Определение № 8600 от 04.06.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8600 гр. София, 04.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Христова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20241100101190 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск на М. К. К. срещу „У.Б.“ АД, за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество разрешена сума 90000,00лв., задбалансова експозиция 161466,00лв., представляваща задължение по договор за кредит, заявено от ответника в ЦКР при БНБ, поради погасяване, а в евентуалност като погасено по давност, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че между трето лице и ответника е сключен договор за кредит, по който ищецът заедно с друго трето лице – Т.Т.-К.а има качеството поръчител. За вземането по кредита срещу длъжникът и поръчителите била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Последният впоследствие бил обезсилен поради непредявяване в срок на иск от кредитора за установяване съществуване на вземането /след подадено възражение срещу заповедта от длъжниците/. Впоследствие бил уважен с влязъл в сила съдебен акт иск на М. К. К. срещу „У.Б.“ АД, с правно основание чл.

439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване недължимост на вземането по същият договор за кредит, като погасено по давност. Бил отхвърлен с влязъл в сила съдебен акт и иск на „У.Б.“ АД срещу Т.Т.-К.а, с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване съществуване на вземане по същият договор за кредит.

Излага, че при справка в ЦКР при БНБ установил, че въпреки влезлите в сила съдебни актове за установяване несъществуване вземането на „У.Б.“ АД по договора за кредит, ответника все още заявява, че вземанията в размер на 166466,00лв. по същия са дължими.

Ответникът в отговора на исковата молба възразява, че искът е недопустим, т.к. към датата на предявяването му не е налице претенция за дължимост на вземане по договора за кредит, което е установено с влезлите в сила решения между страните. Касае се за административно действие – искане на да бъде заличавано невярното вписване в ЦКР към БНБ.

При така установеното съдът намира следното:

1

Като съобрази становищата на страните и прегледа преписката по делото и приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства, а именно: Заповед за изпълнение, издадена ч.гр.д. № 10078/2012г. по описа на Районен сьд – Бургас; Определение № 260 076 от 16.06.2023г., постановено по ч.гр.д. № 10078/2012 г. по описа на Районен съд – Бургас; Съобщение за прекратяване на изп. д. № 3 от 2013 г. по описа на ЧСИ И.М.;

Решение от 21.11.2023г., постановено по в. гр. д. № 714/2022г. на СГС; Решение по т.д. № 217/2014г. на АС Бургас; Определение по гр.д. № 3660/2014г. на ВКС; Справка от ЦКР при БНБ от 12.12.2023г. 8. Справка за актуално сьстояние на ответника, съдът установи, че с влезли в сила съдебни решения е прието за установено в отношенията между страните, че М.

К. К., в качеството на съдлъжник, не дължи на „У.Б.“ АД вземане по договор за кредит № 44830,10,2009г. и анекси към него от 2010г. и 2011г., разрешена сума 90000,00лв., задбалансова експозиция 161466,00лв. При това положение, доколкото този факт е установен със сила на пресъдено нещо между страните, за ищеца е недопустимо предявяване на иск за защита на същото право, на същото основание.

С исковата молба ищецът поддържа, че информацията в ЦКР при БНБ за налични негови задължения, спрямо ищеца е невярна, тъй като липсват задължения по процесния договор за кредит. Ако се приеме, че предявената претенция фактически е за осъждане на ответника да коригира невярно подадената информация към ЦКР при БНБ, то този иск е недопустим поради липса на правен интерес, поради следното:

При наличието на съдебно установяване на недължимост на сумите, ищецът разполага с възможност по чл. 24, ал. 1 от Наредба 22 на БНБ да поиска корекция на информацията от финансовата институция.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от посочената наредба, кредитните институции, следва да предоставят информация за кредитната задлъжнялост на клиентите, по начина, указан чл.

10, ал. 1 от същата. За верността на предоставената информация финансовите институции носят отговорност, съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредбата, като неизпълнението или неточното изпълнение на това задължение е скрепено с административна санкция, съгласно чл. 26 от Наредбата, респ. санкциите и надзорните мерки, предвидени в ЗКИ. Следователно задължението на съответната кредитна институция за подаване на информация в ЦКР при БНБ е с административен характер, част от правоотношението с БНБ, поради което гражданският съд по реда на общия исков процес, няма предвидена в закона възможност да осъди банкова или небанкова финансова институция да подаде информация с определено съдържание. Такава принудителна корекция е в правомощията на БНБ.

Поради изложеното, като образувано по недопустим иск производството следва да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1190 по описа за 2024г. на 2

СГС,

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчване на препис от същото на страните, с частна жалба пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3