Определение № 6950 от 21.02.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6950 гр. София, 21.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БШС като разгледа докладваното от БШС Частно гражданско дело №

20211110174030 по описа за 2021 година

ОПРЕДЕЛИ:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Развива се по искане на длъжника Л. М. К. за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /конкретизирано с уточнителна молба, тъй като изпълнителен лист не може да се издаден за суми, които не са все още присъдени/.

Препис от молбата е връчен на заявителя, който в указания срок е изразил становище за неоснователност на искането, съответно за намаляване на разноските.

Съдът като обсъди доводите в молбата и събраните по делото доказателства намира следното:

По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя С.

Длъжникът е подал възражение в срок, след което и молба за издаване на изпълнителен лист за разноските за адвокатско възнаграждение.

С влязло в законна сила определение заповедта за изпълнение е обезсилена, тъй като заявителят не е предявил иск в срока по чл. 415 ГПК.

При така установените факти съдът намира искането за основателно по следните съображения:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението, с което делото се прекратява е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да го допълни или измени в частта за разноските.

При постановяването на окончателния си съдебен акт /решение по същество или определение за прекратяване/, при направено искане за разноски, съдът е длъжен да ги 1 присъди. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съгласно т.7 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбите на чл.247, 248, 250 и 251 от ГПК, намират приложение и в заповедното производство, каквото в случая се явява настоящото ч.гр.д.

В случая длъжникът има право на разноски за адвокат. Същите са поискани своевременно /в който смисъл следва да се разглежда молбата за издаване на изпълнителен лист за събирането им от заявителя/. Видно от договора за правна защита и съдействие, възлизат на 300 лв.

Заявителят е релевирал възражение за прекомерност, което е основателно.

В Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е предвиден ред за определяне размера на адвокатското възнаграждение, платимо от длъжник в заповедно производство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, за разлика от възнаграждението, дължимо на заявителя по чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 НМРАВ. Съдът намира, че за определяне размера на това възнаграждение не е приложима по аналогия разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, доколкото фактическата и правна сложност на процесуалните действия, извършвани от адвоката на заявителя и този на длъжника не е еднаква. Предвид това, размерът на възнаграждението следва да се определи по аналогия (арг. от § 1 от ДР към НМРАВ), като се съобразяват и общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. размерът му да бъде справедлив и обоснован. Подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е по бланка, без изискване за мотивирането му. При съобразяване характера и сложността на извършеното процесуално действие по подаване на възражение, най - сходни по обем са действията, посочени в чл. 6, т. 5 от НМРАВ - за изготвянето на книжа и молби, при които минималният размер на възнаграждението е 50 лв.

Съобразявайки извършените от адвоката на длъжника действия по делото, настоящият състав намира, че не е налице основание да бъде определян по - висок размер на възнаграждението от такъв в размер на 50.00 лв. Претендираното вземане не обуславя фактическа и правна сложност на този етап от развитието на производството, респективно такова възнаграждение съдът намира за съответно на положения от адвоката труд по делото.

С оглед изложеното, определението от 1.9.2022 г. следва да бъде изменено, като заявителят С, ЕИК ******, с адрес гр.София, ***********, бъде осъден да заплати на Л. К. сумата от 50 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ определение от 1.9.2022 г. постановено по ч.гр.д. № 74030/2021 г. по описа на СРС, 72-ри състав, като

2

ОСЪЖДА С, ЕИК ******, с адрес гр.София, ***********, да заплати на Л. М. К., ЕГН **********, сумата от 50 лева разноски в заповедното производство.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от същото.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3