Определение № 3184 от 12.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3184 гр. София, 10.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20241000503280 по описа за 2024 година

Производство по чл.274 вр.чл.248 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от адв. Н. В. срещу протоколно определение от 20.11.2024г. постановено по т.д. №754/24г. по описа на СГС, VI-9 състав, с което на основание чл.253 ГПК съдът отменя свое Определение № 14336 от 15.04.2024г. в частта досежно размера на определеното възнаграждение за особен представител, като го намалява от 300 лв. на 200 лв.

Определението е било съобщено на жалбоподателя на 20.11.2024г. в о.с.з.

Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 26.11.2024г.

Жалбоподателят адв.В. изтъква факта, че съдът неправилно е приел, че според чл. 253 ГПК определенията, които не слагат край на делото (каквото е и обжалваното), могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. В случая СГС не посочва кои конкрето са обстоятелствата и/или грешката и/или пропуск, които обосновават отмяната на определението от 15.04.2024г.

Имайки предвид, че отмененото Определение от 15.04.2024г. с което е определен хонорар от 300 лв. е постановено съобразявайки се с чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. чл.47 ал.6 изр. второ ГПК вр. чл.

101, параграф 1 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДФЕС на основание Решение на Съда на Европейския съюз на 25.01.2024г. по дело С-438/22. Едновременно с това Съдът постановил Определение от 15.04.2024г. е знаел за наличието на Решение от 25.01.2024 г., по дело № С-438/2022 г. на СЕС, и даденото в него тълкуване на разпоредбата на чл. 101, nap. 1 ДФЕС, което има задължителен характер, според което определените с Наредба No 1/09.01.2004 г. за МРАВ, минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга. т.е.

1 предполага се, че съдът вече е направил една предварителна оценка на юридическата и правна сложност, както и на очакваните правни и фактически действия и време, които ще бъдат ангажирани от особения представител. Счита, че възнаграждението може да бъде намалено, като прекомерно, само ако още към момента на договарянето/определянето му е било несъответно на очакваната фактическа и правна сложност на делото. Същевременно обжалваното определение от 20.11.2024г., с което възнаграждението се намалява до размер на 200 лв. излага бланкетни аргументи, поради което същото е и необосновано.

Извън обичайните процесуални действия по това дело, които са извършени от особения представител - запознаване с материалите по делото, изготвяне на отговор на исковата молба на прокуратурата, извършване на справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията, изготвяне и подаване на заявление за достъп по електронното дело в ЕПЕП, явяване и участие в открито съдебно заседание, се е наложило да ангажира допълнително време, като цели три пъти депозира отговора на исковата молба с доказателствата - два пъти през ЕПЕП и веднъж през електронната поща на съда (registratura@sgs. iusticc.bg). поради невъзможността на съдебния състав да се увери дали е валиден или не квалифицирания електронен подпис (КЕП) на адвоката - особен представител, чрез който влиза в системата на ЕПЕП и подава подписани с КЕП книжа по делото нищо, че е ноторно известно, че без валиден КЕП и без подписани електронни документи с валиден КЕП е практически невъзможно да се подават електронни документи в ЕПЕП.

На следващо място посочва, че на насроченото о.с.з. на 20.11.2024г. от 13,30 ч., в същия час, обичайно са насрочени едновременно 6 дела с предмет чл.155 ал.3 ТЗ. Видно от протокола делото започва в 13,55ч. - 25 минути след обявения от съда час, като по никакъв начин това допълнително изразходвано време, от страна на особения представител, не е отчетено и съобразено от съда, като допълнително изразходвано време във връзка с конкретното дело и отразено при определянето на окончателното възнаграждение с обжалваното определение от 20.11.2024г. Твърдението се подкрепя от обстоятелството, че по делото, започнало точно в 13,30ч. т.е. 25 мин. по-рано и при идентична фактическа и правна сложност, определеното възнаграждение, също е в размер на 200 лв.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за преждевременно предявена по следните съображения:

Предмет на обжалване е протоколно определение от 20.11.2024г. постановено по т.д.

№754/24г. по описа на СГС, VI-9 състав, с което на основание чл.253 ГПК съдът отменя свое Определение № 14336 от 15.04.2024г. в частта досежно размера на определеното възнаграждение за особен представител, като го намалява от 300 лв. на 200 лв.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Софийска градска прокуратура по иск с правно основание чл.155 т.3 ТЗ. Ищецът твърди, че на 17.12.2023г. управителят на ответника „Ата комерс“ ЕООД починал, като след този момент - повече от три месеца, няма вписване на нов управител. Счита, че са налице предпоставките за прекратяване на 2 дружеството, поради което моли съда да постанови решение, с което да го прекрати.

Ответникът, действащ чрез назначения особен представител в лицето на адв.В., намира иска за основателен.

