Акт от 23.05.2019, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- 204/2018
- Подписан
- 23.05.2019
- В сила
- 31.10.2019
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1, т.2ДР · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.275, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.61 · Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
Р
Е Ш Е Н И Е № 105
Гр.С., 21 май 2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД С., І-ви състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: Ангелина Гергинска при участието на секретаря Жанета Божилова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д.
№ 204 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, „*”
АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление : град С., бул**Б, представлявано от А.Н.Н., обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-002125/21.03.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, С. област, с което му е наложено на основание чл. 416 ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ, административно наказание- „имуществена санкция” в размер на 3 000 лева , за извършено нарушение по чл.61 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните при извършване на строителни и монтажни работи /ДВ.бр.37/2004г./ вр. чл.275, ал.1 КТ.
В жалбата се твърди, че предвид допуснатото нарушение на материалния закон, процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага съображенията си подробно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен, не се явява, представлява се. Пълномощникът на жалбодателя, подъдржа изложеното в жалбата. Развива подробни съображения. Представя доказателства.
Административнонаказващият орган ДОИТ С. област, редовно уведомен се представлява от юрк. Вутов. Същия изразява становище за неоснователност на жалбата, излагайки подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, което моли да бъде потвърдено от съда. Представя се административнонаказателната преписка.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 02.02.2018г. след постъпил в ДОИТ С. област сигнал за настъпила трудово злополука на строителен обект, представляващ цех за безвредни производствени дейности и печат на рекламни материали, находящ се в гр.С., на място да извършат проверка отиват свидетелката Ц.И.К. и колежката й Т.. Установили, че на 02.02.2018г., Е.И€П., на длъжност „ел.техник строителство”, се качва на скеле , намиращо се в помещение в обекта, за да полага кабел в гофрирана тръба за изграждане на електроинсталацията на сградата. Използваното скеле било без подпорни пети и било без изградени и необезопасено с бордова лента за краката и средно и високо перило за ръцете.
При качването на Е.П., скелето се разклатилои преобърнало и П. паднал и претърпял травма на гръбначния стълб. След извършването на проверката, е връчена призовка за довършване на проверката в на 06.02.2018г. и на 15.02.2018г., управляващия фирмата да се яви в Инспекцията, за продължаване на проверката. Представени са техническа документация на фасадното скеле, Инструкция №4 за колективни предпразни средства при работа на височина, двуезичен договор от 22.12.2017г., сключен между „П.Е.” ЕООД и „*” АД и обяснения от Е.П. и на свидетели очевидци на злополуката. С представеният договор от 22.12.2017г., сключен между „П.Е.” ЕООД, и „*” АД е видно, че първото дружество е възложило на второто, довършителни работи /СМР/ на обект : Цех за безвредни производствени дейности и печат на рекламни материали, административни, търговски и обслужващи сгради в ПИ **, м.П.в землището на гр.С., УПИ V-0*, *8, кв.*. Представен е сключен трудов договор между дружеството жалбодател и Е.И€П., сертификат за контрол. Констатирано е, че жалбодателят в качеството си „работодател ” на „строител” по смисъла на §1, т.2ДР на ЗЗБУТ и §1, т.2 от ДР Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и строително монтажни работи на горецитирания обект, при извършване на строителни и монтажни работи на обекта не е предприел мерки за отстраняване, ограничаване или намаляване на опасностите за здравето на работещите при работа на височина с фасадно скеле, съставено от предварително изготвени елементи с конструкционна схема „МJ-Конструкция UNI-70”, намиращо се на обекта в помещение „столова”, чрез ограждения достатъчно високи и изградени най-малко от защитна бордова лента, главно и средно перило за ръцете или чрез алтернативно решение. За констатираното нарушение при проверката, бил съставен АУАН № 23-002125 от 15.02.2018г., който бил връчен срещу подпис на пълномощник на „*” АД на същата дата.
Констатациите от извършените проверки били отразени и в протокол, който е приложен по делото.
В срок, дружеството , жалбодател е представил възражения срещу АУАН, излагайки доводите си, че от приложените писмени обяснения, включително на пострадалото лице, се установява, че не им е било разрешенода използват скелето и е нямало необходимост да го използват. Към възражението си е представил документи, установяващи, че Е.П. е завършил курс на тема „Длъжностно лице за контрол по спазване на здравословни и безопасни условия на труд” съобразно Наредба 0РД-07-2/16.02.2009г., за което му е издадено удостоверение и курс за „Координатор по безопасност и здраве по време на проектирането и координатор по безопастност и здраве по време на строителството”.
