Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 352 от 19.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 246/2024
Вид
Определение № 352
Подписан
19.06.2024
В сила
19.06.2024
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА, МАЯ ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. Велико Търново, 19.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500246 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 275, ал. 2, във връзка с чл. 262, ал. 3 от ГПК.

С Разпореждане № 313/23.04.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен е постановено да се върне частната жалба на Г. В. В. срещу Определение № 435/28.02.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен на основание чл. 275, ал. 2, във връзка с 262, ал. 2, точка 2 от ГПК.

В законния срок е депозирана частна жалба от Г. В. В. против Разпореждане № 313/23.04.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен. В частната жалба се излагат доводи за наличие на предпоставките, визирани в чл. 83, ал. 2 от ГПК, за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса.

Направено е искане да се отмени Разпореждане № 313/23.04.2024 година по гр. д.

№ 405/2023 година на Окръжен съд Плевен и делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното разпореждане, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба против разпореждането за връщане на частна жалба, депозирана от Г. В. В., е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

1

Производството по гр. д. № 405/2023 година по описа на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявен иск от Г. В. В. против Б. Б. Г. – служител в ГДИН, с посочено правно основание чл. 124 от ГПК, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

С Определение № 435/28.02.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на Административен съд Плевен.

По делото е депозирана частна жалба от Г. В. В..

С Разпореждане № 187/20.03.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен е оставена без уважение молбата на Г. В. В. за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева; оставена е без движение частната жалба и е указано на жалбоподателя в триседмичен срок да внесе сумата 15 лева по сметка на Апелативен съд Велико Търново и да представи доказателства за това обстоятелство по делото; Г. В. В. е предупреден за последиците при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса. В разпореждането е посочено, че не подлежи на обжалване.

С Разпореждане № 313/23.04.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен е постановено да се върне частната жалба на Г. В. В. срещу Определение № 435/28.02.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен на основание чл. 275, ал. 2, във връзка с 262, ал. 2, точка 2 от ГПК. Администриращият съд е приел, че в рамките на срока Г. В. В. не е изпълнил указанието да внесе държавна такса, а е подал нова молба за освобождаване от такава; съдът не дължи повторно произнасяне по молбата за освобождаване от държавна такса.

Разпореждане № 313/23.04.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен е валидно и допустимо.

Определението на съда (в случая съдът се е произнесъл с разпореждане), с което се отхвърля искането за освобождаване от внасяне на държавна такса подлежи на самостоятелно обжалване – същото прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, точка 1 от ГПК (точка 5 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 година на Върховния касационен съд, което не е изгубило сила). В Разпореждане № 187/20.03.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен не е указана на Г. В. В. възможността да обжалва същото в частта, с която е отхвърлена молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса, а е посочено, че актът не подлежи на обжалване. Разпореждане № 313/23.04.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен е постановено преждевременно – преди влизане в сила на акта, с който е отхвърлена молбата на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на държавна такса.

Изводите на въззивната инстанция относно разпореждането за връщане на частната жалба не съвпадат с тези на администриращия съд. Разпореждане № 313/23.04.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен, с което е постановено да се върне частната жалба на Г. В. В. срещу Определение № 435/28.02.2024 година по гр. д. № 2

405/2023 година на Окръжен съд Плевен на основание чл. 275, ал. 2, във връзка с 262, ал. 2, точка 2 от ГПК, е неправилно, поради което следва да се отмени.

В частната жалба, въз основа на която е образувано производството по в. ч. гр. д.

№ 246/2024 година по описа на Апелативен съд Велико Търново, са изложени аргументи за наличие на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на Г. В. В. от внасяне на държавна такса.

В Разпореждане № 187/20.03.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен, с което е оставена без уважение молбата на Г. В. В. за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева, не е посочено, че подлежи на обжалване, и Г. В. В. не е информиран за тази възможност. С Разпореждане № 313/23.04.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен е постановено да се върне частната жалба на Г. В.

В. срещу Определение № 435/28.02.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен на основание чл. 275, ал. 2, във връзка с 262, ал. 2, точка 2 от ГПК – не е изпълнил указанието да внесе държавна такса. Следователно разпореждането за връщане на частната жалба е обусловено от разпореждането, с което е оставена без уважение молбата на Г. В. В. за освобождаване от държавна такса. С оглед на изложеното и доводите, развити в частната жалба, съдът приема, че Г. В. В. атакува и Разпореждане № 187/20.03.2024 година по гр. д.

№ 405/2023 година на Окръжен съд Плевен в частта, с която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса, макар да не сочи изрично същото.

Частната жалба против Разпореждане № 187/20.03.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен в частта, с която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса, е депозирана в срок (на жалбоподателя не е указана възможността да го обжалва) и е допустима.

Разпореждане № 187/20.03.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен е валидно. Същото е допустимо в частта, с която е оставена без уважение молбата на Г. В. В. за освобождаване от внасяне на държавна такса Към частната жалба са приложени молба от Г. В. В. за освобождаването му от внасяне на държавна такса и декларация.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

Преценката за наличието или липсата на средства за заплащане на дължимите такси и разноски се извършва към момента на депозиране на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК и въз основа на конкретно установените към релевантната дата правно значими 3 обстоятелства.

От представената декларация е видно, че Г. В. В. от четиринадесет години изтърпява наказание „лишаване от свобода“; не получава месечни доходи; няма информация за доходите на своята съпруга; не притежава дялове и акции в търговски дружества, както и парични влогове; той и съпругата му са собственици на недвижими имоти, възбранени по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, от които не може да извлича доходи, тъй като е в Затвора Ловеч.

Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че Г. В. В. не разполага с достатъчно средства да заплати държавна такса в размер на 15 лева за частната жалба против Определение № 435/28.02.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Изводите на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първостепенния съд.

Разпореждане № 187/20.03.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен в частта, с която е оставена без уважение молбата на Г. В. В. за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева, е неправилно, следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което да се признае, че Г. В. В. не разполага с достатъчно средства да заплати държавна такса в размер на 15 лева за частната жалба против Определение № 435/28.02.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

С оглед на изложеното, Апелативен съд Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 313/23.04.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен, с което е постановено да се върне частната жалба на Г. В. В. срещу Определение № 435/28.02.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен на основание чл. 275, ал. 2, във връзка с 262, ал. 2, точка 2 от ГПК.

ОТМЕНЯ Разпореждане № 187/20.03.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен В ЧАСТТА , с която е оставена без уважение молбата на Г. В. В. за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева, вместо което ПОСТАНОВИ:

ПРИЗНАВА, че Г. В. В., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора Ловеч, НЕ РАЗПОЛАГА С ДОСТАТЪЧНО СРЕДСТВА да заплати държавна такса в размер на 15 лева за частната жалба против Определение № 435/28.02.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Делото да се докладва на госпожа Христина Даскалова – заместник на административния ръководител – заместник-председател на Апелативен съд Велико Търново, за образуване на производство въз основа на депозираната частна жалба против Определение № 435/28.02.2024 година по гр. д. № 405/2023 година на Окръжен съд Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5