Фактическият състав на прекратителното основание за дружеството с ограничена отговорност по чл.155, т.3 ТЗ включва липсата на вписан управител в продължение на три месеца. Общоизвестни са всички факти, вписани и обявени по партидата на ответното дружество, вкл. че от 2018 г. до момента вписаният управител е А. Ц. Д., с ЕГН, посочен в исковата молба. Служебно известно е /по силата на предоставения по реда на Наредба № 14/2009 г. достъп до Регистъра на населението - Национална база данни „Население“/, че последният е починал на 17.12.2023г.

Затова и като е направил служебно справки в търговски регистър и НБ Население, СГС е постановил протоколно решение, с което е прекратено на основание чл. 155, т. 3 ТЗ „Ата комерс“ ЕООД ЕИК 205159492 поради липса на вписан управител в продължение на три месеца. Присъдени са разноски, като „Ата комерс“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следните суми: 80 лева - разноски за държавна такса и 200 лева - за възнаграждение за особен представител.

САС намира, че определението по реда на чл.253 ГПК, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Контролът за законосъобразност върху тази категория съдебни актове, в т.ч. върху правилността на указанията за внасяне на определен размер депозит за особения представител, се извършва инцидентно при обжалване на крайния акт, с който ще приключи производството пред СГС. В тази връзка следва да се имат предвид и дадените по т. 6 на ТР 6/2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, че "няма пречка при констатирана правна и фактическа сложност на делото", ако прецени и на един по-късен етап, "съдът да определи по-висок или по-нисък размер на възнаграждението".

Правомощието да определи окончателния размер на депозита е предоставено на съда, пред който се развива съответното производство - в случая Софийски градски съд. В случая ищец е Прокуратурата, която е освободена от задължение за внасяне на разноски, поради хонорарът е дължим от бюджета на съда. Затова и като е преценил, че не е налице фактическа и правна сложност, че съдът сам е извършил надлежни проверки по регистрите, хонорарът е намален под минимума. С постановяването на акта, с оглед изхода на спора, съдът ще следва да се произнесе и за възнаграждението на особения представител, което съгласно разясненията в т. 6 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е винаги дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице. Ако решението е в негова полза, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски. От този момент възниква и процесуалното право да се иска изменението му в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, в случай че е неправилно определено, с оглед действителния обем и съдържание на осъщественото процесуално представителство.

3

В случая, постановеното протоколно решение има характер на акт, с който завършва производството (чл.81 ГПК), поради което на този етап подлежи на самостоятелно обжалване. Назначеният особен представител няма друг път за защита за определяне на справедливо възнаграждение, освен да иска изменение на този акт по реда на чл. 248 ГПК, а при неуважаване на искането - да обжалва определението по чл. 248 ГПК пред горната съдебна инстанция.

В изложения смисъл е налице и многобройна практика на ВКС - определение № 2/05.01.2023 г. по ч. т. д. № 2637/2022 г., І т. о. и цитираните в него други определения.

Прието е, че съдебният акт, с който се определя размер на възнаграждението за назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, платимо от ищеца по делото, представлява по своята правна същност акт за определяне на разноски по делото. Макар да не е постановен по реда на чл.78 ГПК (разпределение на отговорността за разноски с оглед изхода на спора), той е от същата категория актове, респ. подлежи на изменение от постановилия го съд, а при отхвърляне на искането на особения представител за увеличаване размера на определеното му възнаграждение - на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. с чл. 248 ГПК. Ето защо депозирана ч.ж. по същество е молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските респ. на протоколното определение. До момента няма произнасяне от СГС по молбата, поради което и депозираната ч.ж. е преждевременно изпратена на САС. Становище за обжалваемост на определението на съда, с което е отказано да се увеличи възнаграждението на особения представител, е застъпено и в определение № 652/22.10.2013 г. по ч. гр. д. № 6141/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 564/13.11.2017 г. по ч. т. д. № 2076/2017 г. на ВКС, І т. о., определение № 189/10.05.2021 г. по ч. т. д. № 2476/2020 г. на ВКС, І т. о. и др. Изложеното обуславя връщане на делото на СГС за произнасяне по същество на молбата по чл.248 ГПК с определение. Едва след това, може да се разгледа ч.ж. от САС.

Ето защо ч.ж. следва да бъде оставена без разглеждане, като преждевременно предявена, а производството по нея - прекратено като процесуално недопустимо. След произнасяне на СГС по реда на чл.248 ал.3 ГПК определението ще подлежи на обжалване пред САС.

Воден от изложеното и на основание чл.274 ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ч.ж. вх. № 130893/26.11.2024г. депозирана от адв. Н. В. срещу протоколно определение от 20.11.2024г. постановено по т.д. №754/24г. по описа на СГС, VI-9 състав, с което на основание чл.253 ГПК съдът отменя свое определение № 14336 от 15.04.2024г. в частта досежно размера на определеното възнаграждение за особен представител, като го намалява от 300 лв. на 200 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 3280/2024г. по описа на САС, ГО, 14 състав.

ВРЪЩА делото на СГС, ТО, 9 състав за произнасяне по реда на чл.248 ГПК.

4

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението с частна въззивна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5