Въз основа на съставен акт № 23-002125 от 15.02.2018г., за установяване на административно нарушение, директорът на дирекция „Инспекция по труда” – С. област издава наказателно постановление № 23-002125 /21.03.2018г., с което на дружеството , жалбодател е наложено на основание чл. 416 ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ, административно наказание- „имуществена санкция” в размер на 2000 лева , за извършено нарушение по чл.61 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните при извършване на строителни и монтажни работи /ДВ.бр.37/2004г./ вр. чл.275, ал.1 КТ.
В съдебно заседание , св.Е.П., заяви, че не е трябвало да използва скелето, но на своя глава е решил да го направи, въпреки, че са имали отделно скеле за работата, която вършел, защото искал да изпревари времето. Заявява, че скелето не е било изградено до край. Заявява, че като се е качил на скелето е звъннал мобилния му телефон и той провеждал разговор, когато залитнал и скелето поддало на една странаи той загубил равновесие и паднал. Заявява, че много добре знае, че за да бъде използвано такова скеле, то трябва да изградено с опорни пети и диагонали, каквито не е имало на скелето което решил да използва, т.к. не било изградено до край.
Разпитан в качеството на свидетел, П.А., технически ръководител в дружеството жалбодател, заявява, че в деня на злополуката е проведен инструктаж на работниците. По време на инцидента не е бил в халето.
Заявява, че не е имало табела, че скелето не е готово за работа, защото се виждало и работниците са достатъчно квалифицирани, за да знаят дали е монтирано или не.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, приложени в административнонаказателната преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 02.04.2018 г., а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган до РС - гр. С. на 05.04.2018 г. видно от направеното отбелязване. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата: "Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа…. ". В конкретния случай съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на административно нарушение № 23-002125 от 15.02.20185г. намира, че същият отговаря на изискванията на чл.
42 от ЗАНН.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе наказващият орган проверява съставения акт за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер наказание. В конкретния случай, издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област наказателно постановление № 23-002125/21.03.2018г. се явява законосъобразно от формална страна.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:
Според нормата на чл. 275, ал. 1 КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.
В Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните при извършване на строителни и монтажни работи /ДВ.бр.37/2004г./в раздел ІV е отделено специално място за регулиране на минималните изисквания за безопастност при работа на височини. Съгласно чл.61 от същата „Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение”.
Съотнасянето на така цитираните законови и подзаконови норми към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че е налице пълно съответствие между сочените като нарушени разпоредби на закона и словесното описание на констатираното нарушение. В конкретния случай работодателят, макар и длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, е допуснал скеле, което не е монтирано съобразно спицификацията му, посердством закрепянето му така, че да се гарантиранеговата стабилност и непозволяващ отместването му, и без наличието на най-малко изградена защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце, или каквото и да друго алтернативно решение, да се намира в помещението , в което се извършват строителни дейност, без да е положил усилие да гарантира, че същото е в процес на монтаж/демонтаж.
Работодателят е разчитал на подготовката на работниците и на проведените инструктажи, но не е оградил скерето, не е поставил знаци, изключващи използването му и др. Последното се установи по един категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са били на мястото на инцидента и според които скелето не е било монтирано, съгласно изискванията за безопасното му ползване, било е без подпорни пети и било без изградени и необезопасено с бордова лента за краката и средно и високо перило за ръцете, в разрез с с конструкционна схема.
Допускайки описаното по-горе скеле да се намира на стоителния обект без е било монтирано, съгласно изискванията му за безопасно използване, дружеството-жалбоподател не само е поставило в опасност живота и здравето на работниците, но и в следствие на това се е стигнало до инцидент, при който един работник е паднал. Без значение е обстоятелството трябвало ли е или не този работник да ползва скелето, провеждан ли му е инструктаж и и колко квалифициран е в областта на безопастността на труда.
Работодателят трябва да понесе своята за това, че условията за работа, които е предоставил, са създали предпоставки да се стигне до този инцидент, който очевидно е можел да бъде предотвратен.
Разпечатката съдържа 35 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8b4195b-62c4-4bec-ad29-327eca4fc5b5