Решение № 444 от 03.10.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. Ямбол, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т.С.К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20252330102049 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от А. Г. З. от гр.Я. против ***, представлявана от *** В.Р., с която са предявени конститутивни искове за отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със Заповед № *** г.на *** на *** – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „***“ и „*** ” при ответника – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемала при него длъжността „***“ и „***“. На 23.04.2025 год. работодателя й връчил Заповед № *** год.,с която на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, вр. с чл.190, ал.1, т.3 и т.4 и чл. 188, т.3 КТ, като й наложил дисциплинарно уволнение и прекратил трудовото правоотношение. Причина за прекратяване на трудовото правоотношение било дисциплинарното уволнение, като са изложени подробни мотиви за системни нарушения на трудовите задължения и констатирани нарушения за период 27.12.2024 г. до 07.04.2025 г. Ищцата оспорва заповедта за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“, като счита същата за неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Не били изпълнени изискванията на чл.195, ал.1 КТ, като липсвало точно описание на нарушението. Не била подписвала актуализираната длъжностна характеристика, като същата била подписана от служители, но в КТ липсвал такъв ред, като били нарушени правилата за издаване и връчване на длъжностната характеристика. С промяната на последната се възлагали нови трудови задължения, което по своята същност представлявало възлагане на нови трудови задължения, като съгласно КТ била предвидена забрана за едностранна промяна на трудовото правоотношение. В заповедта се виждало, че на ищцата се възлага работа на отсъстващ работник и ако същия отсъствал продължително време, работодателя назначавал работник по заместване. Твърди се, че след уволнението бил 1 извършен подбор за две длъжности ***, като на длъжността, която заемала като „***“ като характер на работата и основни дейности били описани значително по- малко от тези които следвало да изпълнява тя на тази длъжност. В поканата от 14.03.2025 г. за даване на писмени обяснения за констатирани нарушения на трудовата дисциплина не било посочено на коя дата била отказала да замества служител и отказ на изпълнение на заповед от 12.03.2025 г. Липсвало конкретика кое точно от длъжностната характеристика не била изпълнила ищцата, с оглед на това, че били посочени 9 задължения. В заповедта за уволнение били посочени периоди 22.01.2025 г. до 31.01.2025 г. които били погасени по давност за налагане на дисциплинарно наказание.

Посочени били дати на които Т.Т. била в отпуск, но нямало изрична заповед ищцата да я замества, като заповедта от 12.03.2025 г. и била връчена при режим на отказ. Отделно от това се счита, че била налице злоупотреба с право на осн. чл.8, ал.1 КТ от страна на работодателя. Въпреки,че на длъжността „***“ били назначени 5 човека, само ищцата и още един служител трябвало да заместват служителя на *** „***“, като се счита, че работодателя чрез допустими от закона средства, е целял единствено прекратяване на трудовия договор на ищцата, като въведените нови изисквания не били с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел прекратяване на трудовия договор но ищцата, което представлявало злоупотреба с правото на уволнение.

Иска се признаване на уволнението на ищцата за незаконно и отмяна на заповед № *** г. на *** на ***, като неоснователна и незаконосъобразна и възстановяване на предишната преди уволнението работа.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответната ***. Предявения иск се счита за допустим, но за неоснователен. В заповедта за дисциплинарно уволнение били установени факта на нарушението, като бил налице отказ ищцата да изпълни служебни задължения, които били част от длъжностната й характеристика. Заместването на служител не представлявало възлагане на несвойствена работа, а било естествена част от трудовата функция. Било спазено изискването за изслушване на служителя. Били спазени всички изисквания при определяне на вида на дисциплинарното наказание, като издадената заповед била издадена в писмена форма и съдържала всички задължителни реквизите. Същата била връчена лично на служителя срещу подпис. Твърди се, че липсата на подпис под длъжностната характеристика на ищцата по никакъв начин не кредитирало валидността на връчването, като същата била връчена при отказ в присъствието на двама свидетели, които удостоверили факта на връчване. Взема се отношение относно промяната на длъжностната характеристика от работодателя и възлагането на работата на друг работник, както и за принципа на чл.8, ал.1 КТ.

Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищцата.

Ответникът чрез процесуален представител оспорва исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно между страните и видно от представените писмени доказателства е, че са били в ТПО, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „***“ в *** *** и ***. Безспорно е още, че ТПО е било прекратено с приложената заповед от 23.04.2025 год., връчена на лицето на същата дата, на осн. чл. 330,ал.2,т. 6 2

КТ , чл. 190,ал1,т.1, 2 и 3 КТ и чл. 188,т.3 КТ от КТ, като причини за уволнението е посочено – системни нарушения на трудовата дисциплина и злоупотреба с доверието на работодателя, а като период на извършените нарушения периода 07.12.2024 год. – 07.04.2025 год., периода 22.01-31.01.2025 год.,07.03.2025 год., 12.03.2025 год., 13.03.2025 год., 28.03.2025 год.

От страна на ответника- работодател е представено и по делото е прието пълното ЛТД на ищцата. От находящите се в същото документи се установява , че ТПО между страните е възникнало по силата на трудов договор от 13.11.2017 год., като в последствие са подписвани допълнителни споразумения. По силата на ДС от 28.11.2019 год. ищцата е преминала от длъжността „***“ на длъжността „***“ в ***.

