Решение № 970 от 22.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. Варна, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20223110113637 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от Д. А. С., ЕГН ********** от с. И. срещу “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ №15 за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи сумата от 2207,62 лева, от която 910,99 лева – главница по договор за паричен заем от 12/2007г., което задължение е прехвърлено с договор за цесия от 08.07.2014г. от кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението в съда – 14.12.2015г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 343,78 лева възнаградителна лихва за периода 21.10.2008г.-20.11.2015г., сумата от 615,45 лева лихва за забава за периода 21.10.2008г.-20.11.2015г., сумата от 37,40 лева – разноски и 300 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 8093/15.12.2015г. и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 15830/2015г. на ВРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело 20178830401758 по описа на ЧСИ Петя Иванова с район на действие ВОС, на осн. чл. 439, ал.2 вр. чл. 124, ал.1 ГПК.

В исковата си молба ищецът излага твърдения, че с оглед издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично за задължение е образувано на 04.10.2017г. изпълнително дело 20178830401758 по описа на ЧСИ Петя Иванова с район на действие ВОС. На така посочената дата е извършено и изпълнително действие, като е наложен запор върху банковите сметки на длъжника. След този 1 момент твърди, че не са осъществявани други изпълнителни действия, при което изп. производство на 04.10.2019г. е прекратено поради т.нар. „перемпция“. Намира за приложими указанията дадени с ТР №2/2013г. на ОСГТК, като намира, че погасителната давност за посоченото задължение е настъпила на 04.10.2022г., при което за дружество е преклудирана възможността на събере вземането си по съдебен ред.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Не се оспорва, че за процесната сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в производство по ч.гр. дело №15830/2015г. на ВРС, както и изпълнителен лист. На 14.08.2017г. е образувано изпълнително дело 20178830401758 по описа на ЧСИ Петя Иванова с район на действие ВОС, като с молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано налагане на запор на банковите сметки на длъжника. След образуване на изп. дело по сметка на съдебния изпълнител са постъпили плащания в размер на 1489,59 лева, като същия е осъществил разпределение на постъпилите суми. Намира, че предявения иск е частично недопустим, като след разпределяне на постъпилите суми са дължими сумите: 910,99 лева – главница, 349,46 лева – възнаградителна лихва, 643,81 лева – законна лихва, сумата от 198,04 лева разноски в изпълнително производство. Като погасени при плащане са отнесени сумите от 337,40 лева – разноски в заповедното производство, както и част от неолихвявани вземания в размер на 609,77 лева представляващи възнаградителна лихва и лихва за забава. При тези съображения намира, че за сумата над 1260,45 лева до пълно предявения размер от 2207,62 лева предявения иск е недопустим.

В условията на евентуалност оспорва твърденията за липса на предприети изпълнителни действия, като възразява вземането да е погасено по давност. Посочва, че заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в сила, при което приложение намира общата 5 годишна давност за погасяване на задълженията. Същата е влязла в сила на 28.01.2016г., от която дата е могло да тече срок за погасяване на вземането по давност, който срок е бил многократно прекъсван. Посочва, че са осъществени следните действия в изпълнителното производство: На 28.09.2017г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника; на 03.10.2017г. е наложен запор; на 11.02.2021г. взискателя е подал молба за извършване на изпълнително действие; на 30.06.2022г. е постъпила по сметка на съдебния изпълнител сумата от 1489,59 лева.

Посочва, че доколкото на 20.06.2020г. изпълнителното производство е било прекратено поради настъпване на перемпция, то съдебния изпълнител е следвало да образува ново изп. производство. Счита, че доколкото не е сторено на 11.02.2021г. изпълнителното дело се подновява, при което давностния срок се счита за прекъснат.

След този момент давностния срок се счита за прекъснат с постъпване на сумата по сметка на съдебния изпълнител.

2

Ответникът в депозирания отговор на исковата молба изразява становище за нередовност, недопустимост и неоснователност на исковата молба и предявения с нея иск.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, поддържа исковата молба, моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се представлява. Същият изразява писмено становище, с което моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от изисканото в препис изпълнително дело №20178830401758 по описа на ЧСИ Петя Иванова с район на действие ВОС същото е образувано по молба вх.

