Решение № 2673 от 23.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2673 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20251100111851 по описа за 2025 година

Образувано е по предявен от А. К. Г. срещу М. С. П. и Н. Г. П. иск, с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата о т 31614,21 лв. /съобразно допуснато увеличение на иска с протоколно определение от 13.10.20205 г. по гр.д. № 14243/2025 г. на СРС/, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на 1/3 идеална част от реална част от имот с идентификатор ***, представляващa имот, с проектен идентификатор *** с площ от 366 кв.м., с изградените в имота двуетажна масивна постройка, допълващо застрояване с идентификатор ***, със застроена площ 61 кв.м., състояща се от канцелария, каса и тераса на втори етаж, с разположени на първия етаж, на ниво терен: магазин, склад, баня с тоалетна и килер и долепената до нея едноетажна постройка, допълващо застрояване с идентификатор *** от 157 кв.м. метално хале – склад, за периода от 11,07,2020 г. до 08,05,2024 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 12,03,2025 г. до окончателно изплащане.

Релевират се доводи, че с Решение № 282173/30.11.2017г., поправено с Решение № 48881/15.10.2018 г., постановени по гр.д.№ 8509/2016 г., по описа на СРС, ГО, 65 с-в, между страните е допусната делба на следните недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/20.07.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.

София, р-н Връбница, ***, с площ от 809 кв.м., както и поземлен имот с идентификатор ***, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-39/20.07.2011г. на изпълнителния директор на ЕГКК, с адрес: гр. София, р-н Връбница, ул. Ломско шосе № 220, заедно с построените в имота сгради: с идентификатор ***, с площ от 61 кв.м., на 2 етажа, представляваща 1 канцелария, сграда с идентификатор ***, с площ от 157 кв.м., на един етаж, представляваща склад, магазин за търговия на едро; сграда с идентификатор ***, с площ от 36 кв.м., на един етаж, представляваща склад сграда с идентификатор ***, с площ 152 кв.м., на 1 етаж, с предназначение складова база, склад, представляваща склад с магазин и офис, сграда с идентификатор ***, с площ от 6 кв.м., на един етаж, представляваща будка за охрана, при следните ДЯЛОВЕ: 1/3 идеална част за А. Г. и 2/3 идеални части за М. П. и Н. П. при условията на съпружеска имуществена общност.

Твърди се, че след влизане в сила на решението е настъпила промяна в статута на имотите. Спрямо тях е инициирана отчуждителна процедура, във връзка с която поземлен имот с идентификатор *** е изцяло отчужден, а поземлен имот с идентификатор *** / с проектен номер ***/, с площ 366кв.м., с изградените в имота сгради с идентификатор *** с площ 61кв.м. и сграда с идентификатор ***, с площ 157кв.м.. Посочва се, че имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** са отчуждени.

Неотчужден и съсобствен на страните е останал поземлен имот с идентификатор ***, заедно с наличните в него постройки. Във втората фаза на делбата ответниците М. С. П. и Н. Г. П. са били осъдени да заплатят на ищеца А. К. Г. обезщетение за лишаването на последния от ползването на 1/3 ид. част от имотите и постройките в тях за периода от 19,07,2016 г. до 09,07,2018 г. в размер на 26783,21 лв. Впоследствие с второ решение ответниците са осъдени да заплатят обезщетение на ищеца лишаването му от ползването на 1/3 идеална част от имот с идентификатор *** и постройките за периода от 10,07,2018 г. до 10,07,2020г. Релевират се доводи, че в настоящото производство се претендира обезщетение за невъзможността ищеца да ползва поземления имот и постройките за периода от 11,07,2020 г. до 08,05,2024г., на която дата същите са възложени в собственост на ответниците по изп.д. № 20237900402913 по описа на ЧСИ Р.М.. Твърди се, че е възникнал фактическият състав на правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС – съсобственост върху вещ; ползване на вещта от един от съсобствениците; покана от страна на друг съсобственик за изплащане на обезщетение. Поддържа се, че исковата молба по гр.д.

8509/2019г., по описа на СРС, ГО, 65 с-в изпълнява функциите на писмено искане по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответниците - М. С. П. и Н. Г. П. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излагат становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват, че е получена покана за заплащане на обезщетение за процесния период. Оспорват също така, че ищецът е бил лишен от право да ползва имота и постройките в него. Посочват, че страните 2 са бивши съдружници в търговско дружество, като през 2008 г. ищецът е бил поканен да сключи споразумение във връзка с ползването на имота. Ищецът е притежавал и ползвал кабинет на втория етаж от една от постройките в имота. Посочват, че ищецът е отдал под наем офис в имота. Навеждат доводи, че имотът е бил обект на отчуждителна процедура за разширяване на намиращия се в съседство бул. „Ломско шосе“. Поради строителните работи по разширяване на булеварда достъпът и възможността за ползване на имота са били ограничени, включително и за ответниците.

Съобразно изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че с решение от 30.11.2017 г., поправено с решение от 15.10.2018 г., постановени по гр.д. № 8509/2016 г. по описа на СРС, 65-ти състав е допусната делба на поземлен имот с идентификатор ***, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес гр. София, р-н Връбница, ул.

