Решение № 268 от 15.12.2021, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Казанлък, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20215510101216 по описа за 2021 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК във връзка с чл.439 ГПК.

Ищцата Н.Б. T. моли съда да признае за установено, че не дължи на "О.Ф.Б."ЕАД сумата 7064,29 евро главница, 353,79 евро договорна лихва от 18.11.2009 год. до 13.09.2010 г., 19.60 евро лихва за забава от 18.12.2009г. до 13.09.2010 г., законната лихва върху главницата от 14.09.2010 г. до изплащане на вземането, 830.94 лв. разноски по делото по издадения по ч.гр.д. № 2593/2010 год. по описа на РС-Казанлък изпълнителен лист поради това, че вземането е погасено по давност и на основание предвидената в закона перемпция, след изтичане на 2 годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК считано от последното предприето действие по принудително изпълнение, образуваното изпълнително производство е прекратено по силата на закона на 01.06.2013 год.

Претендира ответникът да бъде осъден да й заплати направените по делото разноски.

Ответникът "О.Ф.Б." ЕАД взема становище, че предявеният иск е неоснователен, моли съда да го отхвърли и да му присъди сторените в 1 производството разноски, прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата.

Твърди, че е придобил вземането на основание сключен на 16.08.2012 година договор за цесия с „Б.Д.“ ЕАД – кредитор на Е.М. и Н.Т. на основание договор за кредит за текущо потребление от 21.04.2008 година. Длъжницата е уведомена за извършената цесия на 27.09.2012 год.

Излага твърдения за факти и доводи в подкрепа на твърдението си, че по изп. дело №1119/2010 год. на ЧСИ Д. Ц. са извършвани изпълнителни действия в периода 2010 - 2017 год., признание на дълга на 13.03.2017 год., доброволно погасяване на вземането въз основа на споразумението, искане за налагане на нов запор на 21.08.2020 г.

Въз основа на заявление подадено от „Б.Д.“ ЕАД на 07.10.2010 година е образувано изп. дело №1119/2010 год. на ЧСИ Д. Ц. срещу Н.Т.. На 11.10.2010 година по искане на взискателя направено на 07.10.2010 год. е наложен запор на трудовото възнаграждение на Н.Т. в „А.“ АД.

На 13.03.2017 година между Н.Т., Е.М. и "О.Ф.Б." ЕАД е сключено извънсъдебно споразумение за предоговаряне на задължението, вдигане на запорите и разсрочване на задължението като плащанията да се извършват по сметка на ЧСИ Д. Ц.. Твърди, че е приел частичните плащания по изпълнителното дело без да поиска да бъдат предприети други изпълнителни действия (след наложените запори) и това не може да се приравни на бездействие, че постъплението на суми по изпълнителното дело доброволно – въз основа на сключеното споразумение поддържа висящността на изпълнителния процес и прекъсва погасителната давност.

Със съдържанието на чл.13 от споразумението длъжниците признават дълга по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД.

Счита, че на основание чл.117, ал.2 ЗЗД погасителната давност е 5 годишна и започва да тече отново с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Твърди, че до 26.06.2015 год. е приложимо задължителното тълкуване по ППВС №3/18.11.1980 год.

Позовава се на чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 относно 2 спирането на всички давностни срокове за времето от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Безспорно в отношенията между страните е, че въз основа на влязла в сила заповед № 1932/15.09.2010 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 2593 по описа на Районен съд Казанлък за 2010 год. е разпоредено длъжниците Е.Й.М., ЕГН ********** от ***** и Н. Б. Т., ЕГН ********** от ***** да заплатят солидарно на кредитора "Б.Д.” ЕАД, БУЛСТАТ: ****, със седалище и адрес на управление: *****, сумата: - 7 064.29 евро(седем хиляди шестдесет и четири евро и 29 евроцента) главница, 353.79 евро договорна лихва от 18.11.2009 год. до 13.09.2010 г., 19.60 евро лихва за забава от 18.12.2009г. до 13.09.2010г., законната лихва върху главницата от 14.09.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата 830.94 лв. разноски по делото.

Вземането произтича от Договор за кредит за текущо потребление от 21.04.2008 г., Общи условия, сключен между „Б.Д.” ЕАД, като кредитор и Е.Й.М., като кредитополучател и Договор за поръчителство от 21.04.2008 г., сключен с Н. Б. Т..

Издаден е изпълнителен лист за вземането въз основа на който на 07.10.2010 г. по молба на „Б.Д.” ЕАД е образувано изп. дело №1119/2010 год. на ЧСИ Д.Ц. срещу Е.Й. и Н.Т..

С молбата взискателят е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на Н.Т. и е възложил на ЧСИ действията по чл.18 от ЗЧСИ.

ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „А.“ АД за налагане на запор върху вземанията на Н.Т. и запорно съобщение до „А.“ АД за налагане на запор върху вземанията на Е.М. през месец октомври 2010 год.

