Решение № 1451 от 28.07.2023, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1451 гр.

Пловдив, 28.07.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в състав :

СЪДИЯ:

МАРИЯ НИКОЛОВА при секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като разгледа докладваното адм. дело № 829 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано по жалбата на Г.П.Б., ЕГН

**********, с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0438-0000

48/13.03.2023г., издадена от Н.А.Я.– младши инспектор в 03-РУ към ОДМВР Пловдив, с която на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача Г.П.Б., до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

Според жалбоподателя заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществено процесуално нарушение и при липса на компетентност. Посочва, че в заповедта следва да бъдат посочени точните показания на дрегера, както и че е налице хипотезата на чл.6, ал.4 от Наредба №1 от 19.07.2017г., тъй като в талона е отразен избор на лицето за изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване. В жалбата са изложени доводи, че дрегерът не е бил калиброван и не е бил от одобрен тип. Твърди се, че Б. е бил отведен в 3-то РУ и след това и в 4-то РУ, като до момента на посещението в болничното заведение са минали 1 час и 30 минути. Иска се отмяна за заповедта. В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя адв.Гьошев поддържа жалбата и посочва, че е допуснато съществено нарушение като в заповедта е посочено, че жалбоподателят е управлявал автомобила с над 0,9 промила. На следващо място посочва, че директора на ОДМВР Пловдив е упълномощил длъжности да издават ПАМ, което не е надлежно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата и 10 лева държавна такса.

Ответникът - Н.А.Я.– младши инспектор в Трето РУ към ОДМВР Пловдив не изразява становище по жалбата. Становище за неоснователност на жалбата е представено от ЗА началник Трето РУ Пловдив.

За допустимостта:

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 13.03.2023г., за което в самата заповед е направено нарочно отбелязване (лист 14), а жалбата е подадена директно в Административен съд Пловдив на 27.03.2023 г. т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес (от адресат на акта), поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.

От фактическа страна е установено, следното:

Приобщени по делото са Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 879661/13.03.2023 г., талон за медицинско изследване № 128153, лист за преглед на пациент и Справка за нарушител водач.

Според констатациите изложени в акта на 13.03.2023г. около 23:15 часа, в гр.Пловдив, ул.“****“ до номер 13 в посока север към юг, Г.П.Б., управлява лек автомобил Тойота Ц-ХР с рег.№*****, собственост на Н. М. А. с ЕГН **********, като:

Управлява МПС след употреба на алкохол, установено с техническо средство Дрегер-Алкотест 7510 с фабричен номер ARDM-0247, което в 23:18 отчело положителен резултат от 0,90 промила алкохол в издишания от водача въздух. Изрично в АУАН е посочено, че пробата е показана на водача и че на последния е издаден талон за медицинско изследване с номер 128153, според който лицето следва да се яви до 45 мин. от връчването на талона в УМБАЛ „Пловдив“ АД. Талонът е връчен на 13.03.2023г. в 23:45 часа. Актът е подписан от Г.П.Б., като е посочено, че има възражения.

Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителни административни мерки, с която на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача Г.П.Б. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

От страна на ответника по делото са представени още: заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021г. (лист 16-17) на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата; заповед № 317з – 3162 от 15.04.2022г. на директора на ОД на МВР – гр. Пловдив относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП (лист 47-48); заповед № 317з-11675-31.12.2021г. на директора на ОДМВР Пловдив за оправомощаване на държавни служители от ОДМВР – Пловдив, определени в т.1.3.3. и т.1.3.4. от заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по ЗДвП, КЗ, работа с АИС „Пътна полиция“ и използване на технически средства и системи за измервания и контрол; Списък на успешно преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“ рег.№ 3286р-60860 екз.№ 2 от 24.11.2022г., в който списък е и Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM-0247; писмо № 317р-6371/17.05.2023г. на началник сектор КАПОЧР при ОДМВР Пловдив, според което мл.инспектор Н. А. Я., заема длъжността полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ – Пловдив при ОДМВР Пловдив считано от 22.06.2021г. до настоящия момент.

По делото е разпитан свидетеля Ю. З. Б. – съпруг на сестрата на жалбоподателя, който заяви, че на 13 март 2023г. около 23.00 часа е бил с Г., като последният е шофирал и бил спирян от полицията. Байър сочи, че след като зад тях се видели буркани на полицейска кола, те спрели пред казино „Риц“, до „Ескейп“. Свидетеля не помни дали полицаите са се представили при спирането и посочва, че си стоял в колата, а полицаите проверили Г. за алкохол. След това един полицай казал на Байър да прибира колата, тъй като с Г. имат работа в полицията. Според свидетеля полицаите качили Г. в патрулката и тръгнали, а той прибрал колата пред неговия гараж и около 03.00 часа – 03.30 часа сутринта Г. отишъл да вземе ключът за неговия апартамент, който бил вътре в колата. По отношение на самата проверка на Г., свидетеля посочва, че не знае как е извършена, но заяви, че е продължила 5-10 минути. След като Б. попитал полицаите дали няма да задържат Г. до сутринта, те отговорили, че тъй като не е над 1,2 промила за това няма да го задържат до сутринта, а имат процедура в РУ.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел относно извършената проверка, като логични и последователни и кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства, но доколкото Б. не е очевидец на престоя на Б. в районното управление, то от показанията не може да се установи колко време Б. е бил в 3-то или 4-то РУ.

С определение от 11.05.2023г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на

ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/, е издадена от компетентен орган - младши инспектор в Трето РУ към ОДМВР Пловдив. Като доказателство по делото е приета Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1. 3. от заповедта). По делото е приложена и Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР- Пловдив за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Пловдив да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Видно от приетото по делото писмо № 317р-6371/17.05.2023г. на началник сектор КАПОЧР при ОДМВР Пловдив, мл.инспектор Н. А. Я., заема длъжността полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ – Пловдив при ОДМВР Пловдив считано от 22.06.2021г. до настоящия момент. Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

Неоснователно е възражението, че упълнонмощаването от страна на директора на ОДМВР Пловдив на длъжности да издават ПАМ не е надлежно, а упълномощаването следва да е лично. Съгласно нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Доколкото в Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР- Пловдив са посочени длъжностите, които лицата следва да заемат, то това е достатъчно да индивидуализира оправомощените лица до степен, която позволява да се установи дали към момента на издаване на ЗППАМ са били компетентни и не е необходимо тяхното поименно посочване. Каза се по-горе, че мл.инспектор Н. А. Я., заема длъжността полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ – Пловдив при ОДМВР Пловдив считано от 22.06.2021г.

Заповедта е издадена и в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

С оглед разпоредбата на чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП, принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи. Следователно необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Съгласно чл. 6, ал. 4 от

Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в талона по чл.3, ал.2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, като при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство. Според чл.6, ал.9 от