Решение № 499 от 18.02.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9904/2023
- Вид
- Решение № 499
- Подписан
- 18.02.2024
- В сила
- 10.09.2024
- Състав
- Нела Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 ал.1 т.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 ал.1 т.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- член 171, алинея 1, точка 1, буква "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- член 72, алинея 1, точка 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- член 93, точка 7 · Наказателен кодекс
- чл. 104 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.357, ал.1, пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.52 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 52, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 499 гр. Варна, 18.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20233110109904 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен о т ищеца О. О. С. ЕГН **********, срещу ответника П. Н. Р. Б. , със седалище: ***, осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за осъждането на ответника да заплати на ищеца, както следва:
- сумата от 7000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, които са пряка и непосредствена последица от несправедливо водено наказателно преследване по образуваното ДП № 586/2022 по описа на сектор ПП при ОД на МВР Варна и пр. преписка № 15608/2022 по описа на РП -Варна,
- ведно със законната лихва за причинените неимуществени вреди, считано от предявяване на иска – 02.08.2023г. до окончателното му изплащане.
- сумата от 56.00лв., за изготвяне на скрийнинг на наркотични вещества съгласно фактура 2000093616/17.11.2022 г.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи се от ищцовата страна О. О.
С., че на 16.11.2022 г. около 00:50 в гр.Варна, докато управлявал лек автомобил марка „***" 1 модел „***", с peг.№***, е бил спрян за проверка от полицаи към сектор ПП при ОД на МВР - Варна. При проверката му е бил извършен тест с техническо средство „Друг тест 5000“, с фабричен номер ARPK-0114, който е отчел наличие на амфетамин. С. е бил отведен до ВМА за вземане на кръвна проба и след това задържан в сградата на Трето РУ при ОД на МВР Варна за 24 часа. Били са снети регистрационните табели на автомобила. СУМПС му е било отнето със ЗППАМ, за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Било е образувано ДП № 586/22 по описа на сектор ПП при ОД на МВР Варна и пр.преписка № 15608/2022 по описа на РП - Варна.
По собствено желание, на следващия ден - 17.11.2022 г., С. сочи, че си е направил отново във ВМС изследване за употреба на наркотични вещества, като теста е излязъл отрицателен.
Не са били открити наркотични вещества нито в кръвта, нито в урината му.
Въпреки представянето на Фиш за токсикохимичен анализ, се сочи, че П. не е прекратила преписката. Едва след като е излязъл резултата от кръвната проба по проверката от 16.11.2022г. на полицаите към сектор ПП при ОД на МВР – Варна, с Постановление от 18.07.2023 г. ВРП е прекратила наказателното производство, поради обстоятелството, че не са открити наркотични вещества или техни метаболи.
В продължение на осем месеца и 10 дни, ищецът сочи, че не е можел да шофира собственият си или друг автомобил. П., според изнесеното, по този начин е лишила С. от възможност да работи и да учи пълноценно. За месеците от отнемане на СУМПС, ищецът сочи, че е следвало да наеме автомобил, с който да се придвижва или да ангажира шофьор. През целият процес до получаване на окончателното решение на прокурора, О. С. е трябвало да понесе много горчивина от неразбирането на тези органи, че не е виновен. През целия процес, ищецът излага, че е бил притеснен, уплашен, психически разстроен и в състояние на стрес, поради дискредитиране на доброто му име в обществото. Чувствал се е безперспективен и обезнадежден, с голямо напрежение и тревожност, депресия и непреодолим страх, нервност и отчаяние, поради възможността да бъде осъден без вина.
Излага, че с образуваното срещу него досъдебно производство са били накърнени моралните и нравствените му ценности, както и социалното му общуване. С образуваното производство пред ВРП е било унизено човешкото му достойнство, преживяванията и чувствата му, вследствие несправедливо повдигнатото му обвинение и множеството обяснения, които е трябвало да дава. Всичко това, според изнесеното, е било крайно негативно за него, разстройващо психичното му състояние, като е отнело спокойствието му и нормалния му сън.
Вредите, които е понесъл, според ищеца се изразяват в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността му, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото, като същите се явяват пряка, непосредствена последица от незаконосъобразното поведение от страна на ВРП, а именно лишаването му от право да управлява личния си автомобил, лишаването му от право да шофира, задържането му под стража за 24 часа.
Вследствие на изложеното, ищецът сезира съда с искане да се постанови положително 2 решение по предявената искова претенция, като му се присъдят направените по делото разноски.
Ответната страна П. Н. Р. Б. , със седалище: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, с който в евентуалност, в случай, че иска се приеме за допустим, се оспорва исковата претенция както по основание, така и по размер.
Счита се, че предявеният от О. С. иск е недопустим, поради липса на материално основание, а именно липсва изискването на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ О. С. да е бил привлечен в качеството му на обвиняем. Същият се сочи, че не е бил привличан в качеството на обвиняем по воденото досъдебно производство. Освен това се настоява, че категорично не може да се приеме посоченото в исковата молба, че С. следва да бъде приеман като обвиняем. Действително се признава, че в решения на ВКС, върховните съдии са приели, че употребеният в ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл, но аргументите за това извод касаят случаи, в които досъдебно производство е било водено срещу определено лице, макар и непривлечено като обвиняем. След промените в НПК от 2017г., според ответната страна всяко досъдебно производство се води само и единствено по факта на престъплението. В тази връзка воденото ДП № 586/2022г. по описа на Сектор ПП - ОДМВР Варна, се настоява, че не е било водено срещу ищеца С., поради което предприетите мерки спрямо него, които са били изцяло от административен характер, не биха могли да влязат дори в обхвата на това пошироко тълкуване на понятието „обвинение в извършено престъпление".
