Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4182 от 12.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 26244/2024
Вид
Решение № 4182
Подписан
12.03.2025
В сила
12.03.2025
Състав
ГЕРГАНА ИВАНОВА КРАТУНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4182 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110126244 по описа за 2024 година редявени са обективно съединени искове при квалификацията на чл.415,ал.1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 от от ЗЗД. Ищецът „Ч.” ЕООД претендира от ответника „А.И.” ЕАД сумата от 3019.18лв. – стойност на извършен ремонт на лек автомобил с рег. № ***, за който е издадена фактура №2492/20.09.2023г. Претендира се и лихва за забава считано от датата на падежа на на фактурата – 27.09.2023г. до 16.11.2023г. в размер на 56,11лв., както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Ищецът посочва, че е извършил ремонт на посочения по горе автомобил, като е издал фактура с фактура №2492/20.09.2023г., но същата не е платена от ответника, с което обосновава интерес от предявяването на настоящия иск. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК не депозира писмен отговор.

Исковата молба е връчена на ответника на 30.10.2024 г., с указание, да подаде писмен отговор в едномесечен срок, подробни указания за задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му.

Ответникът в указания 1-месечен срок не е подал писмен отговор. На 03.01.2025 г. на ответника е връчено определение по чл. 140 ГПК с указание в едноседмичен срок да изложи становище във връзка с изготвения проект за доклад по делото и дадените указания и да предприеме съответните процесуални действия.

Ответникът или негов представител не се е явил в проведеното на 17.02.2025г. съдебно заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът, след като прецени 1 събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните и с оглед разпоредбите на чл. 238 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Налице са основанията по чл. 238, ал. 1 ГПК - ответникът не се е явил в първото заседание по делото, не е представил в срок отговор на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените към нея доказателства.

По разноските:

При този изход на спора ищецът има право на разноски както за исковото така и за заповедното производство съобразно списък по чл.80 ГПК. Претендираните разноски за исковото производство са 61,51лв. – държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 600лв. Разноските в заповедното производство са както следва – 61,51лв. – държавна такса и 460лв. – адвокатски хонорар.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.415,ал.1 ГПК, че А.И. ЕООД с ЕИК:

*** и адрес: *** дължи на Ч. ЕООД с ЕИК: *** и адрес: *** следните на основание чл.266,ал.1 ЗЗД сумата 3 019,28 лева, представляваща главница за дължима и неплатена цена на резервни части, консумативи и ремонт на МПС съгласно фактура № 2492/20.09.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.11.2023 г. до изплащане на вземането и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата 56,11 лева (петдесет и шест лева и 11 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 27.09.2023 г. до 16.11.2023 г.

ОСЪЖДА А.И. ЕООД с ЕИК: *** и адрес: *** да заплати на Ч. ЕООД с ЕИК: *** и адрес: *** на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 661,51лв. – разноски за исковото производство и сумата от 521,51лева разноски за заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239, ал. 4 ГПК.

Копие от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 240 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2