Решение № 32 от 19.04.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Бургас, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Галина Т. Канакиева

Мая П. Величкова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора Елг. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20222000600027 по описа за 2022 година Производството е по чл.34, ал.1 вр. чл.20, ал.1-3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

С решение №4 от 07.01.2022г. по ЧНД №1304/2021г. Бургаският окръжен съд е признал Решение №2 Cs 431 Js 6739/20 от 25.01.2021г., влязло в сила на 06.03.2021г., на съдебен орган на издаващата държава - Районен съд Гримма, Федерална република Германия, с което на българския гражданин С. ХР. В., е наложена финансова санкция в общ размер на 680,50 евро. Изпратил признатото решение на Националната агенция за приходите в Република България за изпълнение. Постановил да се изпратят уведомления за съдебното решение до компетентния орган на издаващата държава и до Министерство на правосъдието на Република България.

Постановеното решение е обжалвано от служебния защитник на засегнатото лице С. ХР. В. с оплаквания за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в разглеждане на делото в отсъствие на засегнатото лице, което не било призовано за участие в процеса.

Защитникът счита, че първоинстанционният съд не е отчел факта, че съгласно 1 удостоверението на изпращащата държава българският гражданин С.В. – засегнато лице не се е явил лично пред съдебния орган - Районен съд Гримма, Федерална република Германия, нито е посочено, че лицето се е отказало от правото си на устно изслушване, както и не е заявило изрично, че няма да оспорва решението, след като е било надлежно уведомено относно производството и възможността да се яви лично на процеса. С тези аргументи обосновава нарушение на чл.35, ал.11 от ЗПИИРКОРНФС, поради което смята, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на първата инстанция за ново разглеждане. Декларативно твърди нарушаване на основни начала на наказателния процес, ЕКПЧ и ЗПИИРКОРНФС, както и незачитане правилата на формалната логика. Като заявява, че с първоинстанционното решение е нарушено правото на защита и на справедлив процес на засегнатото лице С.В., моли въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което да откаже признаване и допускане изпълнението на чуждестранното решение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Смята, че правата на засегнатото лице в първоинстанционното производство не са нарушени, тъй като в ЗПИИРКОРНФС е предвидена хипотеза, в която ако лицето не се явява и не може да бъде открито, как да се охранят правата му – чрез назначаване на служебен защитник, както правилно е процедирал окръжният съд. Не открива нарушение на правата на засегнатото лице и в производство по санкционирането му от чуждестранния съд, тъй като това производство в издаващата държава Федерална република Германия е писмено и не е предвидено лично явяване на санкционираното лице в съдебно заседание.

Намира за правилно становището на първата инстанция, че в случая, разпоредбите на чл.35, т.10 и т.11 от ЗПИИРКОРНФС не са приложими, тъй като те касаят присъствен съдебен процес, какъвто в настоящия казус не е бил проведен от компетентния съдебен орган - Районен съд Гримма, Федерална република Германия. Обръща внимание, че в процесното удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета се съдържат доказателства, че санкционираното лице е било уведомено за постановеното съдебно решение, за правото да го обжалва и за сроковете за обжалване, като обстоятелството, че не е пожелал да обжалва съдебния акт, не следва да води 2 до позитивни за него последици. Присъедини се към позицията на окръжния съд, че са били взети и спазени всички гаранции, свързани с правото на защита на засегнатото лице, поради което не са налице предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на чуждестранното решение, както и за отлагане на изпълнението. Подчерта, че съгласно чл.21 от ЗПИИРКОРНФС отлагане изпълнението на чуждестранно решение се прилага единствено в хипотеза, когато с решението се налага конфискация и отнемане на имущество, но не и когато с решението се налага финансова санкция, какъвто е настоящият случай. Като заключава, че са спазени изискванията на процесуалния закон при разглеждане на делото в първата инстанция и липсват твърдяните съществени процесуални нарушения, а обжалваният съдебен акт се явява обоснован и законосъобразен, пледира същия да се потвърди.

Защитникът на засегнатото лице С. ХР. В. поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Отстоява тезата, че правото на защита на лицето в първоинстанционното производство е нарушено, тъй като не се е явило в съдебно заседание и не е изразило лично своето становище. Идентична позиция изразява и относно проведеното в Република Германия съдебно производство по налагане на финансовата санкция, тъй като липсват данни дали и как санкционираното лице е било представлявано и защитавано в този процес. Прави извод, че правата на българския гражданин С.В. не са били охранени пред чуждестранния съд, защото не може да се установи по категоричен начин какво становище В., лично или чрез защитник, е изразил в процеса по неговото санкциониране.

Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да откаже изпълнението на чуждестранното решение.

Настоящата въззивна жалба е подадена от защитник на засегнатото лице, който има право на такава против постановеното решение, съгласно чл.34, ал.1 вр. чл.20, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС и в седмодневния срок за обжалване, предвиден в цитираните законови текстове, поради което тя е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното и въззивното производство и провери атакуваното решение по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, направи извода, че жалбата е неоснователна.

