Решение № 842 от 20.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. Пловдив, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20225330200714 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, №4290337, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Ц. К. Д. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

2, т. 3 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител излага и поддържа съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията в тази насока са следните:

Обжалваният Електронен фиш е издаден за това, че на 18.12.2020г., в 14.58 часа, на Републикански път II-64, км. 34 –ти , в посока на движение гр.Пловдив към гр.Карлово , при въведено ограничение 60 км/ч. с пътен знак В-26, заснето с АТСС TFR1-M № 511 и отчетен толеранс от минус 3 км/ ч в полза на водача, МПС с рег. № **** се движело с установена наказуема скорост 84 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 24 км/ час.

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава от събраните по делото доказателства.

Видно от изисканите и приложени като доказателство писма от ОПУ – Пловдив към АПИ , л. 14 и приложените констативен протокол и снимки / км.

34 + 000 на републикански път II - 64 в посоката гр.Пловдив към гр.Карлово на посоченото километрично положение не е наличен пътен знак В26.Такъв знак има поставен на км.34+605,който се намира на 600 м.след кръстовището с.Ръжево Конаре в посока гр.Карлово са монтирани пътни знаци А-12 неравности на пътя,В26-/60км/ч/ограничение на скоростта и табелка Т1 /4000м/ за разстояние до което важат знаците.

В аспект на горното, следва да се има предвид регламента на чл. 61, ал.

1 от Наредба 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци според чийто текст „Пътен знак за въвеждане на забрана се поставя непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася забраната“.

При положение, че на въпросния пътен участък-път ІІ-64 км.34-ти липсва въведено ограничение на скоростта 60 км/ч. с надлежно поставен пътен знак В 26, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта.Такъв знак е поставен на същия път на км.34+605 ,тоест след участъка ,в който е установено нарушението и след този участък именно би могло да бъде установено действието на знак В26, а не преди него.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУПловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да 2 предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата и каква е зоната му на действие.

Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък.

В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";

2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас, то компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е именно директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.

Действително в ЕФ и протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства е отбелязано, че пътен знак В 26 на процесния пътен участник е наличен. Тоест съществува противоречие между отразеното в протокола по чл. 10 и официалната информация постъпила от ОПУ-Пловдив към АПИ.

Това разминаване теоретично е възможно да се дължи на различни причини:

- да е налице допусната грешка при обозначаване мястото на извършване на нарушението в ЕФ.

- да е налице грешка в Протокола по чл. 10 при описание на мястото на разположение на пътния знак В 26, като посоченото място не отговаря на действителното. Във всеки случай причината за това разминаване е ирелевантна. При наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че 3 законосъобразно поставен пътен знак в процесния участък към процесната дата няма, настоящият състав намира, че следва да се съобрази с това становище.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от същия, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300,00 лева,/съгласно договор за правна помощ/, което и било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните разноски ще бъдат присъдени в полза жалбоподателя, като възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, 17 н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, №4290337, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Ц. К. Д. ЕГН********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Ц. К. Д.

ЕГН********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4