На 07.06.2011 год. „А.“ АД е уведомило ЧСИ Д. Ц., че "О.Ф.Б." ЕАД въз основа на Заповед №512/01.06.2011 год. „А.“ АД не е работник на дружеството и разпореждането за запор на трудовото й възнаграждение не може да бъде изпълнявано.

В периода 01.06.2011 год. – 01.02.2017 год. по изп. дело №1119/2010 3 год. на ЧСИ Д.Ц. не са правени искания и не са извършвани действия на принудително изпълнение.

С молба от 16.01.2017 год. "О.Ф.Б." ЕАД в качеството си на правоприемник на О.Ф.Б." ЕООД прави искане пред ЧСИ Ц. да бъде конституиран като взискател по изп.д. № 1119/2010 г.

С молба от 02.02.2017 год. "О.Ф.Б." ЕАД в качеството си на правоприемник на О.Ф.Б." ЕООД представя на ЧСИ Ц. приемо-предавателен протокол към договор за цесия от 16.08.2012 г. и прави искане на осн. чл.512 ГПК да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение, което Н.Т. получава от „А.“ АД. С Постановление от 02.02.2017 год. ЧСИ Ц. конституира "О.Ф.Б." ЕАД като взискател по изп.дело № 20108720401119 и на същата дата изпраща запорно съобщение до „А.“ АД за налагане на запор върху вземанията на Н.Т..

През същия месец Е.М. заявява,че поема задължение да си погасява дълга и прави искане до ЧСИ да бъде отменен запора наложен на вземанията на Н.Т..

На 13.03.2017 год. "О.Ф.Б." ЕАД, Н.Т. и Е.М. постигнали съгласие оставащата част от дълга ( 9995,84 евро – главница, законна и договорна лихва) да бъде платена разсрочено – на 66 равни месечни вноски. Извън това Н.Т. и Е.М. се съгласили с всяка месечна погасителна вноска да превеждат дължимите такси по съдебното изпълнение в размер указан от ЧСИ. Дълга и таксите по съдебното изпълнение страните се договорили да бъдат привеждани по посочената в споразумението банкова сметка на ЧСИ Д. Ц..

"О.Ф.Б." ЕАД поел задължение в 3 дневен срок да поиска писмено от ЧСИ да спре изпълнението по образуваното изпълнително дело.

На 22.03.2017 год. ЧСИ Ц. вдига запора наложен на трудовите възнаграждения на Н.Т. В „А.“ АД.

Исковата молба е подадена на 13.04.2021 год.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Предявеният иск съдът да признае за установено, че Н. Б. Т. не дължи на "О.Ф.Б."ЕАД сумата 7064,29 евро главница, 353,79 евро договорна лихва 4 за периода от 18.11.2009 год. до 13.09.2010 г., 19.60 евро лихва за забава за периода от 18.12.2009г. до 13.09.2010 г., законната лихва върху главницата от 14.09.2010 г. до изплащане на вземането, 830.94 лв. разноски по делото по издадения по ч.гр.д. № 2593/2010 год. по описа на РС-Казанлък изпълнителен лист поради това, че вземането е погасено по давност и настъпила предвидена в закона перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Касае се за специален отрицателен установителен иск, чрез който се реализира защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, затова този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Изпълнително дело № 1119/2010 по описа на ЧСИ Ц. е образувано на 07.10.2010 г. по молба на „Б.Д.” ЕАД. "О.Ф.Б." ЕАД е присъединен като взискател на 02.02.2017 год.

В периода 01.06.2011 год. – 01.02.2017 год. по изп. дело №1119/2010 год. на ЧСИ Д.Ц. не са правени искания и не са извършвани действия на принудително изпълнение. Подписаното на 13.03.2017 година между Н.Т., Е.М. и "О.Ф.Б." ЕАД споразумение има правното значение на признаване на вземането от длъжника по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД.

Доводите на ищцата за материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение свързани с погасяване по давност ( общата 5 годишна) на вземането по изпълнителния лист установено с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и с прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, на основание, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години (чл.433, ал.1, т.8 ГПК) са основателни.

Към момента на образуване на изпълнителното производство е действало Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС, съдържащо задължително тълкуване на чл. 116, ал. 1, б. "в" ЗЗД и предвиждащо прекъсване на погасителната давност с образуване на производство за принудително изпълнение. С оглед на това теченето на погасителната давност е прекъснато на 07.10.2010 г. без значение в тази насока е дали са искани и предприемани отделни изпълнителни действия във 5 висящото изпълнително производство. От 07.10.2010 год. до 07.10.2015 год. не са предприемани действия по принудително изпълнение.

С т. 11 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС е обявено за изгубило сила.

Вече, не образуването на изпълнително дело е основание за прекъсване на давността, а предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3 /18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му има противоречива практика и е образувано т. д. № 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №

2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?

Съдът възприема даденото от Върховният касационен съд в решение № 6

170 от 17.09.2018 по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. разрешение. Доколкото тълкувателните ППВС и ТР не съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма, когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР, те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като в този случай се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в тези актове.