Длъжностната характеристика за длъжността „***“ е връчена на ищцата на 07.01.2019 год.

В ЛТД се съдържа и длъжностна характеристика за длъжността „***“, разработена от *** на *** *** и *** на дата 10.03.2025 год., като в същата е посочено, че е връчена на ищцата пред двама свидетели.Според описаната длъжностна характеристика, в преките задължения за длъжността се включват и такива при отсъствие на служител на *** „***“.

На 11.03.2025 год. ищцата и М.К. са депозирали писмено възражение до *** на ***,срещу опита за промяна на длъжностните им характеристики посредством залагане на нови задължения, които включват несвойствени функции, непредвидени в обхвата на първоначалните им длъжностни характеристики. В същото са изложили подробно съображенията си повод възлагането заместване на отсъстващ служител на *** „***“.

В ЛТД се съдържа и Заповед № *** от 12.03.2025 год. на *** на ***, с която е определено М.И.К. и А. Г. З. да изпълняват задълженията на служител на *** „***“ при неговото отсъствие. На гърба на документа е отбелязано, че служителите отказват да получат заповедта.

На 14.03.2025 год. до *** на *** е депозирано възражение от М.К. и А. З. против посочената заповед .

С покана рег. № ***от 14.03.2025 год., връчена на ищцата на същата дата , на осн. чл. 193,ал.1 от КТ и във връзка с доклад на *** на *** *** и *** от 13.03.2025 год. относно неизпълнение на разпоредбите на чл. 187,ал.1,т.3 и т. 7 от КТ и разписаните в длъжностната характеристика преки задължения за заместване на служител на *** „***“, отказ да бъде изпълнена Заповед от 12.03.2025 год. , са поискани писмени обяснения, които следва да бъдат дадени в 3- дневен срок. Такива са депозирани 31.03.2025 год.

Приет е и Протокол от 07.04.2025 год. от среща между *** на *** и А. З. в присъствието на още няколко служители на ***. В протокола липсва подпис на ищцата.

Ответникът е представил още – обявление за заемане на длъжността „***“ в *** *** и ***, от 29.04.2025 год., длъжностни характеристики за длъжността „***“ на служителите С. Г., С. В. и В. В., заповеди за разрешен платен годишен отпуск на служителя Т. Т. – на 07.03.2025 год., на 12.03.2025 год., на 13.03.2025 год., на 22.04.2205 год., на 28.03.2025 год..

Представен е още доклад от В. В. – *** на *** от 13.03.2025 год. до *** на ***, с който по изложени съображения се предлага на служителките З. и К. да бъде потърсена дисциплинарна отговорност. Върху доклада е написано „запознах се с 3 доклада 07.04.2025 год.“, без отбелязване кое е лицето изписало текста.

Приети са и болнични лист и за ползван от ищцата отпуск по болест за периода 08.04-17.04.2025 год.; 22.03.-28.03.2025 год. ; 17.03.-21.03.2025 год.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. В. – *** на *** *** и *** в ответната *** посочва, че в периода 22.01-31.01. действително е възложил на ищцата да замества служителя на *** „***“.На 07.03., 12.03 и 13.03 отново били дадени устни указания на ищцата да замества служителя. На 28.03.2025 год. поведението на ищцата станало враждебно.

Свидетелят лично бил изпълнявал задълженията на отсъстващия служител, което пречело на работата му и водело до напрежение сред другите колеги. Другите колеги нямало как да заместват на *** „***“ , т.к. имали работа с много граждани и приемали много заявления и нямало как да бъдат на две места едновременно. Имало диалог от страна на ръководството на *** ищцата да остане на работа. Свидетелят посочва, че е *** на *** от февруари 2025 година, а преди това бил временно изпълнявал длъжността. Познавал работата в „***“. Възлагането на заместване на служител ставало по-рано, а не в самия ден на отсъствието. Посочва, че за периода януари – април тече кампания по събиране на данъци, поради което и нямало как други служители от *** да заместват на „***“. Негова била идеята за промяна на длъжностните характеристики на двете момичета от „***“, за да видят защо не искат да слизат. Гражданите нямали пряк достъп до *** и служителите там не работели пряко с клиенти. Описва какво включва работата на *** „***“, както и че работата в „***“ включва работа с всички дирекции, поради което колежките били запознати.

Посочва още, че ищцата си върши съвестно работата в „***“,както и че в началото имало дни, в които слизала на „***“.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 Кодекс на труда /КТ/.

В производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно уволнение, работодателят носи тежестта за установяване наличието на всички предпоставки за извършеното едностранно извънсъдебно прекратяване на трудовото правоотношение. Когато се оспорва законността на извършено дисциплинарно уволнение, в тежест на работодателя е да установи, че заповедта за уволнение е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ ; след спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ ; че наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ, както и че работникът е извършил дисциплинарните простъпки, за които му е наложено дисциплинарното наказание.

В решение № *** г. на ВКС по гр.д. № 6897/2014 г., IV г.о. и др. е предвидено, че ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.