Решение № 350 от 30.06.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Разлог, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240100488 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по ИМ, подадена от В.П.С., ЕГН*, от *, ч/з адв.

Н.Я., против „Б..”ЕООД, ЕИК*, с адрес: *, представлявано от С.Р.Г.

Ищецът твърди, че е работил при ответника като шофьор на т. а., като п/з м.02.2024 г. е извършвал международен превоз. Поддържа, че за този месец не му е изплатено трудовото възнаграждение, не му е заплатено обезщетение за неизползван отпуск и не са му изплатени дължимите командировъчни.

Претендира заплащане на трудовото му възнаграждение за м.02.2024 г. от 804.51 лева и 7.10 лв. – мораторна лихва, считано от 31.03.2024 г. до 22.04.2024 г., обезщетение за неизползван платен год. отпуск от 84.80 лв., сумата от 1`685.46 лева - командировъчни за м.02.2024 г. и 15.65 лв. – мораторна лихва, считано от 31.03.2024 г. до 22.04.2024 г., ведно със законната лихва в/у сумите, считано от датата на депозиране на ИМ – 23.04.2024 г. до окончателното й изплащане.

С ИМ ищецът претендира и сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор. С него оспорва обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ, чл.224 от КТ, и чл.15 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока. Не отрича формалното наличие на ТД, но поддържа че ищецът не е престирал реално труд за „Б..“ЕООД, не е извършвал международен превоз за дружеството, а процесният т. а. не е бил собственост или актив на ответника.

В хода на производството по делото ищецът не се явява лично, представлява се от адв. Я., като изразява становище, с което поддържа предявените искове.

В хода на производството по делото, ответникът ч/з пълномощника си, поддържа направеното в писмения отговор оспорване на предявените искове. В заключителното си становище ответникът изрично поддържа, че е доказано наличие на ТД, но не и реално полагане на труд в полза на дружеството.

Съдът след като прецени събраните по делото док-ства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

По делото не е спорно, а се установява и от приетите писмени док-ства, че м/у страните е 1 съществувало трудово правоотношение. В СЗ са приети ТД №5/05.02.2024 г., длъжностна хар-ка за длъжността „шофьор на т. а.“, справка за уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, декларации и заповед за прекратяване. От справката за актуалното състояние на трудовите договори, на която се позовава ищцовата страна, се установява че ТД е сключен на 05.02.2024 г. и е прекратен на 01.03.2024 г.

За установяване на твърдяното международно пътуване ищецът представи карта на водача и СУ на МПС, като за разчитане на данните от картата на водача за периода 01.02.2024 г. – 28.02.2024 г. съдът допусна СТЕ.

По делото са постъпили док-ства от „ПИМК“ООД, съдържащи транспортни документи, включително заявки, CMR, данни за камиона, ремаркето и евентуални ф-ри м/у „ПИМК“ООД и „Б..“ЕООД, като спорът м/у страните се концентрира около това дали тези документи доказват, че именно ответникът е бил превозвачът, респективно работодателят, за чиято сметка ищецът е извършил превоза.

От изисканата и приета по делото справката от МВР е видно, че за периода 01.02.2024 г. – 31.03.2024 г. ищецът е излязъл от Р.Б. на 07.02.2024 г. п/з ГКПП В. - Д.м., с т. а. Д., рег. №*, и е влязъл обратно на 23.02.2024 г. със същия влекач.

От изискана справка от ОД на МВР-С.З. относно собствеността на т. а. с рег. №* п/з м.02.2024 г. е видно, че е собственост на А.П., а не на „Б..“ЕООД.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена и ССчЕ, като ВЛ в заключението на експертизата дава конкретни изчисления относно дължимото трудово възнаграждение и обезщетението за неизползван платен год. отпуск. ВЛ установява, че автомобилът с рег. №* не е осчетоводен като актив на ответника „Б..“ЕООД, няма данни за финансов или оперативен лизинг, а по справката от КАТ собственик е „ОТПЛ-П.“, с ползвател „АИТИТ“. ВЛ е посочило, че в счетоводството на ответното дружество няма осчетоводен актив или договор за лизинг относно процесния влекач, но е констатирало ф-ри, в чието основание са посочени международен транспорт, номер на влекач, номер на заявка и държави по маршрута. Съдът кредитира и заключението като изготвено от компетентно ВЛ въз основа на документите по делото и не се установяват основания да бъде отречена неговата доказателствена стойност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените осъдителни искове за допустими, а по същество – частично основателни, предвид следните съображения:

По силата на чл.128 КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Касае се за основно задължение на работодателя като насрещна престация с/у положения труд от работника или служителя, който е възмезден (чл.242 КТ). Трудовото възнаграждение следва да се плаща от работодателя всеки месец, доколкото м/у страните не е уговорено друго (чл.270, ал.2 КТ). Съдебната практика приема, че неизпълнението на това задължение поражда отговорност на работодателя за заплащане на неизплатеното възнаграждение.

При предявен иск за трудово възнаграждение работникът следва да установи наличието на трудово правоотношение и размера на претенцията, а работодателят следва да докаже плащане, погасяване или други правопогасяващи факти. В конкретния случай трудовото правоотношение е доказано, размерът е установен от експертизата, а ответникът не доказва плащане.