3

Бургаският окръжен съд е съблюдавал стриктно както специалните, така и общите процесуални норми, приложими в настоящото наказателно производство, задълбочено е анализирал събраните доказателства, въз основа на които обосновано е приел за установено следното:

Федерална република Германия е държава - членка на Европейския съюз и като такава се явява издаваща държава по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПИИРКОРНФС.

Засегнатото лице С. ХР. В. е български гражданин, с регистрирани адреси: постоянен - гр. П., ул. „Ст.“ №* и настоящ - гр. П., ул. "М" №*.

От данните, съдържащи се в удостоверението по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС, се установява, че на 25.01.2021г. спрямо С.В. е постановено Решение № 2 Cs 431 Js 67390/20 от съдебен орган в издаващата държава – Районен съд Гримма, Федерална република Германия, с което спрямо посоченото лице е наложена финансова санкция - осъждане за заплащане на парична сума в размер на 600,00 евро, както и парична сума в размер на 80,50 евро, представляваща направени в производството разходи, довели до постановяване на решението. Санкцията е наложена за деяние, реализирано от С.В. на територията на издаващата държава – Федерална република Германия, квалифицирано като „Ексхибиционистки действия“, наказуеми съгласно §183, ал. 1, 2 от Наказателния кодекс (StGB) на Федерална република Германия.

От текста на удостоверението се установяват и индивидуализиращите засегнатото лице данни – неговите имена, рождена дата и адрес в България, а също и датите на издаване на решението и на влизането му в сила, съответно 25.01.2021г. и 06.03.2021г., размера на наложената санкция – 600.00 евро, както и разходите, направени в производството, довели до постановяване на решението - 80,50 евро. Изрично е посочено, че производството спрямо засегнатото лице е било писмено и на санкционираното лице е била предоставена възможност да се защити, като е уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен представител относно правото и сроковете за обжалване. Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило престъпление на територията на издаващата държава, като във връзка с воденото производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, са били направени и разноски.

4

Процесното удостоверение по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС съдържа данни за издаващия орган, за извършеното престъпление, за обстоятелствата, при които то е извършено, за наказанието, което е наложено на засегнатото лице, за размера на направените разходи по производството, довело до постановяване на акта на съда във връзка с престъплението съгласно законодателството на издаващата държава, за правото на засегнатото лице да обжалва решението и за срока на обжалване, съгласно законодателството на издаващата държава, както и за обстоятелството, че решението е влязло в сила на 06.03.2021г. Изпълнено е и изискването за изпращане от страна на издаващата държава на самия съдебен акт, с който е наложена подлежащата на изпълнение финансова санкция. Налице е съответствие между съдебния акт за налагане на финансова санкция и удостоверението по член 4 от ЗПИИРКОРНФС, издадено от компетентния орган на издаващата държава.

Запознавайки се със съдържанието на процесните документи – решението за налагане на финансова санкция и удостоверението по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС, първоинстанционният съд приел, че същите са редовни от външна страна, тъй като отговарят на всички изисквания, визирани в чл.3, чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото съдържат всички реквизити, предписани в тези законови текстове и се отнасят за деяние, представляващо престъпление и по българското законодателство. Констатирал също, че в случая не са налице факултативните основания за отказ от признаване и допускане изпълнение на чуждестранното решение, предвидени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, при които съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решение на орган на държава – членка на ЕС за налагане на финансова санкция.

Въз основа на гореизложените фактически констатации първоинстанционният съд е направил правилния правен извод, към който се присъединява и въззивният – налице са условията на закона, визирани в чл.3, чл.4, чл.5 и чл.30, ал.1 и ал.3 от ЗПИИРКОРНФС за признаване и допускане изпълнение на процесното решение за наложена финансова санкция и липсват нарочни пречки за признаване на решението.

Процесното решение е издадено от съдебен орган в издаващата държава Районен съд Гримма, Федерална република Германия, по повод наказуемо деяние /престъпление/ по нейния национален закон.

5

Фактическото описание, съдържащо се в удостоверението и в приложената към него наказателна заповед на Районен съд Гримма, Федерална република Германия, на определената като престъпление деятелност на засегнатото лице – „Ексхибиционистки действия“ съгласно § 183, ал.1, 2 от Наказателния кодекс (StGB) на Федерална република Германия, съставлява престъпление и според българския наказателен закон по чл.325, ал.1 от НК на Република България – хулиганство, доколкото са описани непристойни действия от страна на С.В., свързани с нарушаване на обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Изпълняващата държава няма правомощието да събира и проверява доказателствата, установяващи извършването на престъплението от засегнатото лице и законността на наложената за него финансова санкция.

Предвид на това съдът правилно приел, че в случая са изпълнени изискванията на чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.

Правилно е също становището на съда, че са налице и необходимите по чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС условия за признаване на процесното решение за налагане на финансова санкция на засегнатото лице С.В. - същият е български гражданин, пълнолетно лице и има местоживеене на територията на Република България – в гр. П.. Последното условие е изпълнено, тъй като декларирането на настоящ адрес в Република България означава, че лицето пребивава именно на територията на нашата страна, а съгласно текста на чл.