„Ломско шосе“ № 220, с площ от 809 кв.м., както и поземлен имот с идентификатор ***, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес гр. София, район Връбница, ***, заедно с построените в имота сгради с идентификатор ***, с площ от 61 кв.м., на 2 етажа, представляваща канцелария и сграда с идентификатор ***, с площ от 157 кв.м., на един етаж, представляваща склад, магазин за търговия на едро; сграда с идентификатор *** с площ от 36 кв.м., на един етаж, представляваща склад и сграда с идентификатор ***, с площ 152 кв.м., на 1 етаж, с предназначение складова база, склад, представляваща склад с магазин и офис и сграда, с идентификатор ***, с площ от 6 кв.м., на един етаж, представляваща будка за охрана, при квоти: 1/3 за А. К. Г. и 2/3 за М. С. П. и Н. Г. П. при условията на съпружеска имуществена общност.

Представено е съдебно удостоверение от 15,09,2025 г. на Столична община, район „Връбница“, видно от което, във връзка с проект за разширение на бул. „Ломско шосе“ поземлен имот, с идентификатор *** с площ от 828 кв. и сгради с идентификатори *** със застроена площ 6 кв.м. и *** със застроена площ от 152 кв.м., с предходен идентификатор ***, попадащ в улиса с осови точки 71а-16б е публична общинска собственост, съгласно АПОС № 3567/30.11.2020г. по отчуждителна преписка № ИО - 144/ 2019г. за обект: „Разширяване и реконструкция на булевард „Ломско шосе“ в участъка от улица „Лазарица“ до Софийски околовръстен път“.

Акт за общинска собственост № 3567/30.11.2020г. е съставен след изплащане на 16.07.2020 г. от Столична община на обезщетение на М. С. П. и Н. Г. П. за отчуждения недвижим имот с идентификатор ***. В удостоверението е отбелязано, че имотите са станали общинска собственост от момента на изплащането на обезщетението на 16.07.2020 г.

С решение от 20.10.2023 г. по гр.д. № 8509/2019 г. на СРС, 65-ти състав М. С. П. и Н.

3

Г. П. са осъдени да заплатят солидарно на А. К. Г., на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 26783,21 лв. – обезщетение за лишаването му от ползване на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** и намиращите се в имота сгради за периода от 19,07,2016 г. до 09,07,2018 г. С решение от 30.05.2024 г. по гр.д. № 1121/2024 г. по описа на СГС първоинстанционното решение е било изцяло потвърдено. С определение № 3614/10.07.2025 г. по гр.д. № 3855/2024 г. на ВКС въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

С решение от 22.08.2024 г. по гр.д. № 16619/2022 г. по описа на СРС, 74 състав е признато за установено, че М. С. П. и Н. Г. П. дължат солидарно на А. К. Г., на основание чл.

31, ал. 2 от ЗС, сумата от 17982,52 лв., обезщетение за лишаването му от ползване на поземлен имот с идентификатор *** и намиращите се в имота сгради за периода от 10,07,2018 г. до 10,07,2018 г. С решение от 16.12.2025 г. по в.гр.д. № 13687/2024 г. по описа на СГС, първоинстанционното решение е отменено, а претенцията за периода от 10,07,2018 г. до 10,07,2020 г. – отхвърлена. Последното не е влязло в сила;

Представен е отговор на нотариална покана от 24,11,2008 г., с която ответникът М. П. е поканил ищеца за сключване на споразумение във връзка със съсобствен между тях имот.

В заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, прието от съда, което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че пазарният наем за процесните имоти възлиза на 94842,63 лв., като 1/3 трета от пазарната цена се равнява на 31614,21 лв.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля М.Д.Х. – бизнес съдружник на ищеца, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. Дава показания, че често минава през процесния имот и вижда ответникът М. С. П. и синът му, които извършват търговска дейност в имота чрез магазин за строителни материали.

Присъствала е на опити на ищеца да влезе в имота, когато не е бил допускан от ответника М. П.. Дава показания, че ищецът е поставил транспарант, че имотът се давал под наем, което предизвикало скандал между него и М. П.. Посочва, че е имало лице, което проявявало интерес да наеме имота, но не е бил допуснат до него от ответника. Свидетелства, че ползването на имота било повод за чести скандали между страните.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Д.Н.З., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. Посочва, че е работник в магазин за строителни материали, находящ се в имота, където работи от август 2018 г. Дава показания, че в началото в имота е имало строителен склад с магазинна част, върху която имало офиси, по навътре в имота имало хамбар и отново постройка с офиси. След години, във връзка с разширяването на булеварда цялата дворна част е била иззета, заедно с магазина и склада. В момента е останал само един от магазините и хамбарната част. Свидетелства, че ищецът е използвал офис над първоначалния магазин, който е бил премахнат. Наблюдавала е ищецът и ответникът М. П. заедно. Между тях не е имало конфликти и скандали. Свидетелства, че ищецът е водел хора за оглед на имота с оглед отдаването му под наем. Дава показания, че в 4 даден момент се явил мъж, който се представил за наемател, но след това не го е виждала.

Знае, че в даден момент в имота е поставен транспарант за отдаването му под наем.

Посочва, че достъпът до магазина бил абсолютно свободен за всички, като ищецът не е бил ограничаван да влиза в него. Дава показания, че дружеството, което притежава магазина е собственост на сина на ответника М. П..

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск, с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС.

За да бъде уважена посочената искова претенция е нужно да са налице следните законови предпоставки. Наличие на съсобственост между страните по отношение на вещ или имот за релевантния период, за който се претендира обезщетение, ползване/служене/ с общата вещ лично или, чрез другиго /ТР№7/2012год. ОСГК на ВКС/ от единият от съсобствениците, другият съсобственик да е поискал да бъде обезщетен за ползването от което е лишен. Дължимото обезщетение в тези случаи е от датата на писменото поискване.