Решение № 1009 от 16.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1009 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна М. Найденова

Членове:

Василена Дранчовска

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20211100511533 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 20169210/09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 80717/2015 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, е отхвърлен предявеният от З. К. С. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за осъждане на Висшия съдебен съвет да му заплати сума в размер на 4871.04 лв., представляващи получени във вр. с Разпореждане с изх. № 2203/2011/000076/28.03.2013 г. на ТД НАП София, отдел „Принудително изпълнение“ по изп. дело № 2203/2011 г. и Разпореждане с изх. № 2203/2011/000096/26.03.2015 г. на ТД НАП София, дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“ по изп. дело 2203/2011 г. (от която сума във вр. с н.о.х.д № 157/2003 г. на РС Нова Загора в размер на 840 лв.; по гр.д. № 4008/1997 г. на СГС в размер на 1115 лв.; по н.ч.х.д. № 912/2007 г. на РС Стара Загора в размер на 2767,42 лв. и по гр.д. № 1483/2008 г. по описа на РС Стара Загора в размер на 151.62 лв.), парични средства на отпаднало основание, като е прекратено производството в частта за предявените искове в частта за горницата над сумата от 4871.04 лв. до пълния предявен размер от 9613.24 лв. на основание чл. 232 ГПК.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца З. К. С., подадена с отделни документи с вх. № 25128567/11.08.2021 г., вх. № 25128580/11.08.2021 г., вх. № 25128692/11.08.2021 г. и вх. № 25128944/12.08.2021 г. с идентично съдържание, в които са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в частта, в която са уважени предявените срещу него искове . Намира, че е налице неоснователно обогатяване на ответника поради отмяна на наказателните присъди и отхвърляне на гражданските искове, по които са му удържани сочените в исковата молба парични суми, предмет на Разпореждане с изх. № 2203/2011/000076/28.03.2013 г. и Разпореждане с изх. № 2203/2011/000096/26.03.2015 г. на ТД НАП София.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Висш съдебен съвет чрез юрк. Д.Г. (с пълном. по делото – л. 190 дело СРС), с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Оспорва оплакванията на въззивника-ищец като препраща и към изложените в отговора на исковата молба доводи. Сочи, че е налице нередовност на исковата молба, поради несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума. Намира, че не са налице обстоятелства, които да обуславят отпадане на основанието за събиране от ищеца на публични вземания на ответника по сочените от последния изпълнителни титули.

Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно, но е недопустимо на основание чл. 130 ГПК в частта, в която се претендират суми по гр.д. № 1483/2008 г. на РС Стара Загора – общо 151,62 лв., от които 117,31 лв. (главница – ДТ), 5,29 лв. (главница – ДТ) и 29,02 лв. (лихва по ДТ) поради липса на правен интерес. С Решение № 242 от 10.10.2017 г., постановено по гр. дело № 1488 от 2017 г. по описа на ВКС, е отменено, на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК, Решение № 362 от 15.03.2010 г., постановено по в. гр. дело 238/2010 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив в частта, с която е потвърдено Решение № 72/15.10.2009 г., постановено по гр. дело № 1483/2008 г. на Районен съд - Стара Загора, в частта, с която З. К. С. е осъден да заплати на Д.Г.И., на основание чл. 45 във връзка с чл. 52 ЗЗД сумата от 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.04.2017 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото, като делото е върнато на друг състав на ПдОС за произнасяне по въззивната жалба на С.. Представено е Определение № 630/09.07.2018 г. по гр.д. № 1941/2018 г. на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване на акт по гр.д. № 2827/2017 г. на ПОС, отменящ осъдителната част на Решение № 72/15.10.2009 г. по гр.д. № 1483/2008 г. на РС Стара Загора. ПОС отменя Решение № 72/15.10.2009 г. по гр. д. № 1483/2008 г. на Районен съд – Стара Загора, в осъдителната му част, с която З. С. е бил задължен да заплати на Д.И. обезщетение от 1500 лв. за неимуществени вреди, законна лихва, разноски и държавни такси, и вместо това отхвърля предявения иск като неоснователен. Хипотезата на обратен изпълнителен лист е приложима само за отменени съдебни актове, които вече са били изпълнени изцяло и частично - такива са влезлите в сила актове, които впоследствие са отменени по реда на извънредния способ по чл. 303 и сл. ГПК. Разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК предвижда, че след отмяна на осъдително решение, по което е допуснато предварително изпълнение, следва да се издаде изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение. Посочената разпоредба е приложима и в хипотезата на чл. 309, ал. 2, изр. 2 ГПК. Получените суми по отмененото решение подлежат на възстановяване по реда на чл. 245, ал. 3 вр. чл. 309, ал. 2 ГПК, чрез издаване на изпълнителен лист, поради което не е налице правен интерес същите да бъдат предмет на осъдителен иск в рамките на исково производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в частта, в която първата инстанция се е произнесла по претенцията засягаща сумите по гр.д. № 1483/2008 г. на РС Стара Загора – общо 151,62 лв., от които 117,31 лв. (главница – ДТ), 5,29 лв. (главница – ДТ) и 29,02 лв.

(лихва по ДТ) обжалваното решение следва да бъде обезсилено.

