Решение № 1649 от 30.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1649 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ............ като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20231110124577 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ..........

(универсален правоприемник на ........ седалище и адрес на управление:....... срещу Т. Г. Д., ЕГН: **********, адрес: ......., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 936,61 лв. – част от непогасена главница в общ размер на 8 621,61 лв. по договор за кредит ...... № .....от .......г., ведно със законната лихва от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 3 249,19 лв. – възнаградителна лихва за периода от 17.10.2016 г. до 16.07.2022 г.; сумата от 1 845,30 лв. – мораторна лихва за периода от 17.11.2016 г. до 16.07.2022 г.; сумата от 152,47 лв. – мораторна лихва за периода от 17.07.2022 г. до 19.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 26.11.2022 г. по ч.гр.д. № 51532/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II г.о., 59-ти състав.

В исковата молба се твърди, че на 16.07.2015 г. между .......(чийто универсален правоприемник е .....) като кредитор и ответницата Т. Г. Д. като кредитополучател бил сключен договор за кредит ......, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 10 000,00 1 лв., Кредитът бил усвоен изцяло по сметка на кредитополучателя. От своя страна кредитополучателят се задължил да върне заетата сума ведно с договорна лихва на 84 месечни погасителни вноски в размер на 164,41 лв. в срок до 17.07.2022 г. съгласно Погасителен план — Приложение № 1 към Договора за кредит. Крайният срок за погасяване на всички задължения по предоставения кредит бил 17.07.2022 г., като с изтичане на крайния срок, всички дължими суми по кредита станали изцяло изискуеми.

Междувременно, на 30.04.2020 г. в Търговски регистър било вписано вливането на ....... в ищцовото дружество „....., което се явявало общ правоприемник на прекратеното дружество ......

Към 23.09.2022 г. кредитополучателят имал непогасени задължения както следва: 8621,61 лв. – непогасена главница по договор за кредит ........ от .... г., ведно със законната лихва от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането; 3249,19 лв. – възнаградителна лихва за периода от 17.10.2016 г. до 16.07.2022 г.; 1845,30 лв. – мораторна лихва за периода от 17.11.2016 г. до 16.07.2022 г.; 152,47 лв.

– мораторна лихва за периода от 17.07.2022 г. до 19.09.2022 г. За вземанията си ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 26.11.2022 г. по ч.гр.д. № 51532/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I I г.о., 59-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 141 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на Т. Г. Д., която в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата молба чрез адв. М. Л..

Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. На първо място, възразява, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушения на изискванията на ЗПК – чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 9а, т. 11, т. 20, т.

23 и т. 24 ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока.Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като процесният договор бил написан с шрифт по-малък от 12 и текстът се различавал по размер на използваните шрифтове. Не била посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент (чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК). От договора за потребителски кредит и приложения към него погасителен план не ставало ясно размера на включените в месечната погасителна вноска суми – колко лихва, главница и такса се погасява с всяка вноска. Твърди, че в процесния договор не бил инкорпориран погасителен план съгласно изискванията на ЗПК. От договора и погасителния план към него не ставало ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, лихва и такса за обслужване на кредита, както и редът на тяхното погасяване. Не бил конкретизиран ГПР, не било посочено как се формира същия и какво се включва при изчисляването му. В договора бил посочен ГПР единствено като абсолютна процентна стойност, като липсвало посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин 2

(чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК). Липсата на конкретизация относно начина на формиране на посочения в договора ГПР водело до неяснота относно включените в него компоненти, което от своя страна представлявало нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 ЗПК. Сочи, че заплащането на застрахователна премия представлява разход по кредита и е следвало да бъде включено в ГПР.

Твърди, че в настоящия случай уговорената в договора застрахователна премия неправилно не била включена при изчисляването на ГПР, като при евентуалното му включване счита, че ГПР би надхвърлил законово допустимите 50%. Но дори в последния случай ГПР да не надвишава 50%, то липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР било в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Договорът не съдържал клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и размер на лихвени процент на ден.

Липсвала клауза за реда за прекратяване на договора за кредит (чл. 11, ал. 1, т. 23 ЗПК), както и наличието на извънсъдебни способи за решаване на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното ползване (чл. 11, ал. 1 т.

24 ЗПК). Счита, че начисленият лихвен процент е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави, поради което клаузата, регламентираща лихвения процент, била нищожна. Твърди, че банката не би сключила процесния договор за кредит, ако годишният лихвен процент бил по-малък.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В депозираното възражение по чл. 414 ДПК ответницата е оспорила дължимостта на следните суми по заповедта за незабавно изпълнение, а именно: 936,61 лв. – главница; 3 249,19 лв. – договорна лихва; 1 845,30 лв. мораторна лихва и 152,47 лв. – друга лихва за периода от 17.07.2022 г. до 19.09.2022 г. Изрично е посочила, че не оспорва и признава дължимостта на главницата по договора в размер на 7 685,00 лв.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от ........по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата Т. Г. Д. в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 3

26.11.2022 г. по ч.гр.д. № 51532/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав и след направено от длъжника възражение. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал.

1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове ищецът ...... следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на действително правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен между ........ и ответницата; че .............е изпълнило задълженията си по договора, предоставяйки на ответницата заем в размер на 10 000,00 лв.; че вземането за главница е изискуемо; че ответницата е поела задължение да заплати на кредитодателя възнаградителна лихва и размера й; че вземането за възнаградителна лихва е изискуемо; изпадането на ответницата в забава и размер на дължимата за исковия период мораторна лихва; че вземанията на „......към ответницата, произтичащи от договора за потребителски кредит, са прехвърлени в полза на ищцовото дружество по силата общо правоприемство, настъпило при вливането на ............

При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга, както и обстоятелствата, на които основава своите възражения.

От представеното по делото копие от договор за кредит ........ от 16.07.2015 г., сключен между ........ в качеството на кредитор и ответницата Т.

Г. Д. в качеството на кредитополучател, се установява, че по силата на сключения договор .......... отпуснал на ответницата потребителски кредит в общ размер на 10 000, 00 лв. срещу задължението на кредитополучателя да върне получения кредит на 84 месечни вноски, всяка в размер на 164,41 лв., съгласно погасителен план — Приложение № 1 към договора, като падежната дата за издължаване на месечните вноски е 17-то число на съответния месец.

Видно от съдържанието на договора, кредитът е отпуснат при следните параметри: фиксиран годишен лихвен процент от 8,25 % за целия срок на договора (т. 8); лихвен процент на ден в размер на 0,0229 (т. 8.1.); лихвен процент върху просрочени погасителни вноски в размер на 14.25 % (т. 9.1.); годишен лихвен процент на разходите (ГПР) в размер на 10,54 % (т. 11); обща сума, дължима от кредитополучателя, в размер на 13 930,35 лв. (т. 12); такса за одобрение на кредита в размер на 119,50 лв. (т. 14); разходи по застраховка „Живот“ по групова застраховка, предлагана от банката със застраховател .......... в размер на 1,44 % годишно върху остатъка от главницата по кредита 4

(т. 15., т. 15.1., т. 16 и т. 16.1)

Несъмнено сключеният между ........ и ответницата договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.

Правовата държава провежда принципа на законността (чл. 4 КРБ). За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона.

Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало (чл. 6 ГПК). Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1.) при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС, ОСТК; Решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 252/21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, II т. о; Решение № 125/10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г. о.;