Решение № 3591 от 09.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3591 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100505914 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20080695 от 23.02.2023 г., постановено по гр. д. № 6541/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 90-и състав, е отхвърлен предявеният от „Миан Консулт“ ООД срещу С. И. И. иск за заплащане на сумата от 13 221,29 лева, представляваща дължима цена на извършени строително-монтажни работи по сключен между страните Договор за строителство от 07.05.2020 г., както и иск за заплащане на сумата от 1 322,13 лева, представляваща начислена неустойка по чл. 36 от Договор за строителство от 07.05.2020 г.

Със същото решение е признато за установено по иска по чл. 108 ЗС на „Миан Консулт“ ООД против С. И. И., че „Миан Консулт“ ООД е собственик на движими вещи на обща стойност 10 533,74 лева, както следва – 95 броя телоскопични подпори до 3,5 м, дървени греди 8/10/300 200 м, алуминиева трираменна професионална стълба и хидрофобен шперплат 50 куб.м, като С. И. И. е осъден да му предаде владението на тези вещи.

С постановеното решение и на основание чл. 77 ГПК С. И. И. е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сума в размер на 421,35 лева, представляваща държавна такса по иска по чл. 108 ЗС, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъден да заплати на „Миан Консулт“ ООД сума в размер на 903 лева, представляваща разноски по делото.

С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Миан Консулт“ ООД е осъдено да заплати на С. И. И. сума в размер на 1449,87 лева, представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Миан Консулт“ ООД срещу С. И. И. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД, е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е взел направените от вещото лице Т.К. остойностявания на строителномонтажните работи, при положение че такава задача не е била поставяна на вещото лице. Счита, че съдът неправилно не е отчел, че самите остойностявания на СМР са 1 неверни, тъй като вещото лице при изчисленията неправилно е взело предвид Приложение 1, представено от ответника по делото, което е фиктивно. В тази връзка сочи, че съгласно дадените по делото на основание чл. 176 ГПК обяснения на М.А. – управител на ищцовото дружество, Приложение 1 е фиктивно, като истинските цени за извършване на СМР са уговорени от страните в Приложение 1 А. Сочи, че ако ответникът е имал възражения по представеното по делото приложение 1А, то съгласно чл. 193 ГПК е следвало да го оспори с подаването на отговора на исковата молба. Навежда оплаквания, че съдът не е съобразил уговорката между страните, съгласно която възложителят се задължава в срок от 4 работни дни от датата на получаване на акт обр. 19 да провери и подпише документа и да го върне на изпълнителя. В тази връзка сочи, че на 15.07.2020 г. е изпратил на ответника за одобряване акт образец 19 с остойностявания на СМР съгласно Приложение 1А към него, като в 4дневен срок ответникът не е направил възражение. Намира за неправилен извода на съда, че по делото е доказано наличието на допуснати от ищеца отклонения в строителството, като посочва, че в отговора на исковата молба не се съдържат конкретни фактически твърдения за некачествено строителство, а от представените доказателства не ставало ясно какви точно обстоятелства установяват те. Сочи, че от показанията на свидетеля Б., както и съдебнотехническата експертиза не се установявало да са налице отклонения при извършване на строителството, а дори и да се приеме, че били налице отклонения, то те не са основание за неплащане на изпълнените от ищеца строителномонтажни работи. Предвид твърденията за основателност на иска с правно основание чл. 266 ЗЗД моли съда да уважи предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното решение в отхвърлителната му част и претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника С. И., в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК от ищеца по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е процесуално допустима.

Срещу първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 108 ЗС, е подадена въззивна жалба от ответника С. И., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът ответник сочи, че липсват фактури за претендираните количества движими вещи. Поддържа, че процесните материали нямат сериен номер или уникален идентификатор. Сочи, че ищецът не е доказал да е собственик на вещите, нито същите да се намират във владение на ответника. Поддържа, че представените фактури не доказват, че ищецът е закарал на обекта посочените материали. Излага оплаквания във връзка с приетата в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза. В тази връзка акцентира, че експертизата почива на предположението, че материалите са държани в сухо складово помещение през всички 15 години. Сочи, че експертизата препраща към приложение 1, което липсвало към нея. Посочва, че при определяне на овехтяването на процесните материали след покупката им вещото лице е определило изхабяване от 5-10-30-40 процента, което не отразявало реалната експлоатация за 16-гпдишен период, както и високата степен на физическо и морално изхабяване. Сочи, че на 17.07.2020 г. ищецът е оценил тези материали на 2500 лева, което е видно от приложените по делото материали, а вещото лице е дало по-висока цена.

