Решение № 235 от 01.08.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Б. Шишкова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002900475 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

С определение № 3449 от 18.12.2024 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Велико Търново решение № 177 от 10.10.2023 г. по в. гр. д. № 216/2023 г. в частта, с която е потвърдено решение № 72 от 23.02.2023 г. по гр. д. № 495/2022 г. на Окръжен съд - Плевен в частта за отхвърляне на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД (сега АД) срещу Н. П. Х. установителен иск за съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 3108/2016 г. на РС - Плевен, за разликата над сумата 60 010.90 лв. до сумата 293 844.20 лв. - непогасена главница по договор за ипотечен кредит от 17.12.2007 г. и допълнително споразумение към него от 29.11.2013 г. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила - чл.296, т.3 ГПК, в останалата обжалвана част, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по чл.422, ал.1 ГПК по отношение на обективираните в заповедта за изпълнение вземания за договорна лихва - за разликата над сумата 28 825.51 лв. до сумата 58 270.72 лв. и за периодите от 07.06.2014 г. до 1

20.11.2014 г. и от 29.12.2015 г. до 27.04.2016 г., за наказателна лихва - за разликата над сумата 2 405.59 лв. до сумата 8 437.39 лв. и за периода от 18.01.2016 г. до 27.04.2016 г., и за такса за управление на кредита - за разликата над сумата 600 лв. до сумата 4 066.35 лв.

В касационната жалба на ищеца „Банка ДСК“ АД със седалище в гр.

София, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт, се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно в допуснатата до касационно обжалване част и за уважаване на предявения иск относно вземането за непогасена главница по кредита с произтичащите от това последици. Касаторът намира за незаконосъобразен извода на въззивния съд за неоснователност на иска за съществуване на вземането за главница за разликата над сумата 60 010.90 лв. поради погасяване на задължението на ответницата чрез плащане на сума в размер на 221 400 лв., получена от продажбата на недвижим имот, върху който е учредена ипотека за обезпечаване на кредитните задължения от „Хранителни стоки - Плевен“ АД, извършена от синдика в производството по несъстоятелност на дружеството и преведена на „Банка ДСК“ АД. Излага доводи, че отричането на вземането за главница до размер на погасената с получената от продажбата на ипотекирания имот сума противоречи на задължителната практика на ВКС, формирана с Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че плащането на сумата не е доброволно, а е резултат от упражнен принудителен способ в рамките на принудително изпълнение, проведено от синдика въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист срещу длъжника, поради което е приложимо разрешението в т.9 от тълкувателното решение и доколкото към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК вземането за главница е съществувало в отразения в заповедта за изпълнение размер, извършеното плащане не е следвало да бъде съобразявано съгласно чл.235, ал.3 ГПК при установяване на непогасения остатък от дълга.

Ответницата по касация Н. П. Х. от гр. Плевен не е подала отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК и не е изразила становище по жалбата чрез надлежно упълномощен процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание пред касационната инстанция.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ 2 отделение, след преценка на данните и доводите по делото, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :

За да се произнесе по въззивната жалба на „Банка ДСК“ АД срещу отхвърлителната част на решението по т. д. № 495/2022 г. на Окръжен съд Плевен, Апелативен съд - Велико Търново е съобразил безспорните между страните факти, че : На 17.12.2007 г. е сключен договор за ипотечен кредит между „Банка ДСК“ ЕАД и Н. П. Х., по силата на който банката - ищец е предоставила на ответницата кредитополучател кредит в размер на 300 000 лв., усвоен еднократно на 18.12.2007 г., с уговорка за заплащане на възнаградителна лихва за ползване на кредита. С допълнително споразумение от 29.11.2013 г. страните са постигнали съгласие част от начислената до 22.11.2013 г. редовна лихва в размер на 8 103.27 лв. - 5 925.26 лв., да се капитализира към главницата (чл.2) и е уговорен нов лихвен процент по кредита в размер на 9.99 % (чл.4) при първоначално предвиден в договора лихвен процент 8.99 %, формиран като сбор от БЛП 4.19 % към датата на сключване на договора и стандартна надбавка 4.8 процентни пункта.