На следващо място, П., се сочи че по никакъв начин не е отговорна за действията на полицейските органи, които са констатирали, че С. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества и впоследствие на основание чл. 212, ал. 2 е било започнато досъдебно производство. В действителност С. е претърпял негативните последици на временното отнемане на правото да управлява МПС, но същото му е наложено от административнонаказаващ орган, каквито са служителите на сектор „Пътна полиция" ОДМВР Варна и П., според изнесеното, няма никакво отношение и правомощия за намеса и контрол в тази връзка.
В случай, че съдът приеме същия за допустим, се оспорва като неоснователен и недоказан, тъй като е в тежест на ищеца да докаже твърдените вреди, техния размер и връзката им с повдигнато обвинение. Исковата претенция на С. е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 7 000 лв., причинени в резултат на водено наказателно производство по досъдебно производство № 586/2022. по описа на Сектор „Пътна полиция" - ОДМВР Варна, пр. пр. № 15608/2022г. по описа на РП - Варна, прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
В случай, че съдът приеме за допустим така внесения иск за претърпени неимуществени вреди, то се настоява, че същия е неоснователен и недоказан, и не следва да бъде уважаван.
3
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, при осъществяване на фактическите състави на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ. Ищецът, според ответната страна, не е представил доказателства и не е доказал надлежно основните два елемента, пораждащи обективната отговорност на ответника - ***, а именно: твърдените от него неимуществени вреди и връзката им с т. нар. „обвинение", като същите да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършено престъпление от общ характер, както и техния размер.
Претенцията от 7 000 лв. неимуществени вреди, се счита от ответната страна за прекомерна.
Същата, според изнесеното, е в завишен размер, несъответстващ на твърдените вреди, на критериите за справедливост на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща разпоредбата на § 1 на ЗР на ЗОДОВ, така и с установената съдебна практика в аналогични случаи.
Продължителността на делото повече от два месеца, според изнесеното, се дължи на факта, че по делото е била назначена и изготвена съдебно-химическа експертиза за установяване на наркотични вещества и техните аналози. За ноторно известно се сочи, че за такъв тип експертизи се изисква продължителен период от време. В действителност по воденото досъдебно производство е бил приложен резултат от направено по собствено желание изследване за употреба на наркотични вещества, което е било отрицателно, но същото не би могло да бъде доказателство по смисъла на НПК, което да мотивира наблюдаващия прокурор да издаде краен акт. Цитира се чл. 104 от НПК, съгласно който: „Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактически данни, които са свързани собстоятелства по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс", което в случая не е било налице. Настоява се, че в исковата молба не са посочени конкретни факти от обективната действителност, които да са свързани с конкретно отношение на другите лица от обкръжението на ищеца, които поради знанието си, че срещу него се води наказателно производство, да са демонстрирали негативно отношение, което от своя страна да е рефлектирало върху него. Така негативните чувства, посочени от С., се настоява, че са изцяло продукт на неговото вътрешно възприятие, непровокирано от външната среда. В исковата молба се счита, че не са налице и доказателства, относно това каква е личността на ищеца, как това е повлияло върху него и в каква степен са накърнени доброто име и честта му. Няма данни страданията, които претендира ищеца да са с такъв интензитет, който е довел до преживяване на повече от обичайните за подобна ситуация неудобства и стрес.
При изложеното се настоява за отхвърляне на исковата претенция.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, на основание чл.146 ал.1 т.3 и 4 от ГПК е, че спрямо ищеца е водено досъдебно производство № 586/2022. по описа на Сектор „Пътна полиция" - ОДМВР Варна, пр. пр. № 4
15608/2022г. по описа на РП - Варна, прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
От представения по делото фиш за токсикохимичен анализ, изготвен във ВМА, по желание на ищеца, се установява, че при взета проба от урина и кръв на 17.11.2022г. в 11:00ч., не се откриват наркотични вещества. Представена е й фактура за извършените изследвания, на стойност 56 лева с ДДС, с отразено плащане – в брой.
С постановление от 18.07.2023 г. на прокурор при ВРП, наказателното производство по ДП № 586/2022 г. по описа на Сектор ПП - ОД на МВР- Варна, е прекратено поради липса на данни за извършено престъпление по смисъла на НК.
Съгласно представения АУАН Серия GA АКТ №771016/17.11.2022г., срещу ищецът е било образувано административнонаказателно производство, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 пр. второ от ЗДв.П – употреба на наркотични вещества или техните аналози. Със ЗППАМ № 220819-001652/17.11.2022 е било е отнето и СУМПС № 285839751 и контролен талон № 7775188, на О. С., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В хода на настоящото производство по делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля В. Т. А. - К. ЕГН ***/без дела и родствени връзки със страните/, която излага следното: ищецът израснал пред очите й, познава психическото му, образователно и спортно израстване. Преди година разбрала, че О. С. бил спрян за рутинна проверка, при която теста му за наркотици излязъл положителен. Твърди, че ищецът бил изключително притеснен, съдействал на разследването, но изпаднал в стрес. Започнал да има паник-атаки, притеснявал се винаги, като видел полиция. Бил студент и работел като доставчик, наложило се да напусне, понеже работата му била свързана с шофиране.
Разпечатката съдържа 37 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8ad6770-ee33-4334-adfe-b8ca95732740