Определение № 251 от 28.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. Ловеч, 28.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ИВАН И.

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно частно наказателно дело № 20264300600248 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 64, ал. 7 от НПК.

Постъпила е частна жалба адв. А. А. ЛАК – защитник на обвиняемия Н.

К. С., ЕГН **********, с адрес: ***, привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 46/2026 г. по описа на РУ на МВР – Ябланица срещу определение № 105 от 21.05.2026 г., постановено по ЧНД № 163/2026 г. по описа на Районен съд – Тетевен, с което моли да бъде изменена взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на подзащитния й в по-лека такава, а именно „Домашен арест“ или „Подписка“. Счита съдебния акт за неправилен, незаконосъобразен, необоснован и постановен в противоречие с процесуалните правила и материалния закон, като излага аргументи в тази връзка.

На първо място сочи, че Районният съд неправилно е приел, че съществува реална опасност подзащитният й да се укрие, тъй като същият има постоянен и известен адрес в ***, където живее заедно със своята майка и двете си непълнолетни деца – С. Н. К. и М. Н. К.. Твърди, че С. е трайно устроен в страната, притежава търговско дружество „С. и М.“ ЕООД и работи, което го обвързва трайно с неговото местоживеене и изключва всякакво 1 намерение за укриване от органите на досъдебното производство.

На следващо място излага, че няма опасност от извършване на друго престъпление. В тази връзка обръща внимание, че подзащитният й не е осъждан, като спрямо него няма други висящи наказателни производства или висящи дела от общ характер. Намира, че самият факт на тежестта на повдигнатото обвинение (чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК) не може да служи като единствено и автоматично основание, за да се направи извод, че е налице опасност от извършване на друго престъпление. Счита, че съдът е обосновал акта си на базата на предположения, без да отчете липсата на криминални прояви в миналото на подзащитния й и чистото му съдебно минало. Сочи, че от повдигнатото обвинение е видно, че Н. К. С. е привлечен в качеството на помагач (чл. 20, ал. 4 от НК), като му се вменява единствено умишлено улесняване на извършването на деянието, чрез осигуряване на транспорт. Самият той не е участвал непосредствено в изпълнителното деяние, свързано с употреба на сила, или заплашване спрямо пострадалата, което съществено занижава степента на личната му и обществена опасност.

Излага, че в обясненията си в качеството на обвиняем подзащитният й е казал, че не е знаел за намеренията на М. М. С. т.е. липсват субективните елементи предумисъл, умисъл, или намерение за осъществяването на деянието.

На следващо място посочва, че съдът не е преценил правилно, че подзащитният й има неотложни семейни ангажименти и здравословни проблеми. Същия упражнява родителските права над двете си непълнолетни деца и въпреки, че в момента децата се отглеждат от майка му (тяхната баба), счита, че присъствието и грижата на бащата са от съществено значение за тяхното развитие, още повече, че синът му е в трудна възраст – тийнейджър и има нужда от ежедневен контрол, а приятелката на подзащитният й към настоящият момент е бременна.

Освен това счита, че представените от нейна страна по делото епикризи от Болница „Токуда“ и УМБАЛ „Софиямед“ са индикация за наличието на сериозни заболявания, които макар и към момента да нямат остра фаза, биха могли сериозно да се влошат в условията на Следствения арест.

В заключение изтъква, че Н. К. С. е изразил искрено съжаление за случилото се и е оказал пълно съдействие на органите на разследването до настоящият момент, като по никакъв начин не е възпрепятствал разследването и няма опасност да повлияе на хода на разследването, или да възпрепятства 2 събирането на доказателства.

С оглед на гореизложеното счита, че целите на мерките за неотклонение, визирани в чл. 57 от НПК, могат да бъдат напълно и ефективно постигнати с налагането на по-лека мярка, а именно „Домашен арест“ на адреса му в *** или „Подписка“.

Моли съда да отмени изцяло Определение № 105 от 21.05.2026 г. на Районен съд – Тетевен и вместо него да постанови ново, с което да измени взетата спрямо Н. К. С. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в полека такава, а именно „Домашен арест“ или „Подписка“.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч – зам. окръжният прокурор Ц. П. в съдебно заседание счита, че жалбата е неоснователна.

Заявява, че не са налице основания, които да налагат промяна на взетата по отношение на Н. К. С. мярка за неотклонение „Задържане под стража” в полека, поради което счита, че определението на Районен съд – Тетевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Взема становище, че независимо от това дали обвиняемият С. е помагач, отговорността за извършване на деянието е в еднаква степен както за помагача, така и за самия извършител.

Защитникът адвокат А. А. излага съображения за тежко семейно положение на подзащитния й, като акцентира на невъзможността за грижи на непълнолетните му деца, както и върху факта че същият е неосъждан до настоящия момент, а също така моли съда да вземе предвид и неговото здравословно състояние.

Жалбоподателят Н. К. С. в съдебно заседание поддържа жалбата си и моли за по-лека мярка за неотклонение, като заявява, че съжалява за извършеното и че не е предполагал какво точно се извършва от неговия съпроцесник.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба от Н. К. С., становището на страните в процеса и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

С Определение № 105 от 21.05.2026 г., постановено по ЧНД № 163/2026 г. Тетевенският районен съд е взел по отношение на Н. К. С., ЕГН **********, с адрес: ***, обвиняем по досъдебно производство № 46/2026 г. по описа на РУ на МВР – Ябланица, мярка за неотклонение “Задържане под стража”.

