Определение № 335 от 22.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. София, 22.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. В. А. като разгледа докладваното от В. В. А. Административно наказателно дело № 20251110215089 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е молба на Ю. П. Т., ЕГН **********, чрез адв. С. Г. от САК за изменение на решение рег. № 4352/02.12.2025 г., постановено по НАХД № 15089/2025 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в частта за разноските. С молбата се прави искане съдебното решение да бъде изменено като бъде отменено присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна. Излагат се доводи, че такова не е дължимо, тъй като въззиваемата страна не е изпратила процесуален представител в съдебно заседание и не е извършила активни процесуални действия по защитата си.

Сочи се, че депозирането на писмено становище не обосновава присъждане на разноски, тъй като липсва реално участие на юрисконсулт. В условията на евентуалност се прави искане да бъде намален размера на присъдените в полза на СДВР разноски, като се излагат доводи, че определеният със съдебното решение размер е несъответен на фактическата и правна сложност на делото.

Молбата на основание чл. 248 ал. 1 ГПК е връчена на въззиваемата страна – СДВР на 07.01.2026 г., като в срока по чл. 248 ал. 2 ГПК не е постъпил отговор.

1

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК и от страна, която е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.

С електронен фиш серия К № 8354918, издаден от СДВР, на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП на Ю. П. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50, 00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Недоволна от електронния фиш, жалбоподателката Т. го е атакувала със срочно подадена въззивна жалба чрез адв. С. Г. от САК, въз основа на която е било образувано производството по НАХД № 15089/2025 г. по описа на СРС, НО, 94 състав. С решение рег. № 4352/02.12.2025 г., постановено по НАХД № 15089/2025 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, съдът е потвърдил обжалвания електронен фиш и на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ е осъдил въззивния жалбоподател Ю. П. Т., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, сумата от 130, 00 /сто и тридесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение. Искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство е било направено от процесуален представител на въззиваемата страна чрез депозирани по делото писмени бележки. Съдът е определил размера на юрисконсултското възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (редакция, в сила от 01.10.2025 г.), съгласно която разпоредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв.

Съдът намери за неоснователни доводите в молбата, че в полза на СДВР не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, предвид обстоятелството, че в съдебно заседание не се е явил процесуален представител на въззиваемата страна, а единствено са депозирани писмени бележки.

В производството по НАХД № 15089/2025 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, е представена писмена защита от гл. юрк. С. К., чрез която по делото са извършени процесуални действия, респективно - дължимо е юрисконсултско възнаграждение (така Определение № 8772 от 12.10.2023 г. по адм. д. № 2

9455/2023 г. на Административен съд - София-град). Същевременно съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи именно на основание чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ, независимо от неявяването на процесуален представител на въззиваемата страна в съдебно заседание. В разпоредбата на чл. 25а ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в сила от 01.10.2025 г.) е предвидено, че за предоставена правна помощ за получаване на документи и книжа по дела, за изготвяне на жалби, възражения, писмени отговори, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е от 80 до 190 лв, докато нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (редакция, в сила от 01.10.2025 г.) предвижда, че възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. На първо място, съдът намира, че разпоредбата на чл. 25а ал. 3 от Наредбата не е приложима по отношение на производствата по ЗАНН. Горният извод следва от систематическото тълкуване на разпоредбата. Същата се намира в Глава IV, Раздел I V от Наредбата „Процесуално представителство по граждански и административни дела“, докато нормата на чл. 27е от Наредбата е поместена в Раздел IV "а" „Процесуално представителство и защита по специално уредени производства“. Същевременно съгласно чл. 80 ал. 1 т. 1 б. „г“ от Правилника за администрацията в съдилищата (ПАС) въз основа на жалби срещу наказателни постановления се образуват административнонаказателни дела, докато видовете административни дела са предвидени в чл. 80 ал. 1 т. 5 от ПАС. От горното следва, че разпоредбата на чл. 25а ал. 3 от Наредбата не се прилага в случаите на процесуално представителство по административнонаказателни дела. На следващо място разпоредбата на чл.

27е от Наредбата не предвижда разграничение в размера на възнаграждението за предоставена правна помощ в зависимост от това дали се касае за явяване в открито съдебно заседание или се касае за хипотеза без явяване в открито съдебно заседание, каквото разграничение предвижда например разпоредбата на чл. 22ж от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Не е основателно и направеното в условията на евентуалност искане за намаляване размера на присъденото в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение поради несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото. Съдът намира, че определеното и присъдено възнаграждение в полза на СДВР не е прекомерно предвид на фактическата и 3 правна сложност на делото и положените от процесуалния представител на въззиваемата страна усилия. Действително, процесуалното представителство на въззиваемата страна се е изразило единствено в депозиране на писмени бележки, но в писмените бележки са изложени аргументи по приложението на материалния закон и процесуалните правила, както и по възраженията във въззивната жалба – за липсата на реквизити в обжалвания електронен фиш и за възможността нарушения на режима на скоростта да бъдат установявани посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи. На следващо място, именно като е съобразил, че процесуалното представителство на въззиваемата страна се е изразило единствено в депозиране на писмени бележки, съдът е определил юрисконсултското възнаграждение, платимо в полза на СДВР, в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (в редакция, в сила от 01.10.2025 г.), което съответства на процесуалната активност на пълномощника на административния орган, изразяваща се в депозирането на писмени бележки по съществото на спора, поради което и няма основание за намаляването му под минималния предвиден размер в чл.

27е Ето защо съдът намира, че искането за намаляване на размера на присъденото с решението юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, на основание чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Ю. П. Т., ЕГН **********, чрез адв. С. Г. от САК за изменение на решение рег. № 4352/02.12.2025 г., постановено по НАХД № 15089/2025 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Административен съд София град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

ПРЕПИСИ от определението да се връчат на жалбоподателя Ю. Т. /на 4 посочения в жалбата съдебен адрес чрез адв. С. Г./, на адв. С. Г. и на въззиваемата страна – СДВР.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5