Решение № 100 от 28.04.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Севлиево, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20254230100091 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, искова молба срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“, с искане да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на ищеца сумата от 2 970,56 лв. – обезщетение по имуществена щета № 0801— 007066/2024, за нанесени на ищеца имуществени вреди, а именно увреден метален парапет за пешеходци, от настъпило на 03.08.2024 г. ПТП на републикански път III 6072 „Г.-Л.-К.-С.-Б.“ при км. 12 + 030, причинено от водач на МПС с ДК № **********, ведно със законна лихва считано 02.12.2024 г. – датата, на писмо за отказ от изплащане на обезщетението окончателно изплащане на вземането.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че в резултат на ПТП настъпило на 03.08.2024г. на републикански път III-6072 „/Г.-Л.-К.-С.Б.“ при км 12+030 бил увреден метален парапет с дължина 10 м. Събитието било констатирано с Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № 50142/03.08.2024 г. съставен от служител на Сектор „ПП“ при ОДМВР Севлиево.

След сбъдване на застрахователното събитие в ответното дружество била регистрирана имуществена щета № 0801-007066/2024-01-увреден парапет по застраховка „Гражданска отговорност“. В Протокола, като причини за вредите били посочени, че участник № 1 при движение на лява крива губи над МПС-то, при разминаване с друг участник движещ се в насрещното движение в посока за с. К., в резултат на което е излиза от дясно на платното за движение, удря се в стоманена предпазна ограда/мантинела, връща се обратно на платното, поднася и се блъска в предпазно съоръжение на мост - метален парапет.

В резултат на пътното произшествие бил увреден метален парапет с дължина 10 м.

Видно било от Констативният протокол за ПТП, собственикът на виновното МПС с peг. № с peг. № ********** сключил застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество с полица BG/30/124001509487.

Поддържа се, че сумата необходима за демонтаж на стария метален парапет за 1 пешеходци, доставката и монтажа на нов парапет за пешеходци с дължина 10 м. и всички свързани с това присъщи разходи била в размер на 3 035,36 лв.

Ищецът сочи, че с писмо изх. № 5813/02.12.2024г. дружеството е отказало да изплати обезщетение за увреденото имущество.

Излагат се съображения, че АПИ е сключила договор за борсово представителство peг. № Д64/11.07.2023г. за покупко-продажба на метални отпадъци, добити при ремонта и строителството на РПМ. Съгласно Приложение № 1 към поръчка-спецификация към Договора, изкупната цена на желязото е 360 лв./т. при общо тегло от 180 кг. на целия увреден парапет, цената, която АПИ би получила след продажба на увредената ограда е в размер на 64,80 лв.

Стойността на щетата била определена, съгласно Договор № РД-37-40 от 28.04.2023г. с предмет: „Възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на Ограничителни системи за пътища по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани от АПИ“. Съгласно приложената Количествено - стойностна сметка, сумата необходима за възстановяване на вредите била в размер на 3 035,36 лв., от която сума след приспадане изкупната цена на увредения парапет в размер на 64,80 лв. се получава разлика от 2970,56 лв.

Увреденият парапет за пешеходци представлява ,.пътна принадлежност“ по смисъла на § 1, т.4 от ДР на Закона за пътищата и е един от основните елементи на пътя, съгласно чл.5 ал.1,т.З от ЗП. Пътят на който е реализирана щетата е републикански и същият се стопанисва и поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез специализирано звено - Областно пътно управление Габрово, съгласно чл. 19, ал.1 и ал. 2,т.4 във вр. с чл.22, ал.1 от ЗП.

За изясняване на произшествието било образувано дознание по ЗМ -328 от 03.08.2024г.

Искането към съда е да бъде уважен така предявения иск. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от дружеството застраховател, с който се изразява становище, че искът бил неоснователен и недоказан по размер. Поддържа се, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика на МПС с рег. № **********. Излага съображения, че претендираният размер бил необосновано завишен и че твърде дълго време предпазният парапет не бил подменян и бил овехтял. Сочи, че следвало да се действителният размер на щетите следвало да се определи като се приспадне стойността на остатъчните материали, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар, за да не се стигнело до неоснователно обогатяване на ищеца.

Искането към съда е да бъде отхвърлен предявения иск. Претендират се разноските по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.

45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

С договора за застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен п о чл. 45 ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение, какъвто именно е предявен в настоящия случай. С този иск, увреденото лице претендира обезщетяване на претърпените от него имуществени вреди директно 2 от застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност.

Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника – застраховател, валидно към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-горе кумулативни предпоставки на исковата претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, с изключение на противоправността на деянието, доколкото изводът за наличието й съставлява правна оценка на деянието на водача, от гледна точка на действащите разпоредби на ЗДвП, и вината на застрахованото при ответника лице, за която има установена от закона, оборима презумпция съгл. чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

С доклада по делото, обявен от съда за окончателен без възражения от страните, съдът е указал кои са релевантните факти по исковете, като е отделил безспорните такива и ненуждаещи се от допълнително доказване.

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1) настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие - ПТП; 2) наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3) отговорност на застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите, както и вина на прекия причинител /последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; и 4) размер на претърпените вреди. 5. Механизъм на настъпване на ПТП и причинноследствена връзка между пътния инцидент и всички настъпили в имуществената сфера на ищеца вреди, което възстановяване се търси по пътя на регресната отговорност. В тежест на ответника е да докаже по делото плащане на обезщетението в срок и пълен размер, отговарящ на действителните вреди.

С доклада по делото, съдът е обявил за безспорни между странит следните обстоятелства че в резултат на настъпило ПТП на 03.08.2024г. на републикански път III-6072 „/Г.-Л.-К.-С.-Б.“ при км 12+030, причинено от МПС с рег. № ********** застраховано при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, бил увреден метален парапет.

След обявяване на част от релевантните по делото факти и обстоятелства за безспорни между страните, за ищеца е останало като подлежащо на доказване единствено вида и количеството на имуществените вреди, които твърди да е претърпял, както и че същите са на стойност, съответстваща на платените от него суми за възстановяването на увредените съоръжения – 2970,56 лева.

Настъпването на вредите по металния парапет, съставляващи „пътна принадлежност“ по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗП, се установяват както от протоколите за ПТП, така и от приетата по делото автотехническа експертиза. Приетия по делото като доказателство Протокол за ПТП от 03.08.2024 г., макар да няма материална доказателствена сила, като официален свидетелстващ документ, не е оспорен от ответника, а и удостоверените в него обстоятелства се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Ето защо и съдът приема, че посочените в Протокола за ПТП обстоятелства, са вярно отразени.

3

Относно размера на претърпените от ищеца имуществени вреди, по делото е прието като неоспорено от страните, което се кредитира в пълнота и от съда, заключение по САТЕ, съгласно което средната пазарна стойност на нанесените имуществени вреди при ПТП от 03.08.2024 г. възлиза на сумата от е 3035,36 лв.

Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно, от съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС/ при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Обезщетението също така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.

Делинквентът /застрахователят на неговата отговорност следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт.