Решение № 564 от 01.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. Велико Търново, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Гражданско дело № 20244100100683 по описа за 202 4 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Д. Р. Г., ЕГН: **, гр. В.Т., ул. „**“, № *, ет. , ап., с настоящ адрес: гр. В.Т., ул. „**“, № *, чрез процесуален представител адвокат Й. П., против Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Цена на иска 160 915,00 лева, от които имуществени вреди в размер на 80 915,00 лева и неимуществени вреди в размер на 80 000,00 лева. В исковата молба е отбелязано, че ищецът е бил подложен на неоснователно и несправедливо наказателно преследване, обвинение и процес в продължение на повече от 13 години, а крайният резултат от това наказателно преследване е оправдателна присъда. Изложено е в исковата молба съответната хронология на наказателното преследване, как през 2010г. заедно с други лица ищецът бил привлечен като обвиняем по образуваното ДП № 108/2010г. по описа на СО – СГП, респективно пр. пр. № 3748/2010г.

Посочва се, че това производство е било прекратено, но Прокуратурата решила да присъедини материалите от него по друго образувано ДП № 24/2017г. по описа на СлО при Специализирана прокуратура пр. пр. № 1

219/2017г. по описа на Специализирана прокуратура, след което бил изготвен и внесен Обвинителен акт от 03.08.2020г. Така било образувано НОХД 2080/2020г. по описа на СГС – Специализиран НС, закрит, VI състав. Посочва се, че това производство е приключило с Присъда № 46009/26.06.2023г., с която ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

Последвал протест на прокуратурата и образувано ВНОХД № 1236/2023г. по описа на САС, но то било прекратено с Определение 1062/7.11.2023г. Било записано, че след запознаване с мотивите към присъдата прокуратурата приема същата за правилна и законосъобразна. Следва в ИМ подробно описание на естеството на предявените обвинения по чл.321, ал.2 НК, чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.1 и пр.2, т.7, вр. чл.20, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.26 от НК. По-нататък се акцентира върху продължителността на наказателното производство, как 35 пъти ищецът е трябвало да пътува от гр. В.Т. до гр. София, за да участва в продължителните заседания по наказателните дела. Посочва се, как на ищеца е била налагана и мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 20 000,00лв. Така ищецът описва, че му бил причинен стрес от незаконното преследване и репресия.

Направено е подробно описание на имуществените вреди и техния размер.

Общо 80 635,00 лева, след което подробно описание на неимуществените вреди и техният размер, който се оценява от ищеца на 80 000,00лв.

Изложено е описание на търпените обичайни неимуществени вреди и специфичните неимуществени вреди. Описани са сериозните проблеми и сътресения, които е изпитал ищецът, включително заболявания, които е получил и отключил. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сума в размер на 160 915,00 лв. представляваща обезщетение, както следва: за имуществени вреди в размер на 80 915,00лв., и за неимуществени вреди в размер на 80 000,00лв., в следствие на проведено неоснователно наказателно преследване, ведно със законната лихва считано от причиняване на вредата до окончателното изплащане. Претендира и разноските за производството.

В законоустановения срок Прокуратурата на Република България е депозирала писмен отговор, чрез който оспорва изцяло исковата молба. В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република България отново оспорва изцяло исковата молба.

ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните 2 по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:

Изискани и са приложени по делото: НОХД № 2080/2020г. по описа на СГС - Специализиран Наказателен Съд /закрит/, заедно с приложените към него дела, ведно с 134 тома ДП. Видно е от тези доказателствени материали, че наказателното преследване срещу ищеца е започнало през 2010г. с образуване на досъдебно производство, като заедно с други лица ищецът бил привлечен като обвиняем по образуваното ДП № 108/2010г. по описа на СО – СГП, респективно пр. пр. № 3748/2010г. Това производство е било прекратено, но Прокуратурата присъединила материалите от него по друго образувано ДП № 24/2017г. по описа на СлО при Специализирана прокуратура пр. пр. № 219/2017г. по описа на Специализирана прокуратура, след което бил изготвен и внесен Обвинителен акт от 03.08.2020г. Така било образувано НОХД 2080/2020г. по описа на СГС – Специализиран НС, закрит, VI състав. Това производство е приключило с Присъда № 46009/26.06.2023г., с която ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

Последвал протест на прокуратурата и образувано ВНОХД № 1236/2023г. по описа на САС, но то било прекратено с Определение 1062/7.11.2023г.

Отбелязано е в определението, че след запознаване с мотивите към присъдата прокуратурата приема същата за правилна и законосъобразна.

Естеството на предявените обвинения са по чл.321, ал.2 НК, чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.1 и пр.2, т.7, вр. чл.20, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.26 от НК. На ищеца Г. е била налагана и мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 20 000,00лв. Наказателното преследване срещу ищеца Г. е започнало през 2010г. и е продължило около 14 години.

В съдебно заседание са разпитани трима свидетели: П.Е.Б. – познат на ищеца, В.М.М. – приятел на ищеца и Д.С.Г. – работещ за ищеца.

Установяват се негативните преживявания и притеснения на ищеца, свързани с обвиненията срещу него и провежданите процесуални действия, включително провежданите съдебни заседания.

