Определение № 1125 от 21.11.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 750/2022
- Вид
- Определение № 1125
- Подписан
- 21.11.2022
- В сила
- 21.11.2022
- Състав
- Яни Георгиев Гайдурлиев, Ангел Димитров Гагашев, Цвета Живкова Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, т. 1, 2, 3 · Конституция на Република България
- чл. 127, т. 1, 2, 3 · Конституция на Република България
- чл. 127, т. 1, 2, 3 · Конституция на Република България
- чл. 133 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 153 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 212, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1125 гр. Бургас, 18.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Яни Г. Гайдурлиев
Членове:
Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20222100600750 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК и е образувано по частен протест на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, ТО Несебър и жалба от С. И. М., ЕГН **********, съдебен адрес в гр. ***, ул.
„***“ № *, ет. *, срещу определение № 137 от 26.05.2022 г., постановено по ЧНД № 209/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено постановление на Районна прокуратура – Бургас, ТО Несебър от 15.12.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 304 ЗМ 2007/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Несебър, пр.пр. №2376/2018 г. по описа на РП – Бургас, ТО Несебър, водено за престъпление по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и делото е върнато на прокурора с указания относно прилагането на закона.
В протеста се релевират доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. В подкрепа на заявената позиция се изтъква, че е налице противоречие между диспозитива на съда и обстоятелствената част на изложението. Липсват конкретни задължителни указания относно прилагането на закона. Оспорва се на следващо място допустимостта на жалбата на пострадалата Т. К.. Застъпва се становище, че извършеният от първоинстанционния съд фактически и доказателствен анализ съвпада с този, възприет в прекратителното прокурорско постановление. Прокурорът е оспорил изводите на съда, излагайки съображения, че всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси са изяснени в пълен обем, разследването по делото е обективно, всестранно и пълно и обективната истина е разкрита по несъмнен и безспорен начин. Така прокурорът е намерил, че изпълнението на указанията от районния съд, които не са 1 конкретно посочени, с нищо не биха променили фактическата обстановка и крайните правни изводи, във връзка с което прави искане за отмяна на атакуваното определение и потвърждаване постановлението за прекратяване на наказателното производство.
В жалбата на обв. М. се твърди, че определението на районния съд противоречи на материалния закон и е необосновано. Акцентира се на процесуалната недопустимост на жалбата, подадена от Т. К., срещу постановлението на прокурора. Поддържа се становище, че от събраните достатъчно доказателства, не е установен точният механизъм на настъпване на увреждането на пострадалата. Липсва и субективният елемент на деянието по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Основавайки се по-нататък на неправомерното поведение на пострадалата в аптеката, по повод на което е възникнал инцидентът, мотивира явно незначителна обществена опасност на деянието. По тези съображения се иска отмяна на определението на първостепенния съд и потвърждаване на прекратителното постановление от 15.12.2021 г. на РП – Бургас, ТО Несебър.
Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с протеста и жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона, намери за установено следното:
Протестът и жалбата са подадени в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 НПК от процесуално легитимирани страни и срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, протестът и жалбата са неоснователни.
Досъдебно производство № 304 ЗМ 2007/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Несебър, пр.пр. №2376/2018 г. по описа на РП – Бургас, ТО Несебър е образувано но 02.08.2018 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК за това, че на 25.07.2018 г. в гр. Обзор, чрез извиване с ръка е причинена средна телесна повреда на Т. К. К., изразяваща се в непълно счупване на основна фаланга на първи пръст на лява ръка, довело до трайно затруднение на движението на горен крайник – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В хода на проведеното разследване са разпитани като свидетели Т.
К., С. М., В. М., А. И., С. Б., Т. М., А. С. и Е. Г.. Назначени и изготвени са заключения на три съдебномедицински експертизи. Приобщени са писмени доказателства.
С постановление от 17.05.2021 г. на разследващия орган в качеството на обвиняем е привлечен С. И. М. за това, че на 25.07.2018 г., около 17.00 часа, в гр. Обзор, общ. Несебър, в аптека на площад „Свобода“, чрез захващане и стискане с ръце в областта на лявата ръка, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т. К. К., изразяваща се в счупване на основна /първа, проксимална/ фаланга на първи пръст /палец/ на лява ръка, довело до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник – престъпление по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
След приключване на разследването, с постановление от 15.12.2021 г. на прокурор при Районна прокуратура - Бургас, ТО Несебър наказателното производство по посоченото по-горе ДП е било прекратено на основание чл.
2
243, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че от събраните доказателства не може да се изясни механизмът на причиняване на настъпилото травматично увреждане на ръката на пострадалата К. и в този смисъл се създава съмнение в повдигнатото обвинение спрямо С. М. за извършено престъпление по чл.
133, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Наред с това прокурорът е направил извод, че деянието на С. М. не е съставомерно по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК от субективна страна.
По реда на съдебния контрол по чл. 243, ал. 5 НПК, Районен съд Несебър е извършил проверка на прокурорския акт, и като е достигнал до извод за неговата незаконосъобразност и необоснованост, е постановил определение от 26.05.2022 г. по ЧНД № 209/2022 г., с което е отменил прекратителното постановление на РП – Бургас, ТО Несебър и е върнал делото на прокурора. За да отмени прекратителното прокурорско постановление, първоинстанционният съд е изразил несъгласие с извода на прокурора, че механизмът на деянието не може да бъде изяснен, позовавайки се на заключенията на извършените по делото три съдебномедицински експертизи. Счел е, че съвкупния анализ на експертните заключения и събраните гласни доказателства дава възможност да се приеме, че са налице доказателства за това как е настъпила телесната повреда, причинена на К..