№23713/14.08.2017 г. от “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, с която е отправено искане до ЧСИ да образува изпълнително дело по издаден изпълнителен лист по гр.д. №15830/2015 г. на ВРС срещу длъжника Д. А. С., ЕГН **********. Видно от приложения изпълнителен лист, същият е издаден въз основа на влязла в законна сила на 28.01.2016 г. заповед за изпълнение на парично задължение № 8093/15.12.2015г. и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 15830/2015г. на ВРС за следните суми: сумата от 910,99лв. /деветстотин и десет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща неиздължена главница по Договор за паричен заем от 12/2007г., като с договор от 08.07.2014 г. вземането е прехвърлено от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“EАД, на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 14.12.2015г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 343.78лв./триста четиридесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.10.2008г. до 18.12.2009 г., сумата от 615,45 лв. /шестстотин и петнадесет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава периода от 21.10.2008г. до 20.11.2015 г., както и да заплати сумата от 37,40лв./тридесет и седем лева и четиридесет стотинки/, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, представляваща разноски по производството за заплатена държавна такса и сумата от 300,00лв./триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл.78 от ГПК.

Със сезиращата молба кредиторът е отправил искане до съдебния изпълнител да извърши проучване на длъжниковото имущество и ако се открие такова да бъдат предприети съответните изпълнителни действия – налагане на запори и възбрани. В тази връзка със запорно съобщение изх. №16621/20.09.2017 г. до „ЦКБ“ АД е наложен запор на банковата сметка на длъжника на 27.09.2017 г., а със запорно съобщение 3

№16620/20.09.2021 г. до „Банка ДСК“ ЕАД е наложен запор върху банкова сметка на длъжника на 04.10.2017 г. Възложил е на ЧСИ и правата по чл. 18 от ЗЧСИ.

С молба вх. №04053/11.02.2021 г. кредиторът е поискал да бъде извършена справка за регистрирани трудово договори на длъжника, като ако такива бъдат установени да се наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника, както и да се извърши справка за налични банкови сметки, като ако такива бъдат установени да се наложи запор на вземанията на длъжника по тях.

Със запорно съобщение изх. №10003/21.07.2021 г. до Първа инвестиционна банка АД е наложен запор на банкови сметки на длъжника в банката на 28.07.2021 г.

На 30.06.2022 г. по сметка на ЧСИ Петя Тодорова е постъпила сумата от 1498,59 лв., с основание ид 20178830401758/********** изп. запор Банка ДСК трето ЗЛ с получател Петя Иванова ЧСИ рег.№883, наредител Д. А. С..

Извършено е разпределение по сметка 37793 от 26.07.2022 г. на така постъпилата сума.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД.

Съдът намира предявеният иск за допустим. По направеното възражение от ищеца за частична недопустимост на исковата претенция по отношение на събраните в изпълнителното производство суми съдът намира същото за неоснователно, тъй като тези суми са събрани след твърдените от ищеца перемпция на изпълнителното производство и настъпила в последствие погасителна давност, поради и което това плащане е ирелевантно за настоящото производство от гледна точка на допустимостта.

Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишната давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наеми, лихви и за други периодични плащания. В процесния случай вземането е установено с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, в който случай погасителната давност започва да тече от изискуемостта на вземането при условията на цитираните по-горе норми.

Съгласно чл.116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл.330, ал.1, б. „д” от ГПК /отм./ (сега чл.433, ал.1, т.8 от ГПК) изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.

4

330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Изрично в мотивите към т.10 от същото тълкувателно решение е посочено, че в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.) прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Посочено е още, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Предвид гореизложеното в настоящото производство следва да се направи преценка дали поисканите и извършени изпълнителни действия по изпълнително дело № 20178830401758 по описа на ЧСИ Петя Иванова с район на действие ВОС, вписан с рег. № 883 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с район на действие Варненски окръжен съд са прекъснали давността.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в хода на настоящото производство в тежест на ответника е да установи по пътя на пълно и главно доказване своите възражения, че давността за процесното вземане е спирана или прекъсвана с предприетите от него действия за принудително изпълнение.

Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26 юни 2015 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Що се отнася до хипотезата на предявен отрицателен установителен иск след влизането в сила на заповедта, какъвто е настоящият случай, длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение), тъй като от влизането в сила на заповедта започва да тече нова давност, която всякога е пет години.