Жалбата е подадена в срока по чл. 64, ал.6 от НПК, от лице, имащо право 3 на жалба, като не са налице условия за прекратяване или спиране на производството.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С Постановление от 19.05.2026 г. на Районна прокуратура – Ловеч, ТО – Тетевен, Н. К. С. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.

198, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК, за това, че на дата 17.05.2026 г. за времето от 23:00 часа до 23:30 часа в ***, действащ като помагач като умишлено улеснил извършването на деянието чрез осигуряване на транспорт с лек автомобил марка „Б“, модел ***, с рег. № ********, в съучастие с М. М.

С. от с. Д., Ловешка област, е отнел чужди движими вещи: пари – сумата от 4100 евро, един брой златен ланец с тегло 11 грама, един брой дамска раница, един брой дамска чанта от владението на собственика Д. К. М. от с. Б., Ловешка област, с намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил сила – хванал с ръка пострадалата ДД. К. М. за шията и заплашване – насочил и опрял в главата на пострадалата ДД. К. М. газово оръжие.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Законодателят е въвел правни норми в НПК, по силата на които, за да се вземе по отношение на обвиняемия най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”, съдът следва да установи наличието на предпоставките на чл. 63 от НПК – обосновано предположение, че е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение и реална опасност да се укрие или да извърши друго престъпление.

Настоящата инстанция счита, че от събраните до момента писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, може да се приеме, че е налице индиция за причастност на жалбоподателя към предявеното му обвинение, за престъпление по чл. 198, ал.1 във връзка с чл.

20, ал. 4 от НК, за това, че на дата 17.05.2026 г. за времето от 23:00 часа до 23:30 часа в ***, действащ като помагач като умишлено улеснил извършването на деянието чрез осигуряване на транспорт с лек автомобил марка „Б“, модел ***, с рег. № ********, в съучастие с М. М. С. от с. Д., Ловешка област, е отнел чужди движими вещи: пари – сумата от 4100 евро, един брой златен ланец с тегло 11 грама, един брой дамска раница, един брой дамска чанта от владението на собственика Д. К. М. от с. Б., Ловешка област, с 4 намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил сила – хванал с ръка пострадалата ДД. К. М. за шията и заплашване – насочил и опрял в главата на пострадалата ДД. К. М. газово оръжие. Тоест касае се за обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години.

Съдебният състав счита, че е налице първата предпоставка на чл. 63, ал.1 от НПК, касаеща налични доказателства за причастност на обвиняемия Н.

К. С. към престъплението, за което му е повдигнато и предявено обвинение по чл. 198, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК. Събраните до момента писмени и гласни доказателства сочат на вероятност С. да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, в който смисъл са и съображенията на РСТетевен.

В досъдебното производство са разпитани свидетелите ДД. К. М., Д. И.

Д., А. Д. А., М. И. Д.. Изготвен е албум за оглед на местопроизшествие, албуми за посетено местопроизшествие, протокол за оглед на местопроизшествие, справка за съдимост, т.е. обоснован е извода на Районен съд – Тетевен, че са налице данни за причастност на жалбоподателя към предявеното му обвинение, а и поначало, степента на доказване на предположението като предпоставка за задържане е значително по-ниска от същата, необходима на прокурора за съставяне на обвинителен акт или на съда да постанови осъдителна присъда, в който смисъл е и ТР № 2/25.06.2002 г. на ОСНК на ВКС.

В хода на съдебни прения от страна на защитника А. А. се възразява, че нейният подзащитен не е пряко участвал в причиняването на телесните увреждания на пострадалата, както и не е знаел за намеренията на другия обвиняем, което възражение настоящата инстанция приема за неоснователно, тъй като в досъдебното производство в качеството на свидетел е разпитана А.Д. А., която категорично сочи, че обвиняемият С. предварително се е сговорил за извършване на престъплението с другия обвиняем М. М. С.. Поконкретно свидетелката сочи: „...М. му каза, че е имал информация, че една жена се е прибрала от Г., че има много пари, да отидат и да проверят, М. каза, че ще влезе той при жената, ако има някакъв проблем, тогава да влиза и Н., но М. каза, че ще влезе първо той, че ще вземе парите и след това ще разделят поравно. Н. помисли малко, може би десетина минути, умуваха как да го направят и след това двамата тръгнаха. М. беше облякъл едно черно яке с 5 качулка, не съм видяла да е взимал маска, мисля, че беше с черен панталон, двамата тръгнаха, а Н. беше облечен с дънки и тениска, поне така си мисля, двамата тръгнаха с колата на Н., която е марка „Б“, модел „***“ или „***“, сива на цвят...“. Нещо повече, същата свидетелка сочи, че впоследствие обвиняемият С. „... Н. си взе неговия дял и си тръгна...“, т.е. не е основателно възражението на защитника адв. А., че не е налице причастност на нейния подзащитен по предявеното му обвинение. Безспорно в качеството си на обвиняем Н. С. е дал обяснение на досъдебното производство, въпреки че както възразява и прокурора, е посочил че не е знаел за действията на другия обвиняем. Така или иначе именно обвиняемият С., както сам заявява, е осигурил своевременното отдалечаване от местопрестъплението, сочейки „ ...аз веднага запалих колата, той се качи и тръгнахме...“.

Колкото до възраженията на защитника адв. А. А., че не са изложени обаче убедителни мотиви относно приетото от РС –Тетевен, че в случая е налице и втората кумулативна предпоставка на чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно, че ако по отношение на обвиняемия бъде взета по-лека мярка за неотклонение от обжалваната, е налице реална опасност С. да извърши престъпление или да се укрие, настоящата инстанция приема за неоснователни.