Решение № 1075 от 25.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. София, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20221110201917 по описа за 2022 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на **********************, представлявано от ***************, чрез В.В – управител и И.К.Г – прокурист, чрез юрк. Б.Ч срещу наказателно постановление (НП) № ************* г., издадено от Директора на

Регионална дирекция на областите

София,

************************* със седалище гр. София към ГД ***************, с което на жалбоподателя, за нарушение на разпоредбата на чл.68д, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.68в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и на основание чл.210а от ЗЗП е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000.00 лева.

В подадената жалба са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на НП. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил нарушението, посочено в обжалваното НП. Освен това се претендира, че обжалваното НП е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, изразило се в липса на основни реквизити на обжалваното НП. На последно място се претендира, че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН. С тези 1 съображения се моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се представлява от юрк. Ч., която поддържа жалбата въз основа на изложените в нея съображения и моли за отмяна на обжалваното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна – КЗП, редовно призована, се представлява от адв.

К., надлежно упълномощена от административно наказващия орган /АНО/, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, считайки, че от събраните доказателства в хода на производството е безспорно установено, че жалбоподателят на датата на проверката в обекта е извършило нарушението, за което е санкционирано, като пред процесната паста за зъби е имало етикет с една цена, а на касата е маркирана няколкократно по-висока цена. Поддържа, че АНО изрично се е мотивирал относно размера на наложената санкция. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗП, с оглед на това, че в съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена в СРС е изложено становище по същество от юрк. А.Д В хода на съдебното актосъставителят И.К. Б.Р следствие е разпитана като свидетел

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна:

На 07.09.2021 г. в КЗП постъпила жалба вх. ***** от конкретно лице, по повод на която на 14.09.2021 г. била извършена проверка от И.К. Б.Ри Л.М /инспектори в РД-София на КЗП/ в хипермаркет ****************, с адрес: гр. *********************

При проверката била извършена контролна покупка на 1 бр. ********, паста за зъби детска, мента, 100 мл., с изписана цена на етикета пред стоката – 2

0,17 лв. (1 л = 1,70 лв.) – информация от жълт етикет пред стоката. Същата на касата на магазина била маркирана с цена 1,29 лева. Установено е, че от цитираната паста за зъби в обекта имало в наличност 2 броя. За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол №К-2719158/14.09.2021 г., като към него е направен и приложен снимков материал.

За установено нарушение на чл.68д, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.68в от ЗЗП , с в . И.К. Б.Р съставила АУАН № *************** АУАН е съставен при отсъствие на представител на нарушителя, като в него е посочено, че е проведен телефонен разговор с Л.К, която е потвърдила, че търговецът е получил покана за съставяне и връчване на АУАН, при което същият е съставен при условията на чл.40, ал.2 ЗАНН. Така съставеният АУАН е връчен на

******************************* чрез упълномощен представител – К.Б /с пълномощно на л.14 от делото/ и предявен на същата на 16.11.2021 г., без вписани възражения в акта. Такива не са подадени и в срока по чл.44. ал.1 ЗАНН. В жалбата също не са наведени доводи за ограничаване правото на защита на жалбоподателя при съставяне и предявяване на АУАН.

На 17.12.2021 г., било издадено атакуваното НП, с което на основание чл. 210а от ЗЗП, на "Кауфланд България ЕООД Енд Ко" КД със седалище гр.

София било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 3000.00 лв. Като обстоятелства във връзка с извършеното нарушение били описани същите, както и в съставения АУАН.

Гореизложената фактическа обстановка се установява въз основа на следните доказателствени източници, а именно: показанията на свидетеля И.К. Б.Р АУАН № **************** г., НП № ************* г. , известие за доставяне на НП, жалба на потребител до КЗП, КП №********* г., с приложени към него снимки, пълномощни, фискален бон

№*****************. /копие на л.19 от делото/, касов бон за отказана продажба /л.21/, становище от***************** г. на председателя на КЗП за налагане на ********************** и уведомително писмо за издаване на същата до ***********************заповеди за компетентност – *******************. на председателя на КЗП и заповед №************* Настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на св. Р., които са логични, последователни и детайлни. Същите намират подкрепа в приложените по делото и приобщени на осн. чл 283 НПК писмени 3 доказателства.

