Решение № 168 от 11.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Сливен, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20262230200284 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба, подадена от Ц. Г. В. ЕГН **********, чрез упълномощен представител, срещу Наказателно постановление № 25-0804008035/03.02.2026 г. на Началник Група в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр.4 от ЗДвП, й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 153.39 евро/300.00 лева за извършено административно нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т.5 от ЗДвП, й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 102.26 евро/200.00 лева за извършено административно нарушение по чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Жалбоподателката, редовно призована не се явява лично, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира заплащането на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Административно-наказващият орган - ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Районна прокуратура - Сливен, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и анализира събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 26.12.2025 г., около 15:50 часа в гр.Сливен, на кръстовището на бул.“Цар Симеон“ и ул.“Генерал Скобелев“, се движел лек автомобил „Ауди Ку 5“ с рег.№ *****. Шофьорът на леката кола извършил маневра завой надясно в посока ЖП гара, при което изгубил контрол над МПС, вследствие на което се блъснал в предпазната ограда. Водачът на леката кола не останал на мястото на произшествието, за да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. Настъпилото ПТП, както и идентифициращите марка и номер на автомобила били заснети от случаен очевидец, който поместил тази информация в интернет пространството. Следствие на тази информация, органите на МВР се самосезирали и установили собственика на леката кола, който ги уведомил, че колата е семейна имуществена собственост и същата се управлява от съпругата му Ц. Г. В.. Младши автоконтрольор Н. С. и колегата му св.А. А. посетили жалбоподателката В. на работното й място, където същата признала за настъпилото ПТП и обяснила на полицейските служители, че е бързала за работа и поради това не е останала на произшествието.

Полицейските служители придружили жалбоподателката до мястото на ПТП за изясняване на обстоятелствата, където същата подробно описала как е настъпил сблъсъка. По време на действията във връзка с изготвяне на документите за настъпилото ПТП, служителите на реда св.Н. С. и колегата му св.А. А. решили да тестват Ц. В. за употребата на алкохол. При извършена проверка с техническо средство „Дрегер7510“ фабр.№ ARBB 0069 на жалбоподателката, уредът отчел 1.27 промила алкохол в издишания от нея въздух.

За така извършените нарушения от страна на жалбоподателката били съставени два АУАН, единият от които касае нарушенията по настоящото производство. А именно на 26.12.2025 г. на жалбоподателката бил съставен АУАН № GA4681311/26.12.2025 г. за извършено нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателката на 26.12.2025 г., като същата не посочила, че има възражения. Не са представени възражения по него в законоустановения срок.

Относно установеното наличие на алкохол в издишания от жалбоподателката въздух, на същата бил съставен АУАН № GA4681312/26.12.2025 г. В последствие било образувано ДП № 2088/2025 г. на РУ МВР Сливен, вх. № 7398/2025 г. по описа на РП Сливен, по което жалбоподателката била привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Съдът, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок от лице имащо право на обжалване, разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в 2 рамките на определената им компетентност /видно от приложените по делото заверени копия на Заповед МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., Заповед МЗ № 8121з-1389/07.10.2024 г. и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, вменява задължение водачите на ППС да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

При така установената фактическа обстановка, не се установява в какво се изразява липсата на контрол на водача върху управляваното от нея ППС.

Това от своя страна е станало причина за липсата на подробно, пълно и ясно описание на тази липса на контрол и в съставения АУАН от актосъставителя, доколкото описанието му се изчерпва със следното: "водача, не контролира ППС, което управлява". Порокът е изцяло пренесен и в НП, доколкото и последното е издадено при неизяснена от събраните доказателства фактическа обстановка. Горното съставлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които предвиждат АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния случай, липсата на пълно описание се дължи на неизяснената в пълнота фактическата обстановка в хода на административнонаказателното производство, а последното е допринесло за неправилната правна квалификация на описаните две нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Респективно при описанието на нарушението изобщо не е описано в какво се изразяват действията на водача по неизпълнение на задължението му непрекъснато да контролира МПС – дали това е неправилно боравене с уредите за управление, погрешни реакции, липса на странична дистанция или друго. Това е пречка за съда да разбере какво всъщност е според наказващия орган неправомерното поведение на жалбоподателката, което съществено нарушава нейното право на защита. Установява се, че и в АУАН, и в НП е използвано бланкетно понятие за липса на контрол по време на управление, което не е запълнено с конкретно съдържание. При съставяне на АУАН и съответно на НП е следвало да се посочи какви точно действия или бездействия визира наказващият орган, съответно актосъставителят при квалифициране на поведението на водача като такова, противоречащо на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП урежда нарушение, което се състои единствено в неизпълнение на задължението за непрекъснато контролиране от водачите на управляваните от тях пътни превозни средства, като цитираната нормата не изисква вследствие на това да е причинено ПТП.