Допусната и изслушана е съдебно – медицинска експертиза. Според съдебно – медицинска експертиза е налице стресова ситуация спрямо ищеца Г. в условия на хроничен стрес. Г. е болен от псориазис, но причините за заболяването псориазис все още не са изяснени. Единствен, точно определен 3 фактор /тригер трудно би могъл, да бъде идентифициран при мултифакторно заболяване каквото представлява псориатичната болест. В научната литература стресът е описван като вероятен предразполагащ фактор, който в съчетание с други вътрешни и външни предпоставки, би могъл да повлияе негативно на хода на заболяването. В представената по делото медицинска документация липсват данни за оказване на психологическа/психиатрична помощ на освидетелстваното лице, не са регистрирани прегледи при психиатър. Няма документално диагностицирани и регистрирани психични нарушения от рода на остра стресова реакция, депресивно разстройство и нарушения в адаптацията по смисъла на МКБ-10 (международна класификация на болестите). От друга страна, по думи на Г. през периода от 2019г. до 2021г. псориатичната болест е прогресирала, увеличила се е площта на заеманите от псориатичните плаки кожни участъци, както и продължителността на проявата им. Той е отслабнал на тегло, имал е нарушения в съня, свързани с изпитвани тревожност и емоционален дискомфорт. По това време се е влошило и кожното заболяване.

С оглед посочената фактическа обстановка и като съобрази Закона, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. С оглед изложеното и предвид ангажираните доказателства за образуване на досъдебно производство срещу лицето от Прокуратурата на РБ и последвалата оправдателна съдебна присъда, то по делото е формално установено наличието на незаконно обвинение против лицето, осъществено с действията на прокуратурата, последвани от оправдателна съдебна присъда. Това е така, доколкото наказателното производство е образувано срещу определено лице, водено е НОХД, а впоследствие производството е приключило с оправдателна присъда.

Осъществен съставът на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Лицето търпи вреди от 4 проведеното срещу него наказателно преследване в случаите, когато е оправдано. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността на държавата за поправяне на претърпените от ищеца вреди, в следствие от необоснованото наказателно производство.

По отношение на претърпените неимуществени вреди и причинно следствената връзка между тях и оправдателна присъда, съдът съобрази събраните по делото доказателства, включително показанията на разпитаните в хода на процеса свидетели. От същите е установен изпитаният стрес, дискомфорт, неудобство и притеснение от ищеца, във връзка с воденото срещу него досъдебно и съдебно производство.

Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно размера е необходимо да бъдат съобразени: характера, интензитета и продължителността на увреждането, отнесени към тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения във връзка с досъдебното производство, както и цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване.

В случая съдът съобразява вида и характера на обвинението, което е за “тежко” престъпление по смисъла на НК, както и периода през който е продължило разследването, включително съдебното производство.

Наказателното производство не е добило някаква обществена значимост или известност.

Относно тримата свидетели - техните показания следва много внимателно да се преценяват, тъй като единият е познат на ищеца, вторият – приятел, а третият – работещ за ищеца.

Категорично е, че не е допустимо срещу невиновно лице да се повдига обвинение.

Затова според настоящият съдебен състав отговорността на прокуратурата следва да бъде ангажирана.

С оглед изложеното съдът прима, че за обезщетяването на ищеца за причинените му неимуществени вреди от образуваното и водено срещу него наказателно производство са необходими 10 000,00лв. Посочената сума е съответна на доказаните стрес и притеснение, които могат да бъдат 5 отнесени към обвинението и подлежащи на обезщетяване. В останалата част, до пълния заявен размер от общо 80 000,00лв. съдът намира, че претенцията е недоказана и неоснователна.

Искът за претендираните 80 915,00 лева - имуществени вреди е доказан частично, следва да се уважи частично. Във връзка с тази претенция е назначена съдебно-икономическа експертизата. По делото са приложени 35 броя протоколи от съдебни заседания, в които ищецът е участвал като подсъдим – по НОХД № 2080/2020г.на СпНС по дати. Обща сума за целия период, за 35 бр. заседания, назначената съдебно-икономическа експертизата изчислява на 3 658,25лв., от които за транспортни разходи експертизата изчислява 3 248,25лв. и 410,00лв., за дневни разходи за храна общо разходи за периода в размер на 3 658,25лв. Изчисленията са направени на база комбиниран разход на гориво, който включва извънградско и градско движение. Цената на горивото е на база среден разход гориво на ден за дата по години. Ищецът не е използвал градски транспорт при пътуването си за съдебните заседания в гр. София. За тези суми искът следва да се уважи.

Освен това ищецът има направени следните разходи: заплатени адвокатски хонорари: общо в размер на 20 000,00лв., както следва: 6 600,00лв. - основен адвокатски хонорар по ДПЗС, и 8 400,00лв. - адвокатски хонорар за явяване на повече от 2 съдебни заседания на основание чл.14, ал.2 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. 1 000,00лв. - адвокатски хонорар за изготвяне на частна въззивна жалба за промяна мярка за неотклонение 4 000,00лв. - адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита по ВНОХД № 1236/2023г. по описа на Софийски Апелативен съд, НО, 4-ти състав. Приложени са Договори за правна защита и съдействие - 4 броя основен и допълнителен, за частна въззивна жалба и за процесуално представителство пред въззивна инстанция. Видно е, че ищецът е заплатил възнаграждение за адвокат в хода на досъдебното производство, по съдебното производство по наказателното дело, общо в размер на 20 000,00лв., който съдът намира, че представлява имуществена вреда-пряка последица от повдигането и поддържането на незаконно обвинение, за което последният също следва да бъде овъзмезден, на основание чл.2 ал.1 т.З ЗОДОВ, вр. с чл.4 ЗОДОВ. Относно претенцията на ищеца Г. за претърпени имуществени вреди, обусловени от загубени работни дни и пропуснати ползи.