Разгледана по същество въззивната жалба частично основателна, по следните 2 съображения:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД от З. К. С. за осъждане на Висшия съдебен съвет да му заплати сума в размер на 4871.04 лв., представляващи получени във вр. с Разпореждане с изх. № 2203/2011/000076/28.03.2013 г. на ТД НАП София, отдел „Принудително изпълнение“ по изп. дело № 2203/2011 г. и Разпореждане с изх. № 2203/2011/000096/26.03.2015 г. на ТД НАП София, дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“ по изп. дело 2203/2011 г. (от която сума във вр. с н.о.х.д № 157/2003 г. на РС Нова Загора в размер на 840 лв.; по гр.д. № 4008/1997 г. на СГС в размер на 1115 лв.; по н.ч.х.д. № 912/2007 г. на РС Стара Загора в размер на 2767,42 лв. и по гр.д. № 1483/2008 г. по описа на РС Стара Загора в размер на 151.62 лв.), парични средства на отпаднало основание.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД урежда връщане на даденото при отпадане на основанието. Съгласно задължителната и трайноустановена практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Когато е извършено изпълнение въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е отменено, връщането на даденото също се основава на третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД,

Правопораждащият фактически състав за възникване правото на обезщетение за неоснователно обогатяване при получаване на облага без основание включва следните елементи:

1. Процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца и тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника;

2. Отпадане на правното основание, въз основа на което е извършено предаването.

Спорно между страните дали е извършил е ищцът плащане на твърдяната сума на ответника и дали е налице основание за задържането й.

Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото въз основа на приетите по делото писмени доказателства, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС в тази му част, които стават част от правните съждения на настоящото решение. Само за пълнота на изложението съдът следва да обобщи фактическите изводи на първата инстанция:

По изпълнително дело № 2203/2011 г. по описа на ТД НАП София са издадени Разпореждане с изх. № 2203/2011/000076/28.03.2013 г. на отдел „Принудително изпълнение“ и Разпореждане с изх. № 2203/2011/000096/26.03.2015 г. на дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“, с които е разпоредено разпределение на постъпили от извършени действия по принудително изпълнение срещу З. К. С. суми съответно в размер на 4 194,78 лева и 6 956,74 лева по подробно описани дела, преведени по сметка на Висшия съдебен съвет.

С Решение № 41/27.03.2014 г., постановено по в.н.о.х.д. № 347/2013 г. по описа на ЯОС, II наказателен състав, с което е отменена Присъда № 288/30.09.2003 г. по н.о.х.д. № 157/2003 г. на РС Нова Загора и е прекратено наказателното производство срещу ищеца поради изтичане на давност, както и гражданско-правната му част поради недопустимост.

С Определение № 270/24.07.2008 г. по дело № 110/2008 г. по описа на ВКС, с което е оставено в сила Определение № 65/08.04.2008 г. по гр.д. № 994/1997 г. на САС, ГО, 1 състав, за отказ да бъде възстановено изгубеното гр.д. № 994/1997 г., образувано по въззивна жалба на З. К. С. против Решение по гр.д. № 400/1997 г. на СГС.

С Решение № 7/24.01.2017 г., постановено по н.д. № 1299/2016 г. по описа на ВКС, с което е възобновено в.н.ч.х.д. № 46/2008 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, отменено е Решение № 28/17.03.2008 г. в осъдителната му част, както и частично потвърдената с него присъда № 220/14.12.2007 г. по н.ч.х.д. № 912/2007 г. на Старозагорския 3 районен съд, като ищецът е оправдан по обвинението.

С Определение № 630/09.07.2018 г. по гр.д. № 1941/2018 г. по описа на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване на Решение № 67/2019 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2827/2017 г., с което е отменено Решение № 72/15.10.2009 г. по гр.д. № 1483/2008 г. на РС Стара Загора в осъдителната му част.

Към изложеното дотук следва да се добави към изложената фактическа обстановка следното:

По делото е прието удостоверение от ЧСИ Г.Д., съгласно което същото е образувано изп. дело № 20157810400009 за събиране на вземания по изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 13100/2014 г, на СГС, от З. С. срещу лицето К.С. С..

Със запорно съобщение изх. № 167/21.01.2015 г. на ЧСИ Д.С.Д. е наредено на ЧСИ Г.Д. да бъдат подставени под запор вземанията на З. К. С., постъпили по изп. дело на ЧСИ Г.Д., и последните да бъдат преведени към първия съдебен изпълнител. По делото, образувано при ЧСИ Д.С.Д. са присъединени за събиране вземания на НАП за публични задължения на З. К. С..

С преводно нареждане от 06.02.2015 г. ЧСИ Г.Д. е превел на ЧСИ Д.С.Д. паричната сума в размер на 10735,79 лв.

От приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. Разпореждане с изх. № 2203/2011/000076/28.03.2013 г. на ТД НАП София, отдел „Принудително изпълнение“, и Разпореждане с изх. № 2203/2011/000096/26.03.2015 г. на ТД НАП София, дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“, издадени по изпълнително дело № 2203/2011 г., се установява, че по принудителното изпълнение срещу З. К. С. са постъпили и разпределени по сметка на ВСС суми, събрани по конкретно посочени изпълнителни титули и дела, както следва: по н.о.х.д. № 157/2003 г. на РС Нова Загора – общо 840,00 лв., от които 830,00 лв.