Решение № 1751 от 21.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1751 гр. Варна, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20223110203035 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН въз основа на жалба на „ КАЛИДА БИЛД” ЕООД БУЛСТАТ 201405637, депозирана чрез управителя К. Б. Г. против наказателно постановление № 032200284/20.04.2022 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр.Варна, с което на основание чл. 416, ал.5 и чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1800/хиляда и осемстотин лева/, за нарушение на чл.16 т.1з от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.

С въззивната жалба се изразява становище, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи описанието на нарушението от фактическа страна, с което е било ограничено правото на защита на нарушителя., като се оспорва и авторството на нарушението, твърди се, че е имало санитарно-битови помещения в съседен парцел до обекта на строителството и се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се представлява и не се излагат аргументи в хода на делото по същество, както и не се 1 ангажират доказателства в подкрепа на жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Н., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно, аргументира доказаност на приетото за установено нарушение и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока на обжалване от надлежна страна, поради което като допустима е приета за разглеждане от съда.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 18.03.2022 г. на строителен обект "Еднофамилна жилищна сграда", находящ се в гр.Варна, УПИ IV-138, кв.14, по плана на СО „Боровец Юг”, служители на Д”ИТ”-Варна, сред които и св.И. установили, че в обекта четири лица извършват кофражни дейности на плочата, явяваща се на кота нула.Информационната табела сочила, че СМР се извършват от „Калида Билд” ЕООД, като по време на проверката в обекта пристигнал и управляващият дружеството К. Г..Четирите лица, установени да извършват СМР в обекта декларирали, че работят за санкционираното дружество, декларирали и всички елементи на ТПО, като управителят Г., присъстващ на проверката потвърдил, че това са работници на дружеството, представлявано от него.При проверката св.И. констатирал, че за работещите в обекта не било осигурено никакво санитарно-битово помещение, в което да се преоблекат, да се стоплят и т.н.До приключване на документалната проверка в Д”ИТ” не били представени доказателства, че на работниците е осигурено такова помещение.В имота и в близост до него при проверката не били констатирани постройки, които да послужат за такова предназначение.Едва в края на месец май при повторна проверка на същия обект било установено, че е поставен фургон.

2

Предвид горното на 30.03.2022 г. св.И. съставил Акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството-жалбоподател, в който описал горните обстоятелства, като приел, че е налице нарушение на чл. 16, т.1 б.з от от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Актът бил в присъствието на упълномощено от представляващия дружеството жалбоподател лице, което го подписало без възражения. В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на акта и материалите по преписката на 20.04.22г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

Гореизложеното се установява от приетите писмени доказателства по делото – идентификационна карта, трудов договор, протокол за извършена проверка, заповед, КП и др., които се кредитират от съда, тъй като са непротиворечиви по между си и липсват доказателства, които да ги оборват, както и от показанията на св.И., които са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.Доказателства за фактическа обстановка, различна от приетата от съда за установена, не се ангажираха в хода на съдебното производство.

Съдът, в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство, установи следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция "Инспекция на труда"-Варна съгласно приобщената по делото Заповед.АУАН също е съставен от компетентен служител.Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Спазени са нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

Административно-наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от материално-правна страна, респективно е посочил правното основание за ангажиране на обективната отговорност на дружеството жалбоподател.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 16, т.1 б.з от 3

Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, който задължава строителя да осигури необходимите санитарнобитови помещения съобразно санитарно-хигиенните изисквания и изискванията за пожарна и аварийна безопасност, времетраенето на строителството и човешките ресурси. По делото е установено безспорно, че на 18.03.2022 г. на строителния обект, в който са извършвани СМР от санкционираното дружество, четирима работници, описани в КП , са полагали труд за санкционираното дружество, информационната табела е сочила, че именно санкционираното дружество извършва СМР, този факт е бил потвърден и от представляващия дружеството, поради което възраженията в тази насока не се споделят.Безспорно по делото се установи, че както в самия обект, така и в близост до него не е имало никакви санитарно-битови помещения, доказателства за противното не се ангажираха и в с.з., поради което съдът не споделя и тези възражения.

Съдът не приема възражението на въззивника, че не са спазени разпоредбите на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН . Достатъчно точно и ясно е описано нарушението, датата и мястото на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, за да може привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере за какво нарушение му е повдигнато обвинение.

Съдът не счита, че се касае за маловажен случай. Нарушението е извършено в сферата на строителството, където степента на професионалния риск е висока и не може да се приеме, че неосигуряването на необходимите санитарно-битови помещения съобразно санитарно-хигиенните изисквания и изискванията за пожарна и аварийна безопасност, времетраенето на строителството и човешките ресурси с ниска обществена опасност.Няма и не се ангажираха доказателства, че непосредствено след установяването на нарушението и преди съставяне на акта за установяване на административно нарушение това нарушение веднага е било отстранено.Едва два месеца след първончалната проверка е било установено, че в обекта е поставен фургон.

На дружеството жалбоподател е наложено административно наказание на основание чл.413 ал.2 от КТ, визиращ ангажиране отговорността на жалбоподател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на 4 здравословни и безопасни условия на труд, като санкционната норма визира налагане на имуществена санкция или глоба в размер от 1500лв. до 15000лв.В конкретния случай АНО е наложил административно наказание към минимално предвидения от закона размер и предвид естеството на нарушението и сезонът на извършването му съдът го намира за справедливо и не счита, че следва наказанието да бъде ревизирано.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за потвърждаване на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не разкрива фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.

Предвид горното съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-2200284/20.04.2022 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр.Варна, с което на основание чл. 416, ал.5 и чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда на „ КАЛИДА БИЛД” ЕООД БУЛСТАТ 201405637, представлявано от К. Б. Г. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1800/хиляда и осемстотин лева/, за нарушение на чл.16 т.1 б.з от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.

ОСЪЖДА „ КАЛИДА БИЛД” ЕООД БУЛСТАТ 201405637, представлявано от К. Б. Г. да заплати на Д”ИТ”-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски Административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на 5 съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6