Определение № 372 от 16.06.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 372 гр. Перник, 16.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно частно гражданско дело № 20251700500338 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 413 ГПК.

С определение № 1078 от 26.03.2025 г. по ч. гр. д. № 5325 от 2024 г. Районен съд Перник е оставил без уважение молба с вх.рег. № 2687 от 03.02.2025 г., депозирана от заявителя „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр.Перник, чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.” – представлявано от адв. Т. Н. – САК за изменение на Определение с рег. № 149 от 13.01.2025 г. постановено по ч.гр. дело № 5325/2024 г. по описа на Районен съд Перник, в частта му, относно присъдените на длъжниците разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу определение № 1078 от 26.03.2025 г. по ч. гр. д. № 5325 от 2024 г .е постъпила частна жалба от заявителя „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр.Перник, чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.” – представлявано от адв. Т. Н. – САК. Същият заявява, че изобщо не е следвало първоинстанционният съд да присъжда разноски на длъжниците, тъй като не били представени по делото доказателства, че реално били сторени такива разноски. Не било посочено в представените договори за правна помощ, че същите ще служат като разписка между страните относно платените от тях суми. Адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжниците не се било дължало и поради обстоятелството, че възражението по чл. 414 ГПК не се изисквало да бъде мотивирано и не съставлявало средство за защита, а единствено основание за образуване на исково производство. В условие на евентуалност твърди, че адвокатското възнаграждение било прекомерно и следвало да бъде редуцирано и се позовава на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22. Извършените процесуални действия от адвоката на двамата длъжници в рамките на заповедното производство се били изразявали единствено в попълване на образец на бланкетно възражение по чл. 414 ГПК, което по съдържание било идентично за двамата длъжници и не обуславяли заплащането на адвокатско възнаграждение за всеки един от тях в размер на 200 лв.

Моли съдът да отмени постановеното определение № 1078 от 26.03.2025 г. и да постанови друго определение, с което да уважи молбата им по чл. 248 ГПК.

Насрещните страни по частната жалба Л. С. М. и Е. С. М. са депозирали отговор на частната жалба с идентично съдържание, като молят обжалваното определение да бъде 1 потвърдено. Позовава се на чл. 78, ал. 4 ГПК, като счита, че същата разпоредба е приложима, тъй като заявител бил неизправната страна и поради неговото процесуално поведение заповедното производство било прекратено и се дължали на длъжниците сторените от тях разноски в хода на същото. Размерът на реално сторените от длъжниците разноски бил доказан съгласно т. 1 от ТР №6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т.д. №6/2013 г. на ОСГТК, тъй като договорът за правна помощ приложен към възраженията на длъжниците имал характера на разписка, в частта за заплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв. за всеки един от длъжниците в брой. Процесуалните действия в заповедното производство на адвоката на длъжниците не се били изчерпвали с депозиране на възражението по чл. 414 ГПК, а били включвали и действия по проучване на доказателствата по делото и предоставяне на правни консултации. При преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение следвало да се вземе предвид чл. 7, ал. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т.

1 от НМРАВ, тъй като в случая материалния интерес по делото бил в размер до 1000 лв., в това число главница, договорна лихва и законна лихва, поради което минималния размер на адвокатския хонорар бил 400 лв. Следвало да се съобрази и разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ. Моли да се остави без уважение частната жалба и атакуваното определение да бъде потвърдено.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт ( чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК вр. чл. 413 ГПК).

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Перник, ЕИК 823073638, срещу Л. С. М. и Е. С. М. за заплащане на сумата от 1642,31 лв. /хиляда шестстотин четиридесет и два лева и 31 ст./ – представляваща главница за ползване на услугата доставка на питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 30.03.2016 г. до 29.02.2024 г. за имот, находящ се на адрес: ***, с абонатен № ***; сумата от 265,39 лв. /двеста шестдесет и пет лева и 39 ст./ – лихва за забава за периода от 10.08.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху размера на главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда -03.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 38,15 лв. /тридесет и осем лева и 15 ст./ – държавна такса, както и сумата 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ – адвокатско възнаграждение.