Плащането на суми за погасяване на кредита е преустановено на 22.12.2014 г. и банката е упражнила правото си, съгласно уговореното в договора, да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от 29.12.2015 г. Въз основа на подадено заявление по чл.417 ГПК банката се е снабдила със заповед за изпълнение и с изпълнителен лист, издадени в производството по ч. гр. д. № 3108/2016 г. на РС - Плевен, и е образувала изпълнително дело № 320/2016 г. по описа на ЧСИ В. Стоянов за принудително събиране от ответницата на сумите по заповедта. На 26.03.2021 г. заповедта е връчена на ответницата, която е подала възражение в срока по чл.414 ГПК и по повод на възражението банката е предявила иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на оспореното вземане. В хода на производството за разглеждане на иска по чл.422 ГПК синдикът на „Хранителни стоки - Плевен“ АД е превел по сметка на „Банка ДСК“ АД сумата 221 400 лв., получена от извършена в производството по несъстоятелност на дружеството по т. д. № 28/2015 г. на Окръжен съд - Плевен продажба на недвижими имоти, върху които е учредена ипотека за обезпечаване на задълженията на ответницата по договора за кредит от 17.12.2007 г. Получената сума е отнесена счетоводно от банката за частично погасяване на главницата по кредита.

Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че 3 ответницата е сключила договора за кредит в качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП и на това основание се ползва от уредената в ЗЗП потребителска защита. След самостоятелна преценка на фактите по делото въззивният съд е възприел и изводите на първоинстанционния съд, че клаузите на чл.2 и чл.4 от допълнителното споразумение, предвиждащи капитализиране на редовна лихва към главницата и увеличение на лихвения процент на 9.99 %, са съответно нищожна поради противоречие с чл.10, ал.3 ЗЗД и неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП; че поради нищожността/неравноправния характер на посочените клаузи те не са породили действие и не обвързват страните, поради което размерът на задълженията по кредита към датата на предсрочната изискуемост 29.12.2015 г., следва да се изчисли без капитализиране на лихва към главницата и съобразно първоначално уговорения в договора лихвен процент от 8.99 %; че изчислен съобразно първоначалните условия по договора, непогасеният остатък от главницата към датата на настъпване на предсрочната изискуемост и към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК е в размер на 281 410.90 лв.; че вземането за главница е погасено частично със сумата 221 400 лв., получена от реализацията на предоставеното обезпечение по кредита в производството по несъстоятелност на „Хранителни стоки - Плевен“ АД (н.), и към датата на приключване на устните състезания в исковото производство съществува само до размер на непогасения остатък от 60 010.90 лв.

Във въззивната жалба банката - ищец е навела оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд, че плащането, получено от извършената в производството по несъстоятелност на „Хранителни стоки - Плевен“ АД продажба на ипотекирания имот, има погасителен ефект по отношение на дължимата главница по кредита. Във връзка с оплакванията са развити доводи, че реализацията на обезпечението е извършена в резултат на проведено принудително изпълнение, поради което осъщественото от синдика плащане няма характер на доброволно и за получената от продажбата сума следва да намери приложение разрешението в т.9 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Без да обсъжда оплакванията и доводите, въззивният съд се е произнесъл, че фактът на плащането е настъпил в хода на производството за разглеждане на иска по чл.422, ал.1 ГПК, след подаване на заявлението по 4 чл.417 ГПК и преди приключване на съдебното дирене в исковия процес, от значение е за спорното право и следва да бъде взет предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК, както е разяснено в цитираното тълкувателно решение.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по преценения като значим за изхода на делото правен въпрос, поставен от касатора - ищец и прецизиран от състава на ВКС в съответствие с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, дали удовлетворяването на кредитора чрез извършен от синдика превод на парична сума, получена от осребряване на имущество в производство по несъстоятелност, представлява доброволно плащане или има характер на плащане, осъществено в резултат на проведено принудително изпълнение по смисъла на т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Допускането на касационно обжалване е предпоставено от необходимостта да се извърши проверка дали даденото от въззивния съд разрешение на въпроса съответства на формираната с Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.9, задължителна съдебна практика относно момента, към който се установява съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение в производството по чл.422 ГПК и приложението на разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК в това производство.

Според т.9 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в искови процес, като в това производството нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В т. 9 от съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че : „С разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК, според която искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е създадено изключение от общото 5 правило, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда съгласно чл.125 ГПК. Изпълнителната сила на заповедта за изпълнение настъпва (а в хипотезата на чл.417 ГПК се стабилизира) след влизане в сила на съдебното решение по установителния иск, което се ползва със сила на пресъдено нещо относно съществуването на правото както към момента на приключване на съдебното дирене, така и към минал момент - от деня на неговото възникване. По общо правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК. В хипотезата по чл.418, ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес. Правото на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото принудително изпълнение. Обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило/погасило към момента на приключване на съдебното дирене.