Решение № 7157 от 02.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7157 гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20241100514198 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, вр. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 19331/19.11.2024 г. срещу Разпореждане на ЧСИ, обективирано в отговор с изх. № 15935 от 01.11.2024г. по описа на ЧСИ Й.Ц., с което е оставена без уважение молбата на М. Н. Д. за прекратяване на изп. дело № 970/2014г. по описа на ЧСИ Й.Ц., рег. № 784, район на действие – Софийски градски съд, на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като молбата му е била оставена без уважение неоснователно от ЧСИ. Твърди се, че изпълнителното дело е било прекратено поради това, че за период от 2014г., до датата на подаване на молбата за прекратяване, са изминали повече от две години, в които не са поискани, нито са били предприемани изпълнителни действия. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното разпореждане, като бъдат установени предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят не е депозирал становище.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл.

436, ал. 3 ГПК. ЧСИ излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Поддържа, че в случая не са налице предпоставките по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено лице, срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена държавна такса в съответния размер. Ето защо, тя е процесуално допустима. По съществото на жалбата, настоящият съдебен състав приема следното:

В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителния процес, за разлика от исковия такъв, лицето, по чието искане той е образуван /взискателят/, има задължението със свои действия да поддържа неговата висящност, поради което разпоредбата свързва прекратяването на изпълнителното дело с пасивно поведение на взискателя – същият да не е поискал извършване на изпълнителни действия за период от две години.

В мотивите на ЧСИ подробно са описани поисканите/извършените действия по изпълнителното дело. Същите се установяват и от приложения препис от делото: 09.10.2014г. - наложен запор на банкова сметка в Банка Пиреос; 05.08.2015г. - наложен запор на банкова сметка в Общинска банка;

29.05.2017г. - наложен запор по месторабота до „П.-** ЕООД, получен на 02.06.2017г. с отговор от 08.06.2017г.; 30.08.2017г. - молба от Взискател за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника; 02.10.2017г. - наложен запор на банкова сметка в Уникредит Булбанк; 02.10.2017г. - наложен запор на банкова сметка в Общинска Банка; 02.10.2017г. - наложен запор на банкова сметка в Юробанк; 05.07.2018 г. - наложен запор на банкова сметка в Инвестбанк АД; 02.04.2019 г. - молба от Взискател за налагане на запор върху трудово възнаграждение; 25.02.2020 г. - молба от нов Взискател „ЕОС М.“ ЕИК **** за конституиране и налагане на запори върху банкови сметки на длъжника; 21.12.2021 г. - наложен запор на банкова сметка в Те Дже Зират Банк; - 21.06.2023 г. - молба от Взискател за налагане на запори върху банкови сметки на длъжника; 25.09.2023 г. - наложен запор на банкова сметка в Общинска Банка.

От така описаните действия по изпълнителното дело, се налага извод, че между никое от тях не е изминал период от две години. Видно от така изложеното в нито един момент от датата на образуване на изпълнителното дело не са изтекли 2 години, какъвто е законоустановеният срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК за настъпване на предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело, поради бездействие от страна на взискателя.

Предвид изложеното частната жалба на длъжника се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 19331/19.11.2024 г. срещу Разпореждане на ЧСИ, обективирано в отговор с изх. № 15935 от 01.11.2024г. по описа на ЧСИ Й.Ц., с което е оставена без уважение молбата на М. Н. Д. за прекратяване на изп. дело № 970/2014г. по описа на ЧСИ Й.Ц., рег.

№ 784, район на действие – Софийски градски съд, на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание от чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3