Решение № 35 от 21.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. София, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20211001001134 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 262131 от 31.03.2021г., постановено по гр. дело № 2610/2020 г., Софийски градски съд, Гражданско отделение, 28 състав е признал за установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК по иска, предявен от „Банка ДСК“ЕАД срещу В. С. Р., че ищецът има вземане по отношение на ответницата въз основа на договор за банков кредит от 05.08.2008г., както следва : в размер на 22 885,33 евро, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2016г. до окончателното погасяване на задължението; сума в размер на 4 896,81 евро, представляваща договорна лихва за периода от 17.11.2013г. до 16.11.2016г.; сума в размер на 311,30 евро, представляваща санкционираща лихва за периода от 17.11.2013г. до 16.11.2016г.; сума в размер на 455,13 евро, представляваща заемни такси, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 02.12.2016г. по ч.гр.дело № 65790/2016г. по описа на СРС,ГО,49с-в, като е отхвърлил исковете за разликата до пълния им предявен размер.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от В. С. Р., с която се обжалва първоинстанционното решение, като неправилно с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, с присъждане на разноски, по съображения подробно изложени в жалбата.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по 1 делото въззиваемата страна „Банка ДСК“ЕАД е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се заявяВ. С.новище за неоснователността на въззивната жалба по съображения изложени в отговора.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, с която ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е предявил срещу ответника В. С. Р. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът има вземане по отношение на ответницата въз основа на договор за кредит от 05.08.2008 г., следните парични суми: в размер на 22 885. 33 евро, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2016 г. до окончателното погасяване на задължението; сума в размер на 7 454.56 евро, представляваща договорна лихва за периода от 12.09.2012 г. до 16.11.2016г.; сума в размер на 318.71 евро, представляваща санкционираща лихва за периода за периода от 12.10.2012 г. до 16.11.2016 г.; сума в размерна 455.13 евро, представляваща заемни такси, както и сторените в заповедното производство разноски в размер 1199.26 лв. държавна такса и 2328.89 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения по силата на сключен между страните на 05.08.2008 г. Договор за кредит между кредитополучателя С. П. Ц. и съдлъжника В. С. Р., от една страна и „Банка „ДСК“ ЕАД, от друга страна, на кредитополучателя е бил предоставен банков кредит в размер на 25 000 евро със срок за издължаване от 360 месеца, считано от датата на разрешаване на кредита - 18.08.2008 г.

Последният се е задължил да заплаща на банката месечна вноска, която представлява сбор от главница и лихва, формирана от базов лихвен процент, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка 0,5 % съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент „ДСК Уют“. Към момента на сключване на договора базовият лихвен процент е от порядъка на 4,19 %, а стандартната надбавка е в размер на 3,10 процентни пункта. Гратисният период за издължаване на главницата по кредита е 12 месеца, считано от датата на усвояването му, след който кредитополучателят избира дали да погасява главното задължение. Договорът за кредит е обезпечен с ипотека, вписана върху недвижим имот, представляващ ателие № 18 в гр. София, ул. „Камелия“ район „Овча купел“. Страните са се договорили, че невнасянето в срок на договорените месечни погасителни вноски съобразно приложения погасителен план, представлява неточно и непълно изпълнение на поетите от кредитополучателя задължения. Съгласно 2 общите условия към договора, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.

По силата на чл. 15 от договора съдлъжникът отговаря солидарно за задължението по договора за банков кредит.

Твърди се в исковата молба, че Банката е упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем поради забава на длъжника, което уведомление му е било връчено лично на 12.10.2016 г., към който момент са били невнесени 49 месечни вноски.

Сочи се, че съгласно клаузите на договора за ипотечен кредит, при допусната забава на длъжника, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява договорения лихвен процент, увеличен наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Допълнително е договорено и съобразно Общите условия по договора за кредит, след отнасяне на кредита в просрочие до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита да се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

На 17.11.2016 г. „Банка ДСК“ ЕАД е депозирала пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. По образуваното ч. гр. д. № 65790/ 2016 г. на СРС, ГО, 49 –и състав е била издадена заповед за изпълнение срещу кредитополучателя С. П. Ц. и съдлъжника В. С. Р. за заплащане на дължими към банката суми, а именно: главница в размер на 22 885,33 евро, ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.11.2016 г. до окончателното и изплащане; договорна лихва в размер на 7 454, 56 евро за периода от 12.09.2012 г. до 16.11.2016 г.; санкционираща лихва за от 12.10.2012 г. до 16.11.2016 г. в размер на 318, 71 евро; заемни такси в размер на 455, 13 евро, както и сторените разноски – 1199,26 лв. държавна такса и 2328,89 лв. юрисконсултско възнаграждение. На 30.01.2020 г.

