Определение № 596 от 05.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 596 гр. Пловдив, 05.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.ова

Членове:

И. Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500509 по описа за 2025 година Постъпила е частна жалба от Х. Н. Д., ЕГН ********** от гр. С., ж.к.

„***“, бл. ***, вх. ***, ет.***, ап. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат Л. Н., против Разпореждане № 4 от 02.01.2025 г., издадено по ч.гр.д.

№ 2015/2024 г. по описа на Районен съд – К., I гр.с., с което е обезсилена частично Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1072 от 19.11.2024 г. по ч.гр.д. № 2015/2024 г. по описа на Районен съд – К., с която е разпоредено Х. Н. Д. да заплати на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, ЕИК 207473982, седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Цар Шишман“ № 2, ет. 4 сумата от 53,47 лева, представляваща разноски, и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист за останалите присъдени суми, както следва: 53.47 лева, 40.47 лв. – главница; 13,00 лв. – мораторна лихва; 25,00 лв. – държавна такса и 364,53 лв. – адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането. Поддържа се, че след получаване на заповедта за изпълнение длъжникът е заплатил доброволно сумата от 53,47 лева, представляваща главница и лихва, за което е представил доказателства с подаденото възражение, като е направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 400 лева. Счита се, че съдът не е отчел извършеното плащане на главницата и лихвата, като е посочил по-малка сума за разноски и отново целия дълг. Иска се разпореждането да бъде отменено и да бъде разпоредено длъжникът да заплати само 25 лева държавна такса и съответното адвокатско възнаграждение, което да бъде съобразено с материалния интерес по делото, но не и сумите за главница и лихва.

Въззивният съд след запознаване с делото установи, че не са налице предпоставки за разглеждане на частната жалба по същество, тъй като на първо място в обжалваното разпореждане е допусната очевидна фактическа 1 грешка. От една страна в мотивите на разпореждането е формирана воля за частично обезсилване на заповедта за изпълнение в частта относно претендираната главница, а съгласно диспозитива на разпореждането заповедта за изпълнение е обезсилена по отношение на сумата от 53,47 лева, представляваща разноски. Същата сума, без посочване на вида на вземането, фигурира и в тази част от диспозитива, с която е разпоредено издаване на изпълнителен лист против длъжника. Касае се за очевидна фактическа грешка, която съгласно чл. 247 от ГПК следва да бъде отстранена от първоинстанционния съд.

На следващо място съдът констатира, че липсва произнасяне от заповедния съд по направеното от длъжника, както във възражението по чл.

414а от ГПК, така и в настоящата частна жалба, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от заявителя. При липса на жалба от длъжника против заповедта за изпълнение в частта за разноските и оспорването на същите от длъжника по реда на чл. 414а от ГПК, именно в рамките на това производство с акта по чл. 414а, ал. 5 от ГПК заповедният съд е следвало да се произнесе по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По изложените съображения производството по делото следва да бъде прекратено и същото върнато на Районен съд – К. за изпълнение на дадените указания, след което делото, ведно с евентуално постъпилите частни жалба против актовете по чл. 247 и 248 от ГПК, следва отново да бъде изпратено на въззивния съд за произнасяне по същество.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 509/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, XIV гр.с.

ВРЪЩА делото на Районен съд – К., I гр.с. за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на определението, след изпълнение на които делото да се върне на Окръжен съд – Пловдив за произнасяне по същество.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2