Решение № 380 от 18.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Благоевград, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20241200500654 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Р. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, лично и като пълномощник на С. Б., срещу Разпореждане от 15.01.2024 г. на ЧСИ Г. Ц. по изп. дело № 638/2018, в частта в която е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство.

С частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане.

Твърди се, че не са били предприети действия по изпълнението от страна на взискателя, поради което е настъпила перемпция. Твърди се също, че хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е приложима при явно дезинтересиране от страна на взискателя от изпълнителния процес.

Сочат се съображения относно приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като се навежда довод, че същински действия по изпълнението не са предприемани в дълъг период от време.

Иска се от съда да отмени отказа на ЧСИ Ц..

Срещу жалбата по чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК, не е постъпило писмено възражение от взискателя по изпълнително дело – Община Благоевград, с адрес гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев – Македончето“ № 1.

1

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, представени по делото, ЧСИ Г. Ц. изразява становище, че депозираната частна жалба е недопустима, а в случай че съдът приеме същата за допустима, да я остави без уважение като неоснователна.

Окръжен съд – Благоевград, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК и от легитимирана страна – длъжник в изпълнителното. Разгледана по същество същата е основателна.

Съображенията за това са следните:

Изпълнителното дело е образувано на 08.06.2018 г. по възлагане от страна на взискателя Община Благоевград, за събиране на суми по актове за установяване на задължения по декларации № PS00563/12.10.2017 г. и № PS000562/12.10.2 0 1 7 г. срещу ЕТ „И. Б. – С. 93“, ЕИК 101532516, представлявано от И. Ф. Б., с адрес гр. Б., ж.к. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. * на вземания за данък върху превозните средства в размер на 1 796,00 лв. за периода 2012-2016 г., касаещи главница и лихва за просрочие в размер на 623,44 лв., изчислени към 01.06.2018 г. на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, както и дължимите лихви, считано от 02.06.2018 г. до окончателното изплащане.

С молбата, взискателят е възложил на съдебния изпълнител, на основание чл. 428 от ГПК във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ да изпрати на длъжника съобщение за доброволно изпълнение. При липса на доброволно изпълнение в законоустановения срок, взискателят е възложил на съдебният изпълнител извършването на действия, посочени в чл. 18 от ЗЧСИ – да прави справки до НАП и до КАТ за наличие на автомобили, да набавя документи и др., както и да определя начина на изпълнение.

От образуването на изпълнителното дело с Разпореждане от 09.06.2011 г. са предприети следните действия:

- на 08.06.2018 г. са изпратени съобщения до НАП за образуването на изпълнителното дело и с искане за издаване на удостоверение за размера на публичните задължения на длъжника, за наложени обезпечителни мерки, ако има такива и имущество, срещу което е започнато принудително изпълнение, както и искане за уведомяване относно банковите сметки на длъжника, декларираните от длъжника МПС-та и недвижими имоти, адресите на регистрираните търговски обекти и електронни адреси на длъжника;

- на същата дата е изпратено писмо до ОД на МВР – Благоевград с искане за предоставяне на сведения относно притежаваните МПС от длъжника, включително и за евентуално наложени предходни запори.

- на 19.06.2018 г., чрез залепване на уведомление от 15.06.2018 г., длъжникът е уведомен за възможността да получи от кантората на ЧСИ Г. Ц. съобщение за доброволно изпълнение, като и за извършване на опис на 2 движими вещи на 11.09.2018 г. от 16,30 часа;

На 07.02.2020 г. е постъпило искане от взискателя за предприемане на изпълнителни действия, прекъсващи двегодишния срок по чл. 438, ал. 1, т. 8 от ГПК, с цел удовлетворяване на интереса на Община Благоевград, а именно: насочване на изпълнението чрез налагане на запори и възбрана върху банкови сметки и вземания; присъединяване на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане извършването на опис и оценка на вещ; насрочването и извършването на продан до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Въз основа на посоченото искане от 07.02.2020 г. съдебният изпълнител е предприел следните действия:

- на 20.02.2020 г. е направил искане до БНБ, Дирекция „Регистри“ за информация от регистъра на банковите сметки и сейфове, въз основа на което е съдебният изпълнител е получил отговор от БНБ, че в регистрите няма данни за банкови сметки на длъжника;

