Решение № 9563 от 06.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9563 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110152355 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „А., с която са предявени срещу ответника Н. И. К. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1780,99 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № . от 24.04.2019 г., сключен със „С., вземанията по който са прехвърлени на „А. по силата на Приложение № 1 от 17.12.2021г. към Договор за покупкопродажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021г., ведно със законната лихва от 02.06.2022 г.

/датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането и сумата от 511,47 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 09.05.2019г. до 02.06.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29347/2022г. на СРС, 145 състав.

Ищецът „А. твърди, че на 24.04.2019 г. между „С. и ответника е сключен договор за паричен заем, по силата на който на ответника е предоставен заем в размер на 1800 лв., като сумата е предадена на ответника. Поддържа, че ответникът е поел задължение да връща заема на 18 седмични вноски, включващи главница и възнаградителна лихва /която лихва възлиза на 149,48 лв./, чиито падежи настъпват в периода 01.05.2019 г. – 28.08.2019 г.

Поддържа, че съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължал на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки един ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. По тази причина била начислена лихва за забава в размер на 511,47 лв. за периода от 09.05.2019 г. до 02.06.2022 г. /датата на подаване на заявлението/. Сочи, че по силата на сключен на 26.08.2021 г. Договор за цесия и Приложение № 1 към него, подписано на 17.12.2021 г., вземанията по договора са прехвърлени от „С. на ищеца, който е легитимиран да претендира процесните суми, за което ответникът е уведомен най-късно с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложеното към нея уведомление за цесия. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски за заповедното и исковото производство.

Ответникът Н. И. К. е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез А. Т. Й. –пълномощник по чл. 32, т. 2 ГПК. С отговора 1 ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда възражение за нищожност на договора за паричен заем № . от 24.04.2019 г., сключен със „С., тъй като кредитът бил отпуснат неправомерно, като в чл. 16 ЗПК било уредено задължение на кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди да сключи договор за кредит и при отрицателна оценка да откаже да сключи такъв. По делото ищецът бил представил копие от формуляра искане № ./24.04.2019г. за отпускане на процесния кредит, като данните в т. 6, 7 и 8 в него били неверни. В т. 7 били посочени 2000 лв. приходи от заплата и допълнителни доходи от 1500 лв., при положение, че към датата на сключване на договора ответникът нямал никакви доходи, като бил безработен и не бил регистриран в Бюрото по труда, което сочело, че ищецът не е направил справка в системата на НОИ и НАП. В т. 8 било посочено, че към датата на отпускане на кредита ответникът имал парични задължения към още две фирми за бързи кредити, но всъщност имал кредити от други фирми, а не от посочените. Тоест кредитът бил отпуснат на база изцяло неверни данни, като трябвало да бъде отказан. Бил съставен погасителен план, в който освен уговорените суми била включена и неустойка в размер на 804,52 лв., с която общото задължението възлизало на 2754 лв. Договорът бил типов и сключен при общи условия, без клаузите в него да са индивидуално уговорени, като били изготвени предварително и ответникът не можел по никакъв начин да влияе на съдържанието им, а записаното в чл. 3 (12), че дължимата сума е 1949,48 лв. било подвеждащо, тъй като в сумата не била включена неустойката от 804,52 лв., което противоречало на добрите нрави, тъй като така договорът не бил сключен по ясен и разбираем за длъжника начин. Посочването в договора само на абсолютните стойности на годишния процент на разходите и годишния лихвен процент също водело до неяснота относно включените компоненти, като били заобиколени изискванията на чл. 11, ал. 4, т. 9 и 10 ЗПК. Счита за нищожни уговорките по чл. 3, ал. 5, 7 и 12, доколкото посочените параметри в тях били недействителни. Твърди, че предвид краткия срок за ползване на кредита лихвеният процент от 40,05% бил необосновано висок.

Уговорената неустойка целяла неоснователното обогатяване на кредитора и противоречала на Директива 2008/48 ЕО и Директива 93/13/ЕО. Твърди, че договорът противоречал на добрите нрави, а клаузата не била уговорена индивидуално и била неравноправна, поради което и нищожна. Моли съда да съобрази, че клаузите в чл. 6 и 8 са нищожни. Твърди, че е налице разминаване между уговореното в чл. 6 от договора и чл. 10 от ОУ към договора, поради което не ставало ясно от коя дата сумите по кредита са станали предсрочно изискуеми и договорът бил прекратен. Твърди, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита.

