Решение № 2370 от 15.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2370 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330103499 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Т. А., ЕГН: **********, против „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК: 202393458, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 168,58 евро, представляваща заплатена без основание сума на 29.07.2024 г. в полза на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че на ** г. сключила с ответника Договор за кредит с № **, по силата на който й била предоставена в заем сумата от 1400 лева. Твърди, че за погасяване на договора за кредит на 29.07.2024 г. е заплатила в полза на ответното дружество сумата в размер на 1729, 71 лева.

Ищцата твърди, че не е получила екземпляр от договора за кредит, като не знаела какво представлява заплатената над главницата сума. Твърди, че с платената сума в размер на 1400 лева е погасена главница, а остатък от 329,71 лева е заплатен без основание. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който същият оспорва иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва ищецът да установи факта на плащане на процесните суми в полза на ответника, а ответникът от своя страна да установи наличие на валидно правно основание за това имуществено разместване.

По делото е представено платежно нареждане /на л. 4 от делото/ от страна на ищеца Е. А. за заплащане в полза на ответника на сумата в общ размер на 1729,71 лева, извършено по Договор за кредит с № **. Ищцата сама е посочила номер на кредита, както и размер, общодължима сума и падеж на същия. Въз основа на платежния документ безспорно се установи и съдът приема, че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от общо 1729,71 лева по Договор за кредит с № **. От същата, съдът може да направи еднозначен извод, че плащането в полза на ответника е именно с оглед описаното в исковата молба съглашение. Самата ищца А. в исковата си молба признава сключването на описания по-горе договор за кредит с ответника, във връзка с който е осъществила плащането.

Както вече бе посочено, за да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал.

1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК). В случая ищцата А. доказа, че е платила на ответника горепосочената сума по признатото основание по смисъла на горецитираната разпоредба. Наличието на отразено в разписката за плащане нарочно основание на паричния превод се цени от съда по реда на чл. 175 ГПК, доколкото представлява извънсъдебно признание на неблагоприятен за ищцата факт.

Съдът намира, че не са налице основанията да уважи предявените искове. Това е така поради следните съображения:

Действително, предвид характеристиките на съглашението, което се признава от ищеца като основание за престацията и на страните по тях, се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да е действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят, но при така установената фактическа обстановка и липсата на твърдения за недействителност на договора за кредит, доколкото ищецът е заплатил на ответника претендираната с исковата молба сума на основание сключения между тях Договор, а не без основание, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

По разноските:

С определение от 05.08.2025г. ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски по производството на основание чл. 83, ал.2 ГПК, но освобождаването не касае отговорността по чл.78, ал.3 ГПК за разноските на другата страна. Поради това и предвид изрично направеното от ответната страна искане и при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, юрисконсултското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника в настоящото производство, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да 2 бъде в размер на 51, 13 евро (100 лева).

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Е. Т. А., ЕГН: ********** против „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК: 202393458 осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 168,58 евро, представляваща заплатена без основание сума на 29.07.2024 г. в полза на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата..

ОСЪЖДА Е. Т. А., ЕГН: ********** да заплати на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК:

202393458 сумата от 51, 13 евро (100 лева), представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3