Определение № 4181 от 25.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4181 гр. С., 25.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИЛЯНА Г. МАНОВА като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело № 20241110140965 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковата молба на Д. А. Х. против Х. К. Х., с която са предявени искове с правно основание чл. 49, ал. 1, във вр. с ал. 3, във вр. чл.

59, ал. 2 СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника Х., родителските права по отношение на детето К Х. Х. да бъдат предоставени на ответника Х., родителски права по отношение на детето Б Х. Х. да бъдат предоставени на ищцата Х., да бъде определено местоживеене, режим на режим на лични контакти и за заплащане на месечна издръжка от неотглеждащия родител в размер на по 400 лв. на всяко от децата К Х. Х. и Б Х. Х., считано от датата на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, иск с правно основание чл. 56 СК за предоставяне на семейното жилище за ползване от съпругата, както и иск с правно основание чл. 53 СК относно фамилното име на ищцата, като се претендира възстановяване на предбрачното фамилно име- М. Предявен е и иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД за заместване липсващо съгласие на бащата за пътувания на децата в чужбина без присъствието на другия родител, независимо от възрастните, от които са придружавани.

Ищцата Д. А. Х. твърди, че страните сключили граждански брак на 19.07.2007 г. От брака са родени малолетният им син Б Х. Х. и 1 непълнолетната им дъщеря К Х. Х.. След сключването на брака ищцата установила, че от страна на ответника липсва съответното уважение спрямо нея, появило се отчуждение и липсвала искреност между тях. Брачната връзка съществувала само формално и с течение на времето се разрушило всякакво чувство за сигурност в подкрепата на съпруга и липсвала близост помежду им.

Прави искане бракът между страните да бъде прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка по вина на съпруга, родителските права по отношение на детето К Х. Х. да бъдат предоставени на ответника Х., родителски права по отношение на детето Б Х. Х. да бъдат предоставени на ищцата Х., да бъде определено местоживеене, режим на лични контакти и за заплащане на месечна издръжка от неотглеждащия родител, за предоставяне на семейното жилище за ползване от съпругата и за възстановяване на предбрачното й фамилно име, както и за заместване липсващо съгласие на бащата за пътувания на децата в чужбина.

Ответникът Х. К. Х. е подал отговор на исковата молба, в който се твърди, че настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е изцяло по вина на съпругата. Твърди брачни провинения на съпругата, изразяващи се в поддържане на извънбрачни връзки с различни мъже, продължителни отсъствия от дома в извънработно време и през уикендите. Излага, че полаганите от нея грижи за децата намалели с течение на времето и тя се дезинтересирала от семейството и семейната среда. Ответникът поддържа, че притежава необходимия родителски капацитет за отглеждане на децата и между тях е изградена силна емоционална връзка, има достатъчно добри доходи, за да подсигури нуждите на двете деца, с оглед на което намира, че родителските права следва да бъдат възложени на него, като на ищцата бъде определен режим на лични отношения с децата, съобразно предложения такъв в отговора на исковата молба. Поддържа, че не е в интерес на двете деца да бъдат разделяни. Излага, че не притежава друго жилище, в което да живее.

Искането към съда е за прекратяване на брака по вина на съпругата.

В отговора на исковата молба е инкорпорирана насрещна искова претенция за развод с правно основание чл. 49, ал. 1, във вр. с ал. 3, във вр. чл. 59, ал. 2 СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата Х., за присъждане на родителските права на ищеца по насрещните искове, определяне на местоживеенето на децата при ищеца по насрещния 2 иск, за режим на лични отношения на майката с децата, за месечна издръжка в размер на по 400 лева на всяко дете, както и иск по чл. 56 СК за предоставяне на семейното жилище за ползване от ищеца по насрещния иск и децата.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещните искове не е депозирала писмен отговор.

С разпореждане от 01.10.2024г. съдът е приел на основание чл. 322, ал. 2 ГПК за съвместно разглеждане в настоящото производство предявените от ответника Х. К. Х. насрещни искове.

Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

Предявени са първоначални обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, ал. 1, във вр. с ал. 3, във вр. чл. 59, ал. 2 СК, чл. 56 СК, чл. 53 СК, чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД и насрещни обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, ал. 1, във вр. с ал. 3, във вр. чл. 59, ал. 2 СК и чл. 56 СК.

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

Уважаването на иск по чл. 49, ал. 1 СК е предпоставено от доказване от страните, доколкото всеки от съпрузите има качеството ищец, досежно собствената си искова претенция за развод, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен чрез установяване на всички положителни факти, които са довели до това положение.

