Решение № 105 от 05.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Варна, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20223001000241 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивни жалби на К. Е. Я. от гр.Варна и В. М. Я. от гр.Варна, съд адрес гр.София срещу решение №260170/05.11.2021 г. по т.д.1480/2017 г. по описа на ВОС, с което двамата на основание чл.430 ТЗ, са осъдени да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ “ АД, ЕИК 000694749, със седалище гр.София, сумата от 100 858.33 шв.франка, представляващи главница, дължима въз основа на Договор за потребителски кредит №HL- 37648/03.06.2008г., предявена до размера от 109 108.50 шв.франка, част от общо 130 206.60 шв.франка главница, ведно със законната лихва върху присъдената сума 100 858.33 шв.франка, считано от датата на исковата молба 27.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивните жалби се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Твърди се, че че клаузите на чл.1, ал.1, чл.2, ал.1 и ал.3, чл. 6, ал.2 и чл.22 от договора, с които е уговорено превалутиране на отпуснатия и усвоен кредит, както и на вноските за погасяването му в швейцарски франкове, са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, съответно нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и непораждащи правно действие в отношенията между страните.

Излагат, че не дължат връщането на усвоения в български лева кредит в швейцарски франкове и в размер, изчислен по предвидените в неравноправните клаузи механизми, поради което искът за заплащане на остатъка от главницата по кредита в такава валута и в такъв размер, е неоснователен.

Насрещната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ “ АД, ЕИК 000694749, със седалище гр.София е подала писмен отговор на жалбата на К. Е. Я., в който я оспорва и моли съда да потвърди обжалваното решение в осъдителната част. Писмен отговор на жалбата на В. М.

Я., не е подаден от насрещната страна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ “ АД, ЕИК 000694749, със седалище гр.София срещу В. М. Я. от гр. Варна и К. Е. Я. от гр.

1

Варна, за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца суми, дължими въз основа на договор за потребителски кредит №HL37648/03.06.2008 г., до размера от 109 108,50 швейцарски франка, представляващи предсрочно изискуема сума – главница, част от общо дължима остатъчна главница в размер на 130 206,60 швейцарски франка, ведно със законната лихва върху претендираната част от главницата, считано от датата на исковата молба 27.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове на 03.06.2008 г., по силата на който ищецът предоставил на ответниците сума в размер на равностойността на швейцарски франкове на 150 000 лв. по курс купува за швейцарски франк към лева на „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД (понастоящем „Юробанк България“ АД) в деня на усвояване на кредита, с краен срок на погасяване 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, съгласно Приложение № 1 към договора. В интервала от сключване на договора до обявяване на предсрочната му изискуемост са извършени две цесии с вземането, с които първоначално Юробанк И Еф Джи България АД е прехвърлила вземането на Бългериън Ритейл Сървисиз АД с договор за цесия от 15.07.2008 г., а с последващ договор за цесия от 12.06.2017 г., Бългериън Ритейл Сървисиз АД е прехвърлило обратно на Юробанк И Еф Джи България АД, всички вземания по договора ведно с принадлежностите и обезпеченията. Междувременно са били подписани няколко допълнителни споразумения към договора за кредит – допълнително споразумение от 29.04.2009г. (Анекс № 1), от 05.05.2010г. (Анекс № 2), от 19.03.2011г. (Анекс № 3), от 26.04.2012г. (Анекс № 4), от 04.06.2013г. (Анекс № 5) и допълнително споразумение (Анекс № 6) от 23.01.2014г. Със същите между страните са били уговаряни облекчени условия за погасяване на кредита, в т.ч. съответни гратисни периоди на облекчено погасяване и фиксирана лихва в швейцарски франкове. Поради неизпълнение на задължения за заплащане на договорни лихви в периода от 10.11.2015 г. до 10.05.2016 г. и за договорни лихви и главница в периода от 10.06.2016 г. до 10.07.2017 г., договорът е бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл.18, ал.1 от същия на 13.07.2017 г. С нотариални покани от месец август 2017 г. е обявена на страните предсрочната изискуемост с даден 1-седмичен срок за доброволно изпълнение на указаното в поканите парично задължение.

Тъй като към датата на исковата молба съдлъжниците не са изпълнили задължението си по договора, за банката е възникнал интерес от съдебно предявената претенция за част от главницата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на дълга, както и сторените разноски. С уточняваща молба от 21.11.2017 г., банката е уточнила характера на претендираната с исковата молба сума от 109 108,50 швейцарски франка като предсрочно изискуема част от главница в общ размер от 130 206,60 швейцарски франка.