Отбелязва и несъответствие между договора и европейския формуляр за представяне на информация за потребителски кредит. В договора е посочен ГПР - 49,85%, а в европейския формуляр - 50%, фиксиран лихвен процент в договора 40,05%, а в евр. формуляр 40%. По процесния договор били внесени суми от А. Й.. Същата била посетила офиса на „С., където устно й било предложено всеки месец да внася по кредита 1/3 от месечната вноска в размер на 51 лв. до окончателното изплащане на сумата от 2754 лв., като тя се съгласила. Било й обяснено, че върху тази сума няма да се начисляват повече никакви суми и нямало срок, в който да трябва да я изплати, т.е. била измамена. Първо два пъти внесла по 153 лв., а в периода от м. декември 2019 г. до м. май 2021 г. включително била внесла общо 918 лв., като сумите превеждала в касите на „И.“. Общата сума внесена по кредита била 1288 лв.

Уточнява, че част от вноските били внесени с 5-6 дни закъснение. Въпреки плащанията, нa 01.04.2021 г. била начислена неустойка от 450 лв., за която не била известена. Предвид изложеното моли съда да отхвърли исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК като неоснователни, както по отношение на дължимите суми, така и поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост по кредита от цедента „С.. Моли съда да вземе предвид възражението за нищожност на договор № ./24.04.2019 г. за паричен заем, сключен между „С. и Н. И. К. като противоречащ на закона – на 3ПК, ЗЗД и ЗЗП.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предяви са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.

В тежест на ищеца по исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.

2

86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже, че между цедента „С. и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит /заем/, по което кредиторът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че падежът на вземанията е настъпил и ответникът е изпаднал в забава, както и размера на дължимото обезщетение за забава; че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

Ответникът следва да докаже възраженията си срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им, в това число плащане, както и твърденията си за нищожност на договора, общите условия и отделни техни договорни клаузи.

С доклада по делото като безспорни между страните, респ. неподлежащи на доказване, са отделени следните обстоятелства: че на 24.04.2019 г. е сключен договор за заем /потребителски кредит/ № . между „С. и ответника, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 1800 лв., усвоен на същата дата, по силата на който договор ответникът е поел задължение да върне заема на 18 седмични вноски, включващи главницата и възнаградителна лихва в размер на 149,48 лв., че вземанията по договора са прехвърлени на „А. по силата на договор за цесия, Приложение № 1 от 17.12.2021г.

Установява се от съдържанието на приетия като доказателство договор за заем, че същият е сключен въз основа на искане № 370845. Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора годишният процент на разходите на заема е определен на 49,85 %, съгласно ал. 7 фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40,05 %, а съгласно ал. 12 общата сума за плащане по кредита се равнява на 1949,48 лв. (включва главница и договорна лихва).

Същевременно от представения по делото погасителен план е видно, че освен тази стойност на заемателя е начисляване на падежа на седмичните погасителни вноски и дължима сума за неустойка в общ размер на 804,52 лв., с което общият размер на сумата по кредита е нараснала до 2754 лв. Посочената неустойка съгласно погасителния план е неустойката, предвидена в чл. 6 от договора, който предвижда задължение за обезпечаване на кредита с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора. За неизпълнение на предвиденото в чл. 6 от договора задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването му или в случай, че предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 ОУ, е предвидено заемателят да дължи на заемодателя предвидената в погасителния план неустойка в общ размер от 804,52 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за заем.

В чл. 7, ал. 1 от договора е предвидено, че в случай на забава на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване.

Представен е подписан от ответника стандартен европейски формуляр, съдържащ параметрите на сключения договор за потребителски кредит.

По делото се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за вземанията (02.06.2022г.), предмет на установяване по процесния договор за заем, е настъпил падежа и на последната погасителна вноска по договора – 28.08.2019г.

Безспорно е между страните, както беше посочено по-горе, че вземанията на кредитора „С.“ ЕООД по договора за заем от 24.04.2019г. са прехвърлени на ищеца съгласно Приложение № 1 от 17.12.2021г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.08.2021г., приети като доказателство по делото, като в договора за цесия е включена уговорка за възлагане, съчетана с упълномощителна клауза, с която цедентът е възложил на цесионера да уведомява от името на продавача и за своя сметка длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. В изпълнение на това задължение и по силата на изричното упълномощаване с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/. от 17.12.2021г., връчено лично на длъжника на 07.01.2022г. ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу него.

3

С отговора на исковата молба са представени доказателства за извършени от ответника плащания по кредита, направени в периода от 16.07.2019г. до 06.06.2021г.