Районен съд Перник е уважил искането и е издал заповед за изпълнение № 3464 от 05.09.2024 г. за посочените суми.

В едномесечния срок по чл. 414 ГПК длъжниците Л. С. М. и Е. С. М. са подали възражение срещу заповедта при изложени доводи по отношение на всеки един от тях, че не е собственик или ползвател на имота, нито е наследник на такова лице, при условията на евентуалност е релевирано възражение за изтекла погасителна давност. Към всяко едно от двете депозирани възражения по чл. 414 ГПК е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, както и списък с разноски по чл. 80 ГПК. Във всеки един от двата договора за правна защита и съдействие е посочено, че клиентът е заплатил сумата от 400 лв., съставляваща уговорено адвокатско възнаграждение.

Предвид подаденото възражение, в изпълнение на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК районният съд е дал указания на заявителя, че може да предяви установителен иск за оспореното вземане. Заявителят не е предявил иск в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение е обезсилена, а на всеки един от длъжниците са присъдени разноски в размер на 200 лв., съставляващи 2 адвокатско възнаграждение. Спорът в настоящото производство по чл. 248 ГПК е именно относно дължимостта и размера на тези разноски.

Окръжен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира същата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноските.

Съобразно чл. 78, ал. 4 от ГПК, при прекратяване на делото право на разноски има ответникът. Съгласно т. 1 от ТР №6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т.д. №6/2013 г. на ОСГТК, вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. С оглед на изложеното е неоснователно възражението на жалбоподателя, че не са представени доказателства от страна на длъжниците относно действително сторени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като договорите за правна помощ приложени към възраженията на длъжниците имат характера на разписка, в частта за заплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв. за всеки един от длъжниците в брой.

Неоснователно е и възражението на въззивника направено при условие на евентуалност за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар в размер на 200 лв. за всеки един от двамата длъжници. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя или по договаряне между адвокат и клиент, или от съда, в случаите, когато правната помощ се оказва по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото и вида и сложността на делото.

По отношение на размера, съдът отчита, че съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти. В решението на СЕС е изведено, че с оглед абсолютната нищожност, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба и предвидените в посочената наредба минимални размери на възнаграждения за адвокатските услуги.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/9.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., съдът не може да определи следващото се минимално възнаграждение съгласно размерите, определени в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Наличието на празнота в закона следва да се преодолее, като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован.

Съдът има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения, тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи 3 на процесуалния представител.

В настоящия случай въззивният съд счита, че правилно първоинстанционният съд е съобразил всички предпоставки при определяне на размера на дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение при обсъждане на фактическата и правна сложност, както и всички релевантни факти при определяне на настоящите разноски, като същото не е определено в съществено отклонение от мярата, определена от пазара на адвокатския труд за предприетите в конкретния случай процесуални действия на защитника. Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, дава възможност за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, а не задължение за такова намаляване. С оглед извършените процесуални действия по конкретното дело в рамките на заповедното производство, от страна на адвокат В. в качеството му на процесуален представител на всеки един от двамата длъжници, съдът намира, че не следва да бъде намален неговия размер на адвокатското възнаграждение под присъдения му размер от първоинстанционния съд от 200 лв. за всеки един от двамата длъжници. Извършените процесуални действия от адвокат В. в рамките на заповедното производство са следните:подал е възражение от името на всеки един от двамата длъжници по чл. 414 ГПК, което не е бланкетно, а в него са наведени конкретни възражения, като е направено изрично възражение за изтекла погасителна давност в полза на всеки един от двамата длъжници относно вземанията на кредитора, за които е била издадена заповед за изпълнение. Адвокатското възнаграждение е било действително платено от всеки един от двамата длъжници в размер на 400 лв., като това обстоятелство е било отразено във всеки един от двата договора за правна помощ приложени към възраженията по чл. 414 ГПК.