Не може да бъде възприето възражението, че само поради спор относно конкретния международен превоз не се дължи трудово възнаграждение. Работодателят е този, който организира трудовия процес, води трудовата документация, отчита явяването и отсъствията и разполага с документите за начисляване и изплащане на възнаграждението. По делото не се установява ищецът да е бил надлежно отчетен като самоотлъчил се или като лице, което не е изпълнявало трудови задължения п/з целия процесен период. Ето защо искът за трудово възнаграждение за м.02.2024 г. следва да бъде уважен, като основателен и доказан в брутен размер на 804,51 лв.

2

По отношение на иска по чл.224, ал.1 от КТ:

Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен год. отпуск. Следователно предпоставките за уважаване на този иск са 2: трудовото правоотношение с ищеца да е прекратено, без значение на какво основание, и същият да не е използвал полагащия му се платен год. отпуск за календарната година на прекратяването или за предходните години. Ответникът не ангажира док-ства за установяване на обстоятелството, че е изпълнил задължението си да заплати на ищеца обезщетението за неползван платен год. отпуск, нито доказва, че същият е ползвал полагащия му се платен год. отпуск от два дни. В този смисъл, съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.224 от КТ, като доказан, се явява основателен и следва да се уважи съгласно заключението на ССчЕ, а именно в претендирания размер от 84,80 лева.

По претенцията за командировъчни, съдът намира следното:

Командировъчните пари се дължат при наличие на командироване по нареждане на работодателя. Режимът на командировките в чужбина е уреден в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, която урежда условията, реда и размерите на дължимите пътни, дневни и квартирни пари при командировка в чужбина.

Самото фактическо пребиваване на работника в чужбина не е достатъчно да обоснове вземане за командировъчни от конкретен работодател. Необходимо е да се установи, че пътуването е извършено по възлагане на този работодател и във връзка с изпълнение на трудови функции за него. В настоящия случай док-ствата сочат, че ищецът е извършвал движение с т. а. и че има данни за международни транспортни документи. Същевременно по делото не е представена командировъчна заповед, пътен лист или вътрешен документ на ответника, от който по несъмнен начин да се установи, че „Б..“ЕООД е командировало ищеца в чужбина за процесния период. Данните за преминаване на границата и тахографската карта установяват пътуване с конкретно МПС, но не установяват сами по себе си основанието за дължимост на командировъчни именно от ответника. Самата ищцова страна признава, че командировъчни заповеди не са представени, но поддържа, че командироването се доказва косвено.

Косвените док-ства могат да формират извод за даден факт само ако са непротиворечиви, взаимно се допълват и водят до единствен възможен логически извод. В случая обаче докствата относно собствеността и ползването на процесния автомобил, както и относно ролята на „Б..“ЕООД в транспортната верига, не позволяват категоричен извод, че именно ответникът е командировал ищеца.

Поради това искът за командировъчни от 1`685,46 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.

По исковете по чл.86 ЗЗД.

Акцесорните искове по чл.86 ЗЗД, следват съдбата на главните вземания. Мораторна лихва се дължи в/у уважените главници за трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван отпуск, а в/у отхвърлената претенция за командировъчни лихва не следва да се присъжда.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, съдът трябва да допусне предварително изпълнение на решението за уважения размер от предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.242 от КТ.

По разноските:

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски с оглед уважената част от исковите претенции и съобразно представения списък на разноските по чл.80 ГПК, а именно от 211.95 €.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на сторените от него разноски за адв. хонорар от 303.81 €, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държ. такса и разноски в полза 3 на бюджета на РС-Рг, тъй като съгласно чл.83, ал.1, т.3 ГПК, ищецът не дължи заплащане на разноски за образуване и водене на делото. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на РС-Рг сумата от 413.39 € за държ. такса и възнаграждения за ВЛ, изплатени от бюджетната сметка на съда.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Б..”ЕООД, ЕИК*, с адрес: *, представлявано от С.Р.Г., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.128 от КТ, във вр. чл.242 от КТ, на В.П.С., ЕГН*, от *, сумата от 411,34 €, с левова равностойност 804.51 лева - неизплатено БТВ за периода от 01.01.2020 г. до 03.08.2020 г., ведно със законната лихва в/у сумата, считано от датата на завеждане на ИМ пред съда – 23.04.2024 г., до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 43.36 € , с левова равностойност 84,80 лв., за неизплатено обезщетение за неползван платен год. отпуск, ведно със законната лихва в/у сумата, считано от датата на завеждане на ИМ пред съда – 23.04.2024 г., до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 3.63 € с левова равностойност 7.10 лв., съставляваща лихва по чл.86 от ЗЗД, за периода от датата на падежа – 01.04.2024 г., до датата на завеждане на ИМ – 23.04.2024 г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В.П.С., ЕГН*, от *, против „Б..”ЕООД, ЕИК*, с адрес: *, представлявано от С.Р.Г., иск за заплащане на сумата от 861.76 €, с левова равностойност 1`685.46 лева, за командировъчни за м.02.2024 г. и 8.00 € с левова равностойност 15.65 лв. – мораторна лихва, считано от 31.03.2024 г. до 22.04.2024 г., ведно със законната лихва в/у сумите, считано от датата на депозиране на ИМ – 23.04.2024 г. до окончателното й изплащане.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението по отношение на иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.242 от КТ, като УКАЗВА да се издаде ИЛ.