В настоящият случай е описано нарушение, при което е реализирано ПТП и в АУАН, и в НП, а като причина е посочено: "водача не контролира ППС, което управлява". Същевременно, разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП урежда състав на друг вид нарушение, при който освен посочените признаци, се 3 предвижда и допълнителен резултат, а именно ПТП, което не съставлява престъпление. Разликата в съставомерните елементи на двете нарушения определя и разликата в предвидената от законодателя санкции.

Горното е ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е било лишено от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му. Ето защо НП в тази част следва да бъде отменено.

По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП:

Разпоредбата чл. 123, ал. 1 ЗДвП, предвижда няколко самостоятелни хипотези на административни нарушения, които са уредени в зависимост от задълженията на участниците в ПТП и техните последващи действия. На първо място задължение на всеки участник в настъпило ПТП, е без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието – чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП. След което, в зависимост от настъпилия резултат, в случай че са налице само имуществени вреди, за него вече възниква задължение: да окаже съдействие за установяване им, а при съгласие на участниците, относно обстоятелствата с настъпилото произшествие, да попълнят двустранен констативен протокол. В случай на липса на такова съгласие, без да се напуска местопроизшествието да уведомят компетентните органи и да изпълнят указанията им – чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. В чл. чл. 123, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен при поискване от други участници в движението да дава данни за самоличността си и за задължителната си застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а в зависимост от последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото, което е повредил в резултат на произшествието.

За да е осъществено вмененото на жалбоподателката нарушение по чл.

123, ал. 1, т. 3, б. "В" ЗДвП, то трябва: 1. да е реализирано ПТП; 2. от произшествието да са настъпили само имуществени вреди; 3. между участниците в ПТП да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него; 4. нарушителят да е напуснал местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, като не употребява алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на контролните органи и изпълни дадените указания. Освен това от субективна страна е необходимо нарушителят към момента на извършване на деянието да е съзнавал наличието на тези елементи от обективна страна; да е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си и да е искал настъпването на обществено-опасните последици или макар и да не ги е предвиждал, да е бил длъжен и да е могъл да ги предотврати /доколкото административнонаказателната отговорност може да бъде ангажирана и при умишлени, и при непредпазливи деяния от страна на нарушителя/.

"Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е 4 пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му - § 6, т. 27 от ДР към ЗДвП. Следва да се има предвид, че вмененото нарушение по чл. 123, ал1. т. 3, б. "в" от ЗДвП изисква да са налице разногласия между участниците в ПТП, което изисква да има поне две лица с такова качество. В случая участник в ПТП е само водачът на автомобила, причинил ПТП. Посочената в АУАН и НП буква "в" е неприложима в случая, доколкото не е налице хипотеза на разногласия между участници, което предполага и някаква форма на комуникация между участниците в ПТП преди напускането на единия от тях. От това следва, че този състав на административно нарушение е неприложим в случая и такова нарушение не е извършено, доколкото се изисква между участниците да има разногласия, т. е. да няма съгласие за механизма на ПТП и действията на кой водач са причина за неговото настъпване.

Съдът следва да обърне отново внимание, че няма друг участник в ПТП освен водача на автомобила. В АУАН и НП е посочено, че водачът напуска местопроизшествието и не уведомява органите на МВР, което в никой случай не са инкриминирани факти, навеждащи на нарушение по цитираната разпоредба, доколкото липсва описание на съществен елемент от обективната съставомерност на нарушението - липсата на съгласие.

Липсва припокриване между установените в АУАН фактически положения и дадена правна квалификация на нарушението в НП, което е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП и в тази му част.