СРС е уведомил заявителя, че е постъпило възражение по реда на чл. 414 ал. 1 от ГПК от длъжника В.Р.., предвид което е предявил в срока по чл. 415 ал. 2 от ГПК настоящия иск.

Въз основа на горните съображения ищецът е поискал да бъде постановено решение, с което вземането му против В. С. Р. размер на 22 885,33 евро, ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.11.2016 г. до окончателното и изплащане; договорна лихва в размер на 7 454, 56 евро за периода от 12.09.2012 г. до 16.11.2016 г.; санкционираща лихва за от 12.10.2012 г. до 16.11.2016 г. в размер на 318, 71 евро; заемни такси в размер на 455, 13 евро да бъде съдебно установено. Претендирани сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски и юристконсултско възнаграждение.

В срока за отговор на исковата молба ответницата В.Р. е оспорила предявените обективно съединени искове по основание и по размер.

Изложила е твърдение, че договорът за банков кредит от 05.08.2008 г. бил подписан от С. Ц.., представляван от пълномощника О. Н., който не е притежавал валидна представителна власт за сключването му. Представителната власт, предоставена на пълномощника, не съдържала воля за сключване на договор за кредит по посочените в него 3 конкретни условия. Пълномощникът е излязъл извън обема на учредената му представителна власт, което водело до опорочаване на упълномощителната сделка, което обуславяло недействителност и на волеизявлението на представителя по самата сделка, а това водело до липса на съвпадане на насрещните волеизявления на страните.

Ответницата е релевирала и възражение, че сумата, предмет на договора за кредит, не е получена от нея или от С. Ц.. Ищецът превел сумата по кредита по сметка на пълномощника О. Н., като по този начин е нарушил собствените си банкови правила относно процедурата по разплащателните сметки, както и на самия договор. Банката е действала недобросъвестно, като е превела сумата по кредита по банковата сметка на пълномощника. Не е изпълнила задължението си да предостави паричните суми на кредитополучателя и тъй като договорът за банков кредит е реален, поради което не е породил присъщите му правни последици.

Релевирано е и възражение за нищожност на договора за кредит като сключен във вреда на представляваното лице. При сключването му е била уговорена безполезна за ответницата и за кредитополучателя престация. Договорът е сключен при явно неизгодни условия, като имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено със задължение по кредит, тъй като пълномощникът О. Н. е упражнил превратно предоставената му представителна власт.

Ответницата е поддържала и възражение за нищожност на договора за кредит поради липса на основание, а също и поради противоречие със закона. Липсвала задължителната и непосредствена цел, която се преследвала с разместването на имуществените права между страните по договора. От съдържанието му не можело да се извлече конкретната цел, за която кредитът е отпуснат. Съгласно чл. 430 от ТЗ банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок.

Навежда се и възражение за липса на направена уговорка за възникване на солидарна отговорност между длъжниците кредитополучателя и ответницата по договора за кредит.

Упълномощеното лице не е разполагало с представителна власт да сключва договор за кредит, като уговаря възникването на солидарна отговорност.

Поддържа се също така и че договорът за кредит бил нищожен и по него не се дължало изпълнение, тъй като ответницата, при условията на евентуалност твърди, че е налице персонална симулация, поради факта, че действителен кредитополучател е лицето О.

Н.. Последният бил сключил договори за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД за придобиване правото на собственост върху недвижим имот, но не разполагал с необходимите средства да го приведе във вид, удобен за живеене. Тъй като не разполагал със задоволителен кредитен рейтинг, кредитополучателят и ответницата се съгласили да сключат договор за заем, като парите предадат на О. Н., като служителка на банката била наясно със ситуацията и подготвила всички документи за сключването на договора. В тази връзка трябвало да се вземе предвид, че сумата по кредита е изтеглена от лицето О. Н., като същото това лице е извършвало впоследствие и безкасови плащания и онлайн банкиране за погасяване дължимите месечни вноски по процесния кредит. Вноските са били погасявани от О. Н., 4 както и от самата служителка на банката, която била в близки отношения с това лице.

При условията на евентуалност се твърди, че исковата претенция била неоснователна като погасена по давност, тъй като са изтекли повече от пет години, считано от датата на изискуемостта 12.02.2011 г., която дата била установена в производството по предходно воденето между същите страни гр. д. № 3863/ 2015 на САС. Твърди се, че задълженията по процесния договор станали предсрочно изискуеми, считано от 12.02.2011 г., от който момент до датата на предявяване на исковата молба в съда е изтекла погасителната давност по чл. 116 от ЗЗД, като подробни съображения за това са изложени в отговора на исковата молба.