Решение № 402 от 13.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Бургас, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100502003 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Д. С. С., чрез пълномощника й адв.Йордан Кебеджиев от АК Бургас против решение № 2335 от 24.10.2022 г. по гр.д.5976/2022 г. по описа на Районен съд Бургас, В ЧАСТТА му, с която е уважена молбата за домашно насилие и на въззивницата е наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, а именно – постановена е незабавна защита спрямо Б. Б. Л., от ***, ЕГН **********, за осъществено по отношение на него на 04.09.2022 г. психическо и емоционално домашно насилие от страна на въззивницата Д. С. С., като въззивницата е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. Б. Л., и й е наложена глоба в размер на 200 лв, платима по сметка на БРС.

Твърди се, че решението на БРС е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон - чл.235 и чл.236, ал.2 ГПК и в нарушение на материалния закон - чл.2 ЗЗДН, поради което се претендира то да бъде отменено и вместо него да се постанови отхвърляне на молбата за домашно насилие по ЗЗДН.

По отношение на нарушението на процесуалния закон (чл.235 и чд.236, ал.2 ГПК) се твърди, че първоинстанционният съд не е направил цялостен и задълбочен анализ на събраните доказателства и не е изложил мотиви по направените от ответната страна възражения по съществото на спора, оспорвания на доказателствата представени от молителя и доказателствени искания. Сочи се, че съдът е приел за безспорно установени и законосъобразни представените звукозаписи от молителя на 2 бр. флаш памет, като не се е произнесъл по направените в тази връзка от процесуалния представител на ответницата възражения, както в отговора на молбата, така и в съдебно заседание на 24.10.2022 г., а именно - възражението за недопустимост на приемането на тези 2 бр. флаш памети със звукозаписи, поради разпоредбата на чл.32, ал.2 от Конституцията на РБългария; както и 1 оспорването на истинността и на автентичността на двата звукозаписа, поради извършено техническо манипулиране и въздействие върху тях. Твърди се, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е открил процедура по оспорването на двата звукозаписа и не е допуснал поисканата от ответната страна съдебно-техническа експертиза от специалист, който след като изследва оригиналния носител за направата на звукозаписите /телефон или друго средство/, оригиналното техническо средство /а не презаписа-приложените флашки по делото/, да установи кои са лицата със записаните гласовете на звукозаписите, извършено ли е техническо въздействие и манипулиране на звукозаписите, респективно подправка на същите, като се даде и в текст действителното съдържание на звукозаписите. Сочи се, че поради необсъждането и недопускането на поисканите доказателства от ответницата, се накърнява правото й на защита, което опорочава постановения съдебен акт.

На второ място се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение и с недопускането на ответницата да даде обяснения по предмета на спора във връзка с твърдяното в Молбата за защита от домашно насилие.

На следващо място се твърди, че е ограничено правото на защита на ответницата с недопускането на поискания от нея още с Отговора на молбата и в съдебно заседание един свидетел, който макар да не е бил пряк очевидец на случилото се на 4.09.2022 г. в болничната стая на МБАЛ-Бургас, е бил очевидец и „има впечатления непосредствено след разговора на страните по делото какво е било действителното състояние на детето”.

На последно място се твърди, че е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че в мотивите си съдът приема, че в случая е налице емоционално насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, а в диспозитива на решението налага мярка за незабавна защита спрямо Б. Б. Л. за осъществено по отношение на него на 4.09.2022 г. от ответницата „психическо и емоционално домашно насилие”. Отделно се твърди, че не е изложил мотиви в какво се изразява приетото от „емоционално насилие” спрямо детето на страните.

По отношение на нарушението на материалния закон (чл. 2 и чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН) се твърди, че тежестта на доказване на твърдяното в молбата за домашно насилие и Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е върху молителя, кой то в случая не е успял да докаже при пълно и главно доказване, факта на противоправно поведение на ответницата съдържащи белезите на домашно насилие по чл.2 ЗЗДН. Твърди се, че е невярно приетото от съда, че е налице пълно съответствие между Молбата за домашно насилие и Декларацията на молителя по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Твърди се, че декларацията е бланкетна и в нея липсват конкретно посочени действия за твърдения в Молбата психически и емоционален тормоз върху детето на страните. Сочи се, че законодателят е придал самостоятелно и презумптивно доказателствено значение на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН относно твърдения акт на домашно насилие, но в случая в представената от молителя Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН липсват конкретно посочени действия и изрази на ответницата за твърдения акт на домашно насилие от нея.

Сочи се, че представеният по делото Социален доклад въобще не е обсъден и взет предвид от съда.

Направено е искане молбата да се отхвърли като недоказана.

С позоваване на допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения са заявени искания по доказателствата, допуснати от въззивния съд както на основание чл.266, ал.3 ГПК, така и предвид обстоятелството, че твърдението на молителя е за осъществяване на акт на домашно насилие по отношение на ненавършило пълнолетие лице.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

В законовия срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор от Б. Б. Л., с 2

ЕГН **********, чрез неговия баща Б. М. Л., с който въззивната жалба на ответницата С. се оспорва като неоснователна и недоказана.

Твърди се, че поради неясните формулировки и неверните твърдения във въззивната жалба, защитата на въззиваемия е сериозно затруднена По същество жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че противно на оплакванията на въззивницата, първоинстанционният съд детайлно и обстоятелствено се е запознал със спора между страните, както и с представените доказателства, установил е акт на домашно насилие осъществен по отношения малолетния Б. Б. Л. от неговата майка Д. С., изразяващ се в упражнено емоционално и психическо домашно насилие на 04.09.2022 г. в УМБАЛ Бургас, поради което правилно е постановил Заповед за незабавна защита № 60 от 24.10.2022 г. спрямо Б. Б. Л. срещу въззивницата. Сочи се, че мотивите на съда са подробни и обосновани, като са обсъдени всички доказателства събрани по делото в хода на съдебното производство.

