по гр.д.№120/2020г. на ВКС за заплащане на ищеца на сумата от 5 000 лв. за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на производството по сл.д.№323/1999г. по описа на ОСлС К. и НОХД №270/2012г. по описа на ОС-К.. Настоява се, че предявените искови претенции са неоснователни поради липса на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД. Оспорва се наличието на противоправно поведение от страна на длъжностни лица на прокуратурата, както и наличието на причинна връзка между такова поведение и твърдените вреди. Направено е възражение за погасяване по давност на претенциите за имуществени и неимуществени вреди. До съда е отправено искане да отхвърли изцяло исковете като неоснователни и да присъди на ответната страна сторените разноски в производството.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция ищецът не се явява лично.

Представлява се от надлежно упълномощен адвокат – адв.А., който поддържа предявените искови претенции и пледира за уважането им като доказани по основание и размер. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Прокуратурата на Р България се представлява от юрк.П., която оспорва претенциите като неоснователни поради погасяването им по давност, както и поради отхвърляне с влязъл в сила съдебен акт на предявения граждански иск в наказателния процес. Настоява, че не е налице противоправност в поведението на прокуратурата, като се позовава и на функционалния имунитет на магистратите. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Окръжен съд-Благоевград, след анализ на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и с тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът К. К. М. е син на К.Г. М., починал през месец октомври 1998г. при следните обстоятелства:

По повод съобщение на дежурен полицай при РПУ-К., на 30.07.1999г. било посетено местопроизшествие при езерото на открития рудник в с.С., обл.К., 2 където в близост до брега бил открит потопен лек автомобил марка „О.К.“.

При изваждането на автомобила било установено, че на предната дясна седалка имало завързан труп на мъж в напреднал стадий на разложение, като главата му била покрита с черно кожено яке. За извършените действия бил изготвен Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, били иззети веществени доказателства. Било установено, че трупът е на лицето К.Г. М., безследно изчезнал в нощта на 08/09.10.1998г.

С Постановление за образуване на предварително производство от 30.07.1999г. било образувано следствено дело №323/1999г. на ОСлС-К. срещу неизвестен извършител, за това, че през месец октомври 1998г. в землището на с.С., обл.К., умишлено е умъртвил К.Г. М., на 33г., от с.Д., обл.К. – престъпление по чл.115 от НК. От заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп, при огледа и аутопсията на трупа на К. М., извършени на 30 и 31.07.1999г. били констатирани огнестрелни наранявания. Според експертите смъртта на К. М. е в резултат на огнестрелни рани, засегнали жизненоважни органи на човешкото тяло – гръбначен мозък, бял дроб и сърце, несъвместими с живота. Починалият е бил умишлено умъртвен чрез употреба на огнестрелно оръжие и произведени няколко изстрела в областта на тялото и главата. Състоянието на трупа при провеждането на аутопсията отговаряло смъртта да е била причинена към момента на изчезването на лицето – през месец октомври 1998г.

За периода от време от 30.07.1999г. до 02.08.1999г. по следственото дело бил разпитан 1 свидетел и са били снети обяснения от 5 лица.

От проведените процесуално-следствени действия по следствено дело №323/1999г. на ОСлС К. било установено, че при влизането на територията на Р България на 25.03.1998г. К. М. се легитимирал пред граничните власти с подправен паспорт на името на И.М., както и че е бил задържан и осъден от съда в гр.Л., Р И. за това, че на 20.12.1996г. в околностите на гр.Б. пренасял в управлявания от него товарен автомобил 58.400 кг чист хероин, за което след 15 месеца бил оправдан и освободен.

На 16.08.1999г. била изяснена собствеността на лекия автомобил м.”О.К.”, в който бил открит трупа на убития М..

През месец 08.1999г. по следственото дело били назначени съдебномедицинска експертиза на дрехите и обувките на убития, съдебно-медицинска и химическа експертиза на части от труп, балистична и химическа експертиза.

За този период били разпитани 7 лица като свидетели.

През месец 09.1999г. след отправено искане до НБЦ-Интерпол и техническа експертиза било установено използването на подправения паспорт на името на И.М. - че паспортът е използван за преминаване на границата при влизане в страната от К. М.. В периода от 07.09. до 21.09.1999г. по следственото дело били разпитани като свидетели още пет лица.