Ответниците са оспорили иска по основание и размер. Първият ответник К. Я твърди, че банката не е процесуално легитимирана да предявява иск за вземането, тъй като в резултат на извършената цесия, го е прехвърлила на трето лице. Оспорва и уведомяването си за предсрочна изискуемост, твърдейки липса на представителна власт за банката на подписалото лице. Оспорва и размера на предявения иск, излагайки съображения за погасяването на по-голяма част от размера на дълга. Втората ответница по иска твърди, че процесният договор е нищожен на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Твърди нищожност на договорните клаузи предвидени с чл.6, ал.2, вр. чл.1-2 и чл. 22 от договора поради тяхната неравноправност по см. на чл. 143 ЗЗП и нищожност на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В условията на евентуалност твърди нищожност на договорната клауза на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, респ. на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, респ. на чл. 26, ал. 1,т. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 240 ЗЗД.

Позовава се на задължителната за националните съдилища практика на СЕС по дела №№ С186/16, С-618/10, С-240/98, С-244/98, С-168/05, С-40/08 и С-137/08. Намира, че размерът на кредита във валутата, в която е уговорен е съществен елемент на договора. Същевременно страните по договора не са поемали задължение в швейцарски франкове. Неясно е останало каква сума в чуждата валута се равнява заетата сума от 150 000 лв. Оспорва твърденията на ищеца за усвояване на кредита в чужда валута. Навежда доводи за нищожност на договорни клаузи поради уговорка за капитализиране на част от възнаградителната лихва и повторното 2 й олихвяване, което е довело до анатоцизъм допустим само в отношенията между търговци, какъвто не е настоящия случай. В тази връзка твърди неравноправност на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора, а като такива същите са и нищожни на осн. чл. 146, ал.

1 ЗЗП. Прави се довод, че договорът не може да се прилага без нищожните клаузи по смисъла на чл.146, ал.5 ЗЗП, тъй като последните уреждат неговия предмет. Прави и възражение за прихващане с вземания, които ответницата В. Яа има към банката-кредитор, индивидуализирани по следния начин: 23 250,87 лв. като недължимо платени, представляващи валутната разлика между дължимите месечни вноски в лева и събраните такива след извършено от банката превалутиране по актуален курс на лв. спрямо франк към датата на превалутирането; 3 075,12 швейцарски франка като платени без правно основание, представляващи разликата между дължимата лихва при уговорения лихвен процент с договора и платената лихва при увеличен лихвен процент, за периода от 03.06.2008г. до 27.10.2017г.

С влязло в сила решение № 556889/08.12.2018 г. постановено по гр.д. № 21479/2016 г. на СРС, 142 състав, потвърдено с решение № 4182/13.07.2020г. по в.гр.д. № 8395/2019г. на СГС, съдът е осъдил ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД-гр. София да заплати на В. М. Я., сумата от 10 133,63 лв., представляващи недължимо платени поради извършено от банката превалутиране на дължимите анюитетни вноски по договора платени от ищцата в периода от 09.05.2011 г. до 10.04.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба – 19.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за потребителски кредит HL37648/03.06.2008 г. в швейцарски франкове, изменян неколкократно с допълнителни споразумения (л. 381-425), по силата на който (чл.1, ал.1) ищецът се е задължил и е предоставил на ответниците потребителски кредит в размер на равностойността на швейцарски франкове на 150 000 лв. по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД (понастоящем „Юробанк България“ АД) в деня на усвояване на кредита, с краен срок на погасяване 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, съгласно Приложение № 1 към Договора (чл. 5, ал. 1). Задължението на ответниците е поето солидарно. Цялото вземане на банката е било обезпечено с ипотека на недвижим имот, представляващ ап. № 5, находящ се в гр. Варна, ул. Добри Войников № 33, ведно с изба № 5, ведно с ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, както и 25,30 кв.м. ид.ч. от дворното място, индивидуална собственост на длъжника В. Я..

Съобразно разпоредбата на чл.430 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Предвидено е, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката и че договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. Процесният договор безспорно съдържа всички елементи на договор за банков кредит по см. на чл.430 ТЗ, сключен е от надлежна страна като кредитодател и в предвидената от закона форма, т. е. не може да се говори за пълна нищожност на същия. В тази връзка, по отношение оплакванията за липсата на погасителен план, доколкото от съдържанието на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета, както и от разпоредбата на чл.430 ТЗ следва, че 3 погасителният план не е компонент от договора за банков кредит и същият има информационна функция, това отново не може да се приеме като основание за нищожност на договора. В чл.10, пар.3 от Директивата е предвидено изискване кредитодателят да предоставя на потребителя безплатно и по всяко време през действието на договора за кредит на извлечение под формата на погасителен план. В случая от данните по делото за съда следва извод, че такава информация е предоставяна в по-късен етап от момента на сключване на договора и усвояването на кредита, при условие, че за времето след сключване на договора, ответниците са извършвали в един дълъг период от време плащания.

На следващо място, по отношение уговорения в чл.1, ал.1 от договора размер на кредита е предвидено в чл.1, ал.2, че за приложимия курс „купува“ за швейцарски франк към лева в деня на усвояване на кредита, както и за конкретно определения съобразно него размер на кредита в швейцарски франкове, страните следва да подпишат приложение № 1, каквото е налице в настоящия случай и в същото е изрично посочен размера на сочени стойности - курс „купува“ и точен размер на кредита.