Решение № 158 от 25.04.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Монтана, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20241630102838 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с пр. основание чл. 26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД.

Ищцата В. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: ..... е предявила срещу ответника ,,........‘‘ЕООД, ЕИК:.... със седалище и адрес на управление: ..... обективно кумулативно съедини искове с петитум:

-Да бъде прогласена нищожността на сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1275455/22.07.2023 г., като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК;

-Ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от общо .... лв., формирана, както следва: ..... лв.- възнаградителна лихва;5,50 лв. такса предсрочно погасяване и .... лв. такса гаранция.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

В исковата молба като основание за недействителност на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1275455/22.07.2023 г., се посочват нарушения на изискванията на чл. 19, ал.1 и ал.4 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.2, чл. 10а, ал.4 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, което води до недействителност на целия договор по смисъла на чл.22 от ЗПК.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете в цялост, за което излага съображения. Моли съда изцяло да отхвърли исковете, като претендира деловодни разноски по реда на чл.

1

78, ал.3 от ГПК.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството. Разгледани по същество, съдът намира исковете за основателни, поради следните мотиви:

Доказателствата по делото са писмени, прието е заключение по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице И..

Видно е от приетите по делото писмени доказателства следното:

Между страните бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1275455/22.07.2023 г. при следните параметри:

Размер на кредита- ..... лв.

Брой вноски-12;

Начин на плащане- съгласно Погасителния план, който е неразделна част от Договора;

Първа падежна дата-21.08.2023 г.;

ГПР- 49,11%

Лихвен процент- 23.00%;

Обща сума за плащане- ..... лв.

Видно е от заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, на което съдът изцяло дава вяра, като безпристрастно и професионално изготвено: Размерът на ГПР, ако в неговия обхват се включи и възнаграждението на дружеството-поръчител е 129,55%;

Платените от ищцата суми по кредита са в общ размер от .....лв./ .... лв. преведена гаранция; ..... лв. главница; 5,50 лв. такса за предсрочно погасяване;

..... лв. лихва.

В чл.5 от договора изрично било предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ,,.....‘‘ в полза на дружеството-ответник. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема. В предоставената преддоговорна информация не е вписано/а е следвало/, че при наличие на договор за гаранция очакваните разходи за кредитополучателя се увеличават.

Тези разходи не са включени в ГПР, който се изчислява по Договора само от главница и договорна лихва, което е било задължително, тъй като в случая се касае за допълнителна услуга, водеща до оскъпяване на кредита, която не е елемент от договора за кредит. Това вземането не е отчетено и при посочената общодължима сума по кредита.

Възнаграждението е в размер на 1 045 лв., като съгласно договора за поръчителство е дължимо разсрочено- на 12 вноски със задълженията по кредита, което недвусмислено говори, че възнаграждението за поръчителство представлява т.нар.,,скрита лихва‘‘, чиято единствена цел е заобикаляне на 2 допустимия размер на ГПР и неправомерно оскъпяване на кредита, водещо до съществено обогатяване на кредитора за сметка на длъжника- на икономически по-силната страна за сметка на по-слабата.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В настоящия случай съдът намира, че в договора за потребителски кредит не е посочен действителния размер на ГПР и поради това не са изпълнени императивните изисквания на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

С оглед цитираната разпоредба възнаграждението на гаранта следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Нещо повече. Внимателният прочит на клаузата на чл.5 от договора за кредит сочи на безусловно изискване да бъде сключен договор за поръчителство и то именно с ,,.....‘‘ . Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Същевременно, кредиторът не включва плащането по договора за обезпечение на кредита към разходите по кредита и към ГПР, като по този начин заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Вземането по възмездния договор за обезпечение на вземането, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите.

Невключването на възнаграждението по договора за поръчителство и 3 посочването на неверен ГПР в сключения договор за потребителски кредит представляват нарушение на закона и по-конкретно на забраната на чл.

19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Установените факти сочат и на безспорен извод за заблуждаваща търговска практика.

На основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал.4 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК по недействителен договор се дължи само главницата. Предвид посоченото, установените от експертизата вземания: ..... лв.- възнаградителна лихва;5,50 лв. такса предсрочно погасяване и .... лв. такса гаранция, като платени без правно основание подлежат на връщане.

Водим от горното, съдът намира, че исковете, като изцяло основателни и доказани, следва да се уважат.

При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС-Монтана държавната такса и разноски за вещо лице, от чието заплащане ищцата е освободена- 50 лв. държавна такса и .... лв. за вещо лице- ..... лв. общо.

На следващо място и на осн. чл. 38, ал.2 от ГПК в полза на процесуалния представител на ищцата следва да се определи адв. възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита. Съдът намира, че в случая възнаграждението следва да се определи съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от НМАВ само въз основа на осъдителния иск, тъй като установителният иск е предявен единствено с правен интерес установяване на претенцията за неоснователно обогатяване и няма самостоятетелно значение. Също така делото не е с голяма фактическа и правна сложност. Предвид посоченото, съдът намира, че следва да се определи адв. възнаграждение в минималния размер от .... лв., върху което се присъжда и ДДС, или общо ..... лв. с ДДС адв. възнаграждение.

Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „........”

ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:

4

......

НИЩОЖНОСТТА на сключения между дружеството и В. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: ..... Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1275455/22.07.2023 г., като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК;

ОСЪЖДА ......” ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град ..... ДА ЗАПЛАТИ В. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: ..... сумата от общо .... лв.- платена сума по Договора без правно основание, формирана, както следва: ..... лв.- възнаградителна лихва;5,50 лв. такса предсрочно погасяване и .... лв. такса гаранция.

ОСЪЖДА „......” ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град ..... ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл.

78, ал.6 от ГПК сумата от общо ..... лв.-държавна такса и разноски, от чието заплащане ищцата е била освободена от съда по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК.

ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАДв. „......” ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град ..... ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ: ..... с адрес: ..... адвокатско възнаграждение в размер на ..... лв. с ДДС, за оказана безплатна адвокатска защита на ищцата.

Решението подлежи на обжалване пред ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.