На 21.02.2000г. наблюдаващият прокурор спрял наказателното производство на основание чл.239, ал.1, т.2 от НПК, тъй като въпреки положените усилия от органа на разследването, извършителят на престъплението не бил разкрит, като следственото дело било изпратено на разследващия орган за продължаване на издирването на извършителя.

На 14.01.2011г. в ОП-К. постъпила докладна записка на началник сектор „ПКП“ при ОДМВР-К. за получена информация от две лица за съпричастност на А.К. и В.Ш. към убийството на К. М.. По отношение на двамата свидетели 3 били предприети действия за запазване в тайна на тяхната самоличност. На 14.01.2011г. наказателното производство по следственото дело било възобновено.

В периода от 18.01.2011г. до 16.02.2011г. по сл.дело №323/1999г. били проведени процесуално-следствени действия, като са разпитани свидетелите с тайна самоличност, разпитана е св. Г.М.а, изискани са данни от ГД „ИН” и НСлС за А.К. и В.Ш. и е изпратена съдебна поръчка до Р И., съответно са изискани справки за закупени от К. и Ш. леки автомобили в периода от 1999г. до 2002г.

В хода на досъдебното производство в качеството на обвиняеми били привЛ.ни лицата В.Д.Ш. /С Постановление за привличане от 16.02.2011г./ и А.С. К. /С Постановление за привличане от 09.03.2011г./ - за престъпление по чл.116, ал.1, т.7 и т.9 от НК във вр. с чл.115 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

На основание чл.247 от НПК в ОС-К. бил внесен обвинителен акт срещу А.С. К. и В.Д.Ш., въз основа на който на 21.08.2012г. било образувано НОХД №270/2012г. по описа на ОС-К. срещу двамата подсъдими за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.7 и т.9 от НК във вр. с чл.115 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК за това, че на 08/09.10.1998г. на язовир „С.“ в землището на с.С., обл.К., в съучастие с В.С.М. от с.Д., предумишлено са умъртвили, чрез произведени с пистолет три изстрела от А.С. К. в областта на главата, шията и гръдния кош, К.Г. М., което престъпление е извършено с користна цел /да придобият материална изгода, като вземат от убития наркотично вещество – хероин/, като В.Д.Ш. и В.С.М. са действали като помагачи. На 12.09.2012г. съдът е дал ход на делото, като е допуснал за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от непълнолетния К. К. М., граждански иск за неимуществени вреди от престъплението, за сумата от 84 900 лв., ведно със законната лихва от момента на деянието до окончателното плащане, като К. М. е конституиран като граждански ищец.

Отказано е допускането за съвместно разглеждане на предявения от ищеца К.

М. граждански иск в размер на 84 900 лв. имуществени вреди от престъплението.

С Присъда №13/26.04.2013г. по НОХД №270/2012г. ОС-К. признал подсъдимите А.С. К. и В.Д.Ш. за виновни в престъплението, за което им е повдигнато обвинение, като осъдил подсъдимия А.К. на 18г. лишаване от свобода, а В.Ш. – на 12г. лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът наложил на подсъдимия К. общо наказание – най-тежкото от определените му по НОХД №270/2012г. на ОС-К. и по НОХД №232/2002г. и НОХД №504/2002г., двете на РС-К., и по НОХД №7/2005г. на Пловдивския военен съд – 18 години лишаване от свобода. Постановил изтърпяване на наказанията на двамата подсъдими при първоначален „строг“ режим в затвор. С присъдата си ОС-К. уважил предявения от ищеца К. М. граждански иск за неимуществени вреди до размера от 15 000 лв. и го отхвърлил над този размер до пълния предявен размер.

Срещу горепосочената присъда постъпил протест от ОП-К., въззивни жалби от А. К., от В. Ш., от повереника на частния обвинител и граждански ищец Г.М.а, от служебно назначения повереник на гражданския ищец К. М. и от процесуалния представител на К. М. – адв.А.А., който депозирал пълномощно по делото от гражданския ищец.