В доказателствена тежест на ищците, е да докажат вината на другия съпруг за настъпването на дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, доколкото в брачния процес чл. 45, ал. 2 ЗЗД е неприложим и брачната вина не се предполага, като докаже твърденията си за положителни факти, представляващи поведение на насрещната страна, довели до това състояние.

В брачния процес страните следва да изчерпят всички основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Предвид наличието на малолетно и непълнолетно дете от брака при уважаване на иска по чл. 49, ал. 1 СК законна последица от това е решаване на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК. Във връзка с тях в тежест на всяка от страните е да установи своята пригодност като родител, както и интереса на децата той 3 да упражнява родителските права спрямо тях; нуждите на децата от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в този размер; полаганите до момента преки и непосредствени грижи за децата.

Уважаването на конститутивния иск по чл. 53 СК изисква доказване от ищцата, че при сключване на брака е променила своето фамилно име, както и че желае възстановяването на предходното фамилно име.

По иска с правно основание чл. 56 СК в тежест на ищцата по първоначалния иск и ищеца по насрещния иск е да установи собствеността върху семейното жилище, респективно основанието, въз основа на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства от значение за ползването му.

По исковете с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД в тежест на ищцата е да докаже по делото, че страните са родители на децата, както и всички твърдения, обуславящи интереса им да напускат пределите на Република България за определен период и дестинации.

Съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните има валидно сключен граждански брак и от него има родени две деца - К Х. Х. и Б Х. Х..

Предвид наличието на непълнолетни деца от брака съдът служебно дължи произнасяне относно предоставяне на ползването на семейното жилище на основание чл. 56, ал. 1, изр. 2 СК.

Исковата молба на Д. А. Х., в частта с която са предявени искове с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД, съдът намира за нередовна.

На ищцата следва да се укаже да конкретизира обстоятелствата, на които основава искането си относно разрешение за пътуване на децата в чужбина (включително и относно наличието на спор между страните по тези въпроси ), както и да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 50,00 лв. – по всяка от предявените в обективно кумулативно съединение претенции с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК. Въпреки нередовността, за процесуална икономия, за да не става това допълнителна причина за забавяне на делото, е необходимо да бъде даден срок за отстраняване на нередовността и едновременно с това делото насрочено за разглеждане в съдебно заседание.

По доказателствените искания на страните:

4

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими и следва да бъдат приети като доказателства в настоящото производство.

Следва служебно да бъдат изискани справки от НАП и НОИ относно наличието на трудови договори на страните, както и досежно размера на доходите на страните.

Доколкото в производството се засягат пряко права и интереси на непълнолетно и малолетно лице, то на основание чл.15, ал. 6 от Закона за закрила на детето съответната служба, следва да бъде уведомена и да бъде изискано от нея изготвянето на подробен социален доклад.

Искането на всяка от страните за допускане на събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане е необходимо, относимо и допустимо. При наличие на основанието по чл. 159, ал. 2, изр. 2 ГПК определението в тази част може да бъде ревизирано.

Следва на страните да бъде разяснена възможността да постигнат споразумение като се обърнат към медиатор или да потърсят друг способ за доброволно уреждане на възникналите конфликти, както и възможността при необходимост да ползват правна помощ, ако имат право на такава.

С оглед гореизложеното и на основание чл.140, ал.1 и 3 във връзка с чл.

146 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2025 година от 13.00 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 128, т. 2 ГПК ищцата Дияна А. Х. в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба, с препис за насрещната страна, да конкретизира твърденията в исковата молба, като:

1.изложи обстоятелствата, на които се основава исковете по чл. 127а, ал. 2 СК, като изложи твърдения в кои държави ищцата желае да пътува с децата, за какъв период, при какви обстоятелства и каква е целта на пътуванията, както и да

2.представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС в 5 размер на 50 лв. за разглеждане на исковете с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД.

УКАЗВА на ищцата Дияна А. Х., че при неизпълнение на дадените указания в срок и цялост, исковата молба ще бъде върната, в частта по исковете с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД.

При изпълнение на указанията в цялост и срок, препис от молбата да се съобщи на ответната страна и ищец по насрещните искове.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

ОБЯВЯВА на страните проекта за доклад по делото, обективиран в мотивната част на определението, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, ще бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако в предоставения им срок не направят доказателствени искания, губят възможността да направят това по – късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните писмени документи, като писмени доказателства по делото.

ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от НБД „Население“ за наличие на непълнолетни деца, родени от брака на страните.

ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП, съответно от НОИ, по отношение на данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и данни за самоосигуряващи се лица по отношение на двете страни за период от 24 месеца назад, считано от момента на изготвяне на справката.