Оспорват се оплакванията във въззивната жалба за допуснати от съда процесуални нарушения. Твърди се още, че първоинстанционният съд е допуснал обяснения на страните на основание чл.176 от ГПК за пълното изясняване на фактическата обстановка и с основна цел - защита на законните интереси и права на малолетното дете. По отношение на оплакването на въззивницата, че тя не е била допусната да даде обяснения, по предмета на спора се твърди, че такова искане не е било направено от процесуалния й представител.

Оспорва се оплакването, че съдът не е взел отношение по „възраженията по същество", като се твърди, че процесуалният представител на въззивната страна не е направил релевантни възражения в производството и/или ако са направени, то не са реализирани в допустимата съдебна фаза. По отношение на искането на процесуалния представил на въззивницата за назначаване на съдебно-техническа експертиза, във връзка с оспорването от него на автентичността и истинността на двата звукозаписа, предоставени под формата на флаш памет, и твърдението, че те са манипулирани, се твърди, че това доказателствено искане е преклудирано, тъй като е направено не в хода на съдебното дирене, а в хода „по същество" и не е направено с отговора на молбата на за домашно насилие.

Оспорва се оплакването на въззивницата, че при заявеното от процесуалния й представител оспорване на автентичността на звукозаписите, съдът не е открил процедура по оспорването им. Твърди се, че съдът е спазил законовите процедури и не е нарушено нито правото на защита на страните, нито е налице процесуално нарушение, включително и такова на материалния закон.

Оспорва се твърдението на въззивницата за недопустимост на приемането на звукозаписите, поради разпоредбата на чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България.

Твърди се, че дали едно лице може и/или не може да записва друго, не е предмет на настоящия спор; предвид отношението на Д. С. към малолетния Б. Л., довели, до осъществения акт на домашно насилие, разпоредбите, отнасящи се за записване на звукозапис, са не само ирелевантни, но и индиция за поредна дезинтересираност на майката към най-основното, а именно здравето и интереса на детето; изложените оплаквания на въззивницата сочат, че проблемът за нея не е влошеното емоционално състояние на детето, а дали същата е записвана или не; за бащата Б. Л. не е останала друга възможност за доказване на упражнявания върху детето емоционален и психически натиск, освен чрез този способ; възражението по недопустимост на това доказателство, е очевидна индиция за опит да се избегне установяването, че в звукозаписите е именно гласът на въззивницата.

По отношение на искането за допускане на свидетел на ответната страна в първоинстанционното производство се сочи, че съдът правилно не то е допуснал, тъй като свидетелят не е присъствал на акта на емоционално насилие.

Оспорва се твърдението във въззивната жалба за липсата на мотивираност на решението, както и за наличие на „разминаване“ между мотивите и диспозитива на 3 съдебния акт.

Оспорват се оплакванията за нарушаване на материалния закон. Изложени са съображения, че актът на домашно насилие, осъществен от Д. С. е недвусмислено доказан от представените по делото доказателства, като по отношение декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се твърди, че същата отговаря на всички законови изисквания, както и реквизити, уредени в чл. 9 от ЗЗДН. По отношение на изготвения от Агенция социално подпомагане социален доклад, се сочи, че съдът се е съобразил с него независимо, че същият не е бил пълен, поради грешка на АСП - Бургас и липсата на разговор с бащата.

Оспорени са направените с въззивната жалба доказателствени искания. На първо място - поради липсата на основание по чл.266, ал.3 ГПК - поради липсата на допуснато от съда процесуално нарушение при недопускане на експертиза (тъй като такова искане не е направено в срок, а едва в хода по съществото на спора). По отношение на поисканото гласно доказателство се твърди, че е неясно какво ще бъде доказано с показанията на този свидетел, предвид факта, че същият не е присъствал на акта.

С отговора на въззивната жалба е депозирана и насрещна въззивна жалба, против постановените мерки за защита от домашно насилие, за които се твърди, че не са достатъчни за защита интересите и най-вече психическото и здравословно състояние на малолетния Б. Л. (син). Твърди се, че поради обстоятелството, че детето продължава да съжителства със своята майка, бащата Б. Л. няма и не може да има възможност да проследи, дали майката изпълнява постановената мярка за въздържане и дали не продължава да извършва актове за домашно насилие. В подкрепа на това свое твърдение, въззивникът по насрещната въззивна жалба представя веществено доказателствено средство под формата на компактдиск, съдържащо звукозапис на разговор между Б. Л. (баща) и Б. Л. (син) от 29.10.2022 г. като в насрещната си въззивна жалба излага в текстов вид приложените звукозаписи и прави доказателствено искане - същите да бъдат изслушани в открито съдебно заседание и/или да се назначи сьдебно-техническа експертиза, която да установи съответствието между звукозаписа и текстовото извлечение. Твърди се, че разговорът и фактите, които се установяват от баща и син, се явяват нововъзникнали и от значение за делото, но най-вече от значение за промяна и допълване на мерките за защита от домашно насилие. Твърди се, че от разговорите между двамата, се установява, че детето не желае да сподели пред социалните работници за реални и конкретно извършени действия от майката, които водят до обосновано съмнение да се счита, че емоционалният тормоз не е приключил.