Решение № 96 от 25.10.2024, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Асеновград, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. И.ова като разгледа докладваното от И. Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20245310200251 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 26 от 15.04.2024 г., издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив – Ивайло Г. Йотков, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ***, представлявана И. А. В.

– управител, на основание чл. 200 ал.4, във вр. с ал.1 т.2 от Закона за водите, е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лв., за нарушение по чл. 46 ал.1 т.3 б.Б от Закона за водите.

В жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника – адв.М. се навеждат основания за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, като се сочат аргументи за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му, както и в задължителното му съдържание. Навеждат се твърдения и за неправилно приложение на материалния закон, като се отрича факта на извършване на нарушението. Искането към съда е за пълната му отмяна или алтернативно за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, Директора на РИОСВ - гр. Пловдив, се представлява от юрисконсулт Георги Садърски, който моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Съдът на базата на доказателствата приема за установено следното от фактическа страна:

На 21.07.2023г. била извършена проверка на обект “Баластриера“, находящ се в землището на с. Катуница, експлоатиран от „***“ ЕООД с.Катуница. Повод за проверката бил постъпил сигнал на „Зелен телефон“ за замърсяване на р. Чая в района на с.Катуница. По сигнала била извършена съвместна проверка от служители на РИОСВ-Пловдив, сред които и 1 актосъставителя инж.А. Д., както и служители на Басейнова дирекция и Регионална лаборатория –Пловдив. При направения обход на част от течението на река Чая /река Чепеларска/ в землището на с. Катуница, е установено заустване на мътна вода с кафеникав цвят посредством изграден канал. При проследяване на източника на заустените води се установило, че това са непречистени отпадъчни води от Баластриерата, стопанисвана от „***“ ЕООД. Изяснен бил и механизмът, по който се формирала отпадъчната вода със специфичен кафеникав цвят, а именно дружеството извършвало дейност по преработка на инертна маса, при която се промивал интертният материал, като отпадъчната вода в непречистен вид се зауствала в река Чая. Преди точката на фактическото заустване действително водата преминавала в утаител, представляващ земнонасипна лагуна, но от утаителя чрез канал част от отпадната вода се изливала в реката. Констатирало се и, че дружеството „***“ не притежава Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект.

При тези констатации контролните органи приели, че от страна на „***“ ЕООД е налице нарушение по чл. 46 ал.1 т.3 б.Б от Закона за водите. За констатираното нарушение в РИОСВ – гр. Пловдив бил съставен АУАН. За съставянето на Акта била изпратена надлежна покана до управителя на дружеството, но същият не се явил, както и не се явил друг надлежно упълномощен представител, което наложило актът да бъде съставен при условията на чл. 40 ал.2 от ЗАНН. Съответно актът бил предявен и връчен при условията на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, като бил изпратен на съответната общинска администрация по седалището на Дружеството- нарушител и връчен на Управителя. Същият го подписал и получил без да отрази писмени възражения в съответната графа. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна: Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При проверка на процедурата, съдът намери, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в изискуемата от закона форма са и съдържат необходимите реквизити по ЗАНН и с тях надлежно е установено извършено административно нарушение. Правилно описаното нарушение е квалифицирано по чл. 46 ал.1 т. 3 б.Б от ЗВ, която норма въвежда правилото, че разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, каквато ситуация е налице в конкретния случай. Нарушението е надлежно описано, като са посочени фактическите обстоятелства,обуславящи всички елементи от неговия обективен състав. Извършването на нарушението е надлежно установено и се доказва от събраните и проверени в хода на въззивното производство гласни и писмени доказателства. Факта на фактическото заустването на отпадната вода в река Чая е бил непосредствено възприет от проверяващите при извършената проверка на место, като същите са констатирали, че в реката през обособения канал изтича мътна кафява вода и след точката на заустването реката променяла цвета си и помътнявала, а 2 преди точката на заустването, водата била бистра. Категорично е установен и източникът на отпадната вода, чрез проследяване на канала, който изхождал именно от Баластриерата на „***“ ЕООД. Констатациите в АУАН се потвърждават категорично от показанията на актосъставителя А. Д. в качеството на свидетел, които съдът кредитира, тъй като същата е присъствала на съвместната проверка и лично е възприела тези обстоятелства.

Правилно нарушението е съотнесено към приложимата санкционна разпоредба – по чл. 200 ал.4, във вр. с ал.1 т.2 от Закона за водите, в която е предвидена санкцията. Същата предвижда, че при повторно нарушение се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 50000 лв., който ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. В случая ползването на воден обект без необходимото за това основание – надлежно разрешение е реализирано от юридическо лице „***“ ЕООД – с.Катуница и негово е задължението към държавата за снабдяване със съответното разрешително, следователно правилно е определен видът на наказанието, като е наложена имуществена санкция. Правилно е обоснован и посочен квалифициращият елемент „повторност“ по смисъла на чл. 200 ал.4 от ЗВ, във вр. с параграф 1 т.22 от ДР на ЗВ, тъй като нарушението е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление – НП № 17 /08.06.2023 г., с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение. Наложената имуществена санкция в размер на 3500 лв. е определена с насоченост към минимума на предвидения в закона диапазон. Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП е в съответствие с критериите на чл.

27 от ЗАНН, основния сред които е тежестта на нарушението и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма чл. 28, следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно-наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая нарушението е формално на просто извършване и както се каза имуществената санкция е наложена в размер близък до минимума предвиден в закона. Поради формалния характер на състава на отговорността по чл. 200 ал.4, във вр. с ал.1 т.2 от Закона за водите преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици няма отношение към тежестта на нарушението и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. Въпреки това следва да се каже, че процесното нарушение се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от този вид, предвид наличието на специален рецидив – повторност, обуславящ и потежката квалификация по чл. 200 ал.4 от ЗВ, което е индиция за едно системно неизпълнение на задълженията на юридическото лице към държавата във връзка с реализираната от него дейност. С оглед на изложеното Съдът приема, 3 че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно-наказателна отговорност.

По отношение на разноските. Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.

143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

С оглед изхода на делото и по силата на това правило, разноски следва да се присъдят само на въззиваемата страна. Същата претендира възлагането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в максималния допустим размер.

На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 100 лева, което е в средния размер на предвидения в Наредбата диапазон. Въззиваемата страна се е представлявала от юрисконсулт, който се е явявал по делото в рамките на три съдебни заседания и е изразил становище по същество, а делото е със средна степен на сложност изводима от неговия предмет.

Поради изложените съображения и като намери обжалваното НП за законосъобразно, обосновано и правилно и на основание чл. 63 ал.2 т.5 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 26 от 15.04.2024 г., издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив – Ивайло Г. Йотков, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – *** представлявана от И. А. В. – управител, на основание чл. 200 ал.4, във вр. с ал.1 т.2 от Закона за водите, е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лв., за нарушение по чл. 46 ал.1 т.3 б.Б от Закона за водите.

ОСЪЖДА жалбоподателя „***“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на РИОСВПловдив, сумата от 100 лева представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4