- на 20.02.2020 г. ЧСИ Ц. е изпратил писмо до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград със съобщение за наложен запор на всички пътни превозни средства, собственост на ЕТ И. Б. – С. 93“, като на 19.03.2020 г. съдебният изпълнител е уведомен за вписването на наложените запори върху моторните превозни средства, собственост на длъжника;

- на 16.06.2022 г. е направил искане до БНБ, Дирекция „Регистри“ за предоставяне на електронна справка от регистъра, относно съдържаща се информация за банкови сметки на името на длъжника ЕТ И. Б. – С. 93“, въз основа на което е съдебният изпълнител е получил отговор от БНБ, че в регистрите няма данни за банкови сметки на длъжника;

- с протокол от 20.06.2022 г. е насрочен опис на движими вещи, находящи се на адрес: гр. Б., ж.к. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. * за 19.09.2022 г. в 10,30 часа;

- с протокол от 19.09.2022 г. е удостоверено, че длъжникът не се е явил и не е предоставен достъп за извършване на описа;

- на 21.11.2023 г. поради смъртта на длъжника по делото, принудителното изпълнение е насочено срещу неговите наследници – С. Б., Р.

Б. и В. Б..

Търговецът е заличен с вписване № 20231027101603 по партидата му в ТРРЮЛНЦ.

- на 13.12.2023 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение на наследниците на И. Ф. Б..

Във връзка с получените покани за доброволно изпълнение, по изпълнителното дело е постъпила молба от наследниците на И. Ф. Б. за прекратяване на изпълнителното производство, поради погасяване на задълженията по давност, както и на основание чл. 433,ал. 1, т. 8 от ГПК – взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в 3 продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

С обжалваното пред Окръжен съд – Благоевград разпореждане, съдебният изпълнител е оставил молбата за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, без уважение с мотив, че не са налице основанията за прекратяване поради перемпция.

При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на Окръжен съд – Благоевград, излага следните правни съображения:

С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и е възприето разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е още, че е без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

По отношение на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези, прекъсващи двегодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с т. 10 на същото тълкувателно решение е възприето становището, че всяко действие на взискателя, с което е поискал предприемане на определен изпълнителен способ и с предприемането или извършването на всяко изпълнително действие от съдебния изпълнител, изграждащо съответния способ, се прекъсва срока и това са следните изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Според възприетото становище, не са изпълнителни действия и не прекъсват срока образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В изпълнителния процес срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко следващо изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Изпълнителният процес се образува по молба на взискателя и се движи по инициатива на последния, а не служебно. Затова при всички способи на изпълнение е необходимо, взискателят да изрази активно своята воля и да предприеме необходимите изпълнителни действия за събиране на вземането – предмет на изпълнението. В случай, че взискателят 4 не поиска извършване на изпълнителни действия за събиране на вземането си в продължение на две години, законодателят приема, че взискателят се е дезинтересирал от изпълнението и същото подлежи на прекратяване по изричната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Прекратителното основание е проявление на основния принцип, че в изпълнителното производство не важи служебното начало, т.е. движението на изпълнителното производство става по искане на взискателя, включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Съобразно правилата на изпълнителното производство, съдебният изпълнител не дължи по делото действия, които не са били поискани от взискателя или от длъжника. Взискателят е този който следва да следи и да се интересува от това, което се случва по делото и да прави искане за извършване на определени действия във връзка с принудителното изпълнение срещу длъжника, да посочва начина на изпълнението и да дава насоки на принудителното изпълнение, като прави изрични искания за това. Без инициативата и активността на взискателя, движението по изпълнителното дело е невъзможна.

От материалите по изпълнителното дело се установява по безспорен начин, че са предприети различни изпълнителни способи с предмет имуществото на длъжника по инициатива на взискателя.

Последната молба на взискателя с посочени начини на изпълнението е от 07.02.2020 г., последното валидно извършено изпълнително действие е от дата 20.06.2022 г. Преди това по изпълнителното дело се съдържат данни, че на 20.02.2020 г. ЧСИ Ц. е изпратил писмо до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград със съобщение за наложен запор на всички пътни превозни средства, собственост на ЕТ И. Б. – С. 93“.

При преценката за това дали е изтекъл двегодишния срок по чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК следва да се има предвид и това, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Съобразно тази разпоредба за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните и давностните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. Безспорно е прието в практиката и доктрината, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е преклузивен, но и процесуален срок. В случая се касае за процесуален срок за извършване на изпълнителни действия по висящо изпълнително производство, поради което течението на този срок е спряло на основание горецитираната разпоредба.