Съдът кредитира в цялост и приложените по делото писмени доказателствени източници, които са логични, последователни и безпротиворечиви и установяват по несъмнен начин фактите, изведени погоре.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, тъй като е подадена в законоустановения срок за обжалване. НП е връчено на 19.01.2022 г., видно от представеното известие за доставяне, а жалбата против него е входирана в СРС на 27.01.2022 г.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е частично основателна.

Административнонаказателното производство е образувано и на дружеството-нарушител е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния.

Обсъжданият документ съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на ЗАНН, като нарушението, описано в същия е с необходимата яснота и конкретика, даваща възможност на нарушителя да разбере същността на повдигнатото административнонаказателно обвинение и да се защитава срещу последното.

Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, което е издадено от материално и териториално компетентен орган. Същото съдържа необходимите реквизити и при неговото издаване не се констатират допуснати процесуални нарушения.

Съдът констатира тъждество на фактическата обстановка, изведена в АУАН и възприетата от страна на административнонаказващия орган в издаденото НП.

Ето защо в хода на административнонаказателното производство не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на нарушителя.

Изведената в АУАН и НП фактическа обстановка съответства в пълна степен на доказателствените материали, поради което и санкциониращият 4 орган е изпълнил отговорно задълженията си за установяване на обективната истина.

В конкретния случай, съдът приема от правна страна, въз основа на установените фактически положения, че дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна нарушение на чл.68д, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.68в от ЗЗП, тъй като чрез цялостното представяне на информацията и в частност относно цената на процесната стока заблуждава средния потребител, а именно, че цената на стоката е 0,17 лева, докато действителната цена на стоката към датата на проверката – 14.09.2021 г. е била 1,29 лева.

Тъй като в случая нарушението е извършено от юридическо лице, субективната страна на нарушението не подлежи на изследване.

При преценка законосъобразността и справедливостта на наложеното наказание, настоящият съдебен състав намира следното:

Административнонаказващият орган е спазил изискването на закона, като е определил санкция на нарушителя в рамките на визирания санкционен състав на чл. 210а К., предвиждащ имуществена санкция за ЮЛ в размер от 1000 до 30000 лева. На следващо място настоящият състав намери, че така наложената санкция от 3000 лв. се явява явно несправедлива.

В случая не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, налагащи завишаване мярата на административнонаказателна репресия, още повече, че липсват данни за констатирани от органите на КЗП предходни нарушения от дружеството-жалбоподател. Изложените от АНО мотиви за налагане на санкция в размер на 3000 лева са изведени, с оглед засягането на широк кръг потребители, което обаче е елемент от състава на самото нарушение, изразило се в прилагане на нелоялна заблуждаваща търговска практика, което е взето предвид от законодателя при определяне на високите граници на санкцията от 1000 до 30000 лева, поради което не следва да се отчита като допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство.

В този смисъл санкцията следва да бъде определена в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева, доколкото същата в случая е достатъчна за постигане целта, предвидена в чл.12 ЗАНН, в който смисъл НП следва да бъде изменено.

Случаят не е маловажен. Нарушението е формално по своя характер, 5 поради което и не е необходимо от него да настъпват конкретни обществено опасни последици. Нарушението засяга съществено правата на потребителите и в частност правото на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики, поради което и е законосъобразно използването на административнонаказателна репресия.

При този изход на делото, доколкото обжалваното НП не подлежи на отмяна, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на жалбоподателя се явява неоснователно.

Съгласно вече утвърдената практика, след въвеждане на присъждането на разноски в хода на административнонаказателните производства, при изменение на НП правото за разноски възниква за АНО. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 ЗАНН: „В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. “ В конкретния случай обаче процесуалното представителство на АНО пред настоящата инстанция е реализирано от адв. К., а не от юрисконсулт на учреждението, поради което липсва основание за присъждане в полза на същото на юрисконсултско възнаграждение. Същевременно не са претендирани и не са представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление№ ************* г., издадено от Директора на

Регионална дирекция на областите

София,

************************* със седалище гр.

София към

****************** в санкционната част, като НАМАЛЯВА размера на наложената на осн. чл. 210а ЗЗП, на ********************** имуществена санкция от 3000 /три хиляди/ лева на 1000 /хиляда/ лева.

ОСТЯВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗП.

6

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.София с касационна жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7