Приел е също така, че изводът за липса на субективните признаци на деянието по чл. 133 НК е прибързан и несъобразен със събраните гласни и писмени доказателства. В заключение първостепенният съд е приел, че са налице доказателства и е възможно събирането на други, които да изяснят механизма на деянието, чрез който е причинена телесната повреда на К., и едва след това да се направи извод за субективната страна на деянието.
На първо място неоснователно е възражението за недопустимост на жалбата на Т. К., тъй като постановлението за прекратяване на наказателното производство от 15.12.2021 г. не е връчено на пострадалата по реда, указан в НПК. Същата не е посочила адреса на нейния процесуален представител адв.
Петя Чернаева като съдебен адрес, на който да бъде уведомявана за хода на наказателното производство, вкл. да бъде призовавана и да й се връчват съобщения (том III, л. 14 от ДП). Не е отразено и съгласие от повереника за получаване на книжа от името на К..
Наред с това уведомяването по телефона на деловодител при БРП – ТО Несебър, че на 30.03.2022 г. К. е прочела изпратеното й на 29.03.2022 г. по електронната поща с прикачен файл постановление за прекратяване на наказателното производство, не представлява изискуемото по чл. 180, ал. 10 от НПК потвърждение на адреса на електронната поща на изпращащия орган.
В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел жалбата на пострадалата за процесуално допустима и я е разгледал по същество.
Съдебният контрол спрямо постановлението на прокурора е ограничен в пределите на чл. 243, ал. 5 от НПК относно неговата обоснованост и законосъобразност. Компетентността на съда обхваща преценка относно процесуалната законосъобразност на проведеното 3 разследване (дали същото е извършено обективно, всестранно и пълно, в съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК). На следващо място задължително следва да бъде преценено дали установените от прокурора в прекратителното постановление фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал, т.е. дали постановлението е обосновано. Освен това на задължителна оценка подлежи и законосъобразността на постановлението за прекратяване - дали правилно е приложен материалният закон.
С оглед на така очертаните предели на компетентността на съда в процедурата за съдебен контрол върху правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство, въззивният съдебен състав счита, че атакуваното определение е правилно, тъй като отмененото с него постановление на прокурор от РП – Бургас, ТО Несебър е необосновано и незаконосъобразно.
След извършена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, въззивната инстанция намира за установени следните, значими за правилното решаване на делото факти:
Обвиняемият С. М. е собственик на ****, намираща се в гр. ***, площад „***“ № *.
На 25.07.2018 г., около 17:00 часа, свидетелката Т. К., която била на почивка в гр. Обзор, посетила аптеката, за да си закупи лекарството „Примолут-Hop”. Тъй като нямала рецепта, помолила служител на аптеката – св. В. М. (магистър-фармацевт и съпруга на обвиняемия), да й продаде лекарството без да представя такава. Свидетелката М. първоначално й отказала, но след като проверяващите от „ИАЛ“ си тръгнали, се съгласила и продала на св.К. една опаковка „Примолут- Hop”. Обвиняемият М. забелязал това и направил забележка на съпругата си, защото малко по-рано проверяващите са му съставили АУАН точно за продажба на лекарство без рецепта. На свидетелката К. обв. М. казал да върне закупеното лекарство, тъй като не може да й бъде продадено без рецепта. Тя категорично отказала и между двамата възникнал спор, при който на висок тон си разменили обидни реплики. Обвиняемият М. казал на пострадалата, че заради поведението на клиенти като нея, му налагат глоби и я помолил да напусне аптеката, тъй като пречела на работата им. Пострадалата К. му отвърнала с репликата „Какъв си ти, че ще ми говориш на „ти”?” и нямало как да я накара да напусне аптеката.
След тези думи, се обърнала с гръб към обв. М. и се насочила към изхода на аптеката. Той я избутал с ръце, така че св. К. да излезе извън територията на аптеката. Пострадалата се опитала да го отблъсне. Тогава обв. М. я хванал за лявата ръка в областта между китката и дланта и я насочил към изхода на аптеката. От своя страна св. К. се опитала да захване и да издърпа нагоре ръката (дланта) на обвиняемия, с която държал нейната. След като излезли извън аптеката, двамата продължили да си разменят обидни реплики.
Пострадалата подала сигнал на ЕЕН 112. На място пристигнали служители при РУ Несебър - свидетелите А. С. и Е. Г., пред които обяснила причината за възникналия конфликт. Същите разяснили на св. К. възможността да подаде 4 жалба в полицията. Обвиняемият М. не бил установен на мястото на инцидента. Пострадалата се прибрала в хотелската си стая, където се срещнала със св. Т. М., на която разказала за случилото се. Свидетелката К. се оплакала от болка в палеца на лявата си ръка и приела обезболяващи таблетки. След няколко часа получила оток и посиняване на палеца на лява ръка. На следващия ден, състоянието на св. К. останало без подобрение, поради което посетила УМБАЛ „Света Ана”, гр. Варна. При извършения медицински преглед и направена рентгенова снимка се констатирало счупване на основна фаланга на първи пръст на лява ръка. Поставена й била ортеза за срок от 30 дни.
На 30.07.2018 г. на пострадалата К. е издадено СМУ №835/2018 г., в което д-р Иван Црънчев е описал, че на същата е причинено непълно счупване на основна фаланга на първи пръст на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник. Посочено е също, че увреждането е причинено по най-общия механизъм на действие на твърди, тъпи предмети и е възможно да е получено както съобщава пострадалата.
Разпечатката съдържа 35 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8b53786-431f-4507-a8f0-034d14a90889