Счита, че оценката на вещото лице не е изготвена на база реалните данни за количества от счетоводството на ищеца. Твърди, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че след разваляне на договора е работил на обекта. Посочва, че липсата на материали и окаяното състояние на съществуващите е приложено като снимки по делото. Моли съда да отмени решението в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС и претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба със становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по 2 чл. 259 ГПК от ответника по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е процесуално допустима.

По делото е постановено Определение № 2009379 от 13.06.2023 г., постановено по гр. д. № 6541/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 90-и състав, с което са оставени без уважение молба с вх. № 25011808/17.03.2023 г., подадена от „Миан Консулт“ ООД, както и молба с вх. № 25019630/10.05.2023 г., подадена от С. И. И., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е депозирана частна жалба срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение от ищеца „Миан Консулт“ ООД. Частният жалбоподател твърди, че доколкото ответникът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК едва с писмената си защита, първоинстанционният съд не е следвало да уважава претенцията му за разноски. Моли съда да отмени обжалваното определение и да намали размера на присъдените на ответника разноски с 2000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуалнолегитимирана страна, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което частната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл.108 ЗС за осъждане на ответника да заплати сумата от 13221,29 лева, представляваща главница по Договор за строителство от 07.05.2020 г., сумата от 1322,12 лева, представляваща неустойка съгласно Договор за строителство, както и да признае, че ищецът е собственик на описаните в исковата молба вещи и да осъди ответника да предаде владението им на ищеца. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 521, ал. 2 ГПК за заплащане на паричната равностойност на движимите вещи, в случай че последните не се намират във владение на ответника.

По иска по чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.266, ал.1 ЗЗД:

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже следните обстоятелства: възникнало облигационно отношение между страните, породено от сключен договор за изработка, че ищецът е изпълнил възложената с договора работа съобразно уговореното и че работата е била приета от ответника.

По делото е представен Договор за строителство от 07.05.2020 г., сключен между С.

И. И. в качеството на възложител и „Миан Консулт“ ООД в качеството на изпълнител, съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши строителнимонтажни работи на обект еднофамилна жилищна сграда със ЗП= 90 кв.м. и РЗП 90 кв.м., находяща се в ПИ с идентификационен номер ***, УПИ XXIX – 1908, кв. N 126 В, м. В.З. Драгалевци. СМР ще се извършват съгласно одобрените от възложителя проекти по част „Архитектура“ и част „Конструкция“ и одобрените по тези части количествено-стойностни сметки, предоставени на страните от главния архитект на С.О. район Витоша. Съгласно чл. 2 от договора договорната стойност на СМР на обекта съответства на сумата по Приложение 1, наречена Оферта. Възложителят е съгласен да заплати тази сума на изпълнителя по условията на този договор. Включените в Приложение 1 СМР са твърди единични цени за действително извършени работи. Определянето на количествата изпълнени работи за съответния етап се определя в Приложение 2 и се утвърждава от възложителя за всеки представен акт образец 19. При наличие на констатирани грешки или пропуски в проектите или количествените сметки, изготвени от проектантите, на базата на които е сключен този договор, разплащанията между страните ще се извършват на база реално изпълнени, проверени и приети видове и количества СМР, като се запазват договорените цени от Приложение 1 и Приложение 2. Възложителят запазва правото си при промяна на цените на основните материали да препоръчва конкурентни 3 доставчици на материали. Съгласно чл. 3 от договора допълнителни видове СМР, които не са включени в Приложение № 1 ще се изпълняват само след като се подпишат от представителя на инвеститора и възложителя под формата на анекси към договора.

Съгласно чл. 5 от процесния договор възложителят авансира всеки етап на 50% от стойността му, след като изпълнителят предостави писмена информация за включващото се в съответния етап и дължимото го плащане, разбито по цена за СМР, материали и труд.

Авансирането на всеки следващ етап следва да става не по-късно от четири календарни дни от завършването на работите по предходния етап и предоставена писмена информация от изпълнителя на възложителя за включващото се в етапа и уведомление за включващото се в съответния етап и дължимото плащане, разбито по цена за СМР материали и труд.