Решение № 1107 от 11.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1107 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330109405 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.439 ГПК.

В исковата молба от П. В. К. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД и уточняваща молба от 03.06.2024г. се твърди, че ищецът е конституиран като длъжник, в качеството на законен наследник на първоначалния длъжник – неговия баща ***, поч. на ***г., по изп.дело № *** по описа на ЧСИ К. П., образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.11.2009г. по ч.гр.дело № 14694 по описа на ПРС за 2009г. По това изпълнително дело, образувано по молба от 30.11.2009г., бил наложен запор на трудовото възнаграждение на първоначалния длъжник на 16.12.2009г., като по делото еднократно била постъпила сумата от 100 лв. на 30.07.2010г., ПДИ била връчена на длъжника, на 11.06.2010г. по молба от 29.12.2016г. бил конституиран нов взискател на дата 16.01.2017г. – ответното дружество. По делото били насрочвани описи на движими вещи на дати 25.05.2017г., 09.05.2017г., 20.03.2023г., за които длъжникът не бил уведомяван, нямало връчени призовки за тях, които описи не се били състояли. Последният насрочен опис бил след смъртта на длъжника. Твърди се, че ПДИ е връчена на ищеца на 22.05.2024г. Посочено е, че давността за процесните вземания е почнала да тече още от 16.12.2009г., като е прекъсната с налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника. След тази дата в продължение на над 5 години не били предприемани изпълнителни действия, поради което вземането било погасено по давност още на 16.12.2014г. Поради това е направено искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество претендираното вземане по изпълнителен лист от 18.11.2009г. по ч.гр.дело № 14694 по описа на ПРС за 2009г. – сумата от размер на 1000 лв.

1 главница, 378.97 лв. лихва от 19.04.2008г. до 12.11.2009г., ведно със законната лихва от 13.11.2009г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 127.58 лв. разноски по делото, като погасени по давност. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, със становище за неоснователност на предявените искове. Процесното задължение произтичало от договор за кредитна карта № *** от 08.01.2008г., сключен между В. К. и „ПИБ“ АД, като въз основа на издаден ИЛ било образувано цитираното изпълнително дело. Съдържа се позоваване на ТР 3 от 28.03.2022г. на ОСГТК на ВКС, според което относно вземанията по образувани преди обявяване на ТР 2 от 26.06.2015г. изпълнителни дела, давност не е текла.

За тях давността започнала да тече на 26.06.2015г., откогато било загубило сила ППВС № 3/1980г. След тази дата по делото били депозирани молби с искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, като давността била прекъсвана – на 20.05.2016г., 17.01.2017г., 20.04.2017г., 27.03.2019г., 17.02.2021г. и 19.01.2023г. били насрочвани описи на движими вещи. Бил наложен и запор на дата 07.08.2017г. Съдържа се позоваване на чл.18 ЗЧСИ. Посочено е, че в случая взискателят не е бездействал, като регулярно били депозирани молби за изпълнителни действия. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена покана за доброволно изпълнение от 17.05.2024г. до П. В. К. по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ К. П..

С изпълнителен лист от 18.11.2009г., издаден по ч.гр.дело № 14694 по описа на ПРС за 2009г. е разпоредено *** да заплати на „ПИБ“ АД сумата от 1000 лв., лихва в размер на 378.97 лв. от 19.04.2008г. до 12.11.2009г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 13.11.2009г. до изплащане на вземането, както и сумата от 127.58 лв. разноски по делото. Представена е и заповед № 8395 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 16.11.2009г. по цитираното ч.гр.дело.

По делото е приложено изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ К. П., образувано по молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, вх.№ 08806 от 30.11.2009г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393 е издаден изпълнителен лист от 18.11.2009г. по ч.гр.дело № 14694 по описа на Районен съд за 2009г., с който е разпоредено *** да заплати на кредитора посочените суми.

Не се спори, че въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ К. П., по молба на „ПИБ“ АД, вх.№ 08806 от 30.11.2009г. С молбата е направено на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ възлагане проучване имущественото състояние на длъжника, справки, документи, определяне начина на изпълнение, както и е направено искане, в случай, че длъжникът не изпълни доброволно своето задължение, спрямо него да 2 бъдат предприети изпълнителни действия с цел принудително събиране на вземането.

Не е спорно, че *** е починал на ***г., както и че негови законни наследници са децата му – ищецът П. В. К. и В. В.а К.а, срещу които са предприети действия по изпълнителното дело.

Не се спори, че ответното дружество е конституирано като взискател по делото на 16.01.2017г., въз основа на молба от 29.12.2019г., след сключен с банката – кредитор договор за цесия.

Ищецът твърди, че давността за вземанията е започнала да тече на дата 16.12.2009г. – когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на наследодателя на ищеца В. К., съответно че същата е изтекла на дата 16.12.2014г., тъй като по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия.

Видно от представената заповед № 8395 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 16.11.2009г., вземанията по нея и издадения въз основа на нея изпълнителен лист произтичат от договор за издаване на кредитна карта № *** от 08.01.2008г. Или процесните вземания касаят договор за кредит, поради което се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Константната съдебна практика приема, че при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК; Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523 от 2011г.,ІІІ г.о.).

Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.

Според разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и 3 др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

От материалите по приложеното по делото изп.д. № *** по описа на ЧСИ К. П. се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „ПИБ“ АД от 30.11.2009г., което е действие, прекъсващо давността, тъй като с молбата е направено искане за предприемане на изпълнителни действия, на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ.

След образуване на изпълнителното производство давността по отношение на вземанията е спряла да тече съобразно постановките, дадени с Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се възприе становището, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да иска нови изпълнителни способи или да не иска нови изпълнителни способи. С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, поради което и следва да се приеме, че давността за вземанията е започнала да тече от 26.06.2015 г., като осъществените до този момент изпълнителни действия не следва да бъдат съобразени по отношение на прекъсването на давността с оглед обстоятелството, че давността не е текла в периода от датата на издаване на изпълнителния лист – 18.11.2009г. до 25.06.2015 г. От изпълнителното дело е видно, че след 26.06.2015 г. в хода на изпълнителното производство е депозирана молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 29.12.2016г., с която е направено искане за конституиране на дружеството в качеството му на взискател въз основа на сключения договор за цесия, като с разпореждане от 18.01.2017 г. ответникът е конституиран на основание чл. 429 ГПК или давността за вземанията е прекъсната от датата 18.01.2017г. – на постановяване на разпореждането на ЧСИ за присъединяване на ответното дружество като взискател по делото. След този момент по изпълнителното дело са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника, както и са изпращани покани за доброволно изпълнение, които не прекъсват давността. С разпореждане на ЧСИ от 20.04.2017г. е насрочен опис на собствени на длъжника движими вещи за 25.05.2017г. от 10.00 ч.; с разпореждане на ЧСИ от 27.03.2019г. е насрочен опис на собствени на длъжника движими вещи на 09.05.2019г. от 10.00 ч., с разпореждане на ЧСИ от 19.01.2023г. е насрочен опис на собствени на длъжника движими вещи за 20.03.2023г. от 10.00 ч. Действително по делото няма данни тези описи да са осъществени, но ЧСИ е насочил изпълнението чрез прилагане 4 на конкретен изпълнителен способ, а именно – „Изпълнение върху движими вещи“, към който се пристъпва с насрочване на опис на движимите вещи, поради което съдът приема, че това са действия, прекъсващи давността. Поради това съдът намира, че не е изтекла погасителната давност за вземанията, предмет на изпълнителното дело. При тези данни съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.