Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1118 от 24.11.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1446/2025
Вид
Определение № 1118
Подписан
24.11.2025
В сила
24.11.2025
Състав
Веселина Вълева, Красимира Костова, Нина Иванова Кузманова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1118 гр. София, 24.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20251000601446 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение, постановено в разпоредително заседание, проведено на 21.10.2025г., с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 5 000 лева, прилагана спрямо подсъдимия Д. Г. П. в по-лека.

Срещу определението е постъпила частна жалба от защитника на подсъдимия - адв. Б. А.. В частната жалба се твърди, че Д. П. е предаден на съд за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за деяние, позиционирано във времето към 2016 - 2017г. Изминалия близо 9 годишен период от твърдяната дата на деянието е фактор, който е повлиял, както на опасността от укриване, така и на опасността от извършване на престъпление. Навежда се, че в приложените по делото доказателства не се откриват такива, сочещи на реалност на тези две предпоставки. Отправя се претенция за изменение на мярката за неотклонение от „Гаранция в пари“ в размер на 5 000 лева в по-лека, а именно: „Подписка“.

Съдът, след като се запозна с доводите, изтъкнати в частния протест и частната жалба на подсъдимия и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 7 - мо дневен срок и от активно легитимирана страна.

1

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обвинителния акт, поставил началото на първоинстанционното съдебно производство на Д. П. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, състоящо се в това, че в периода 14.06.2016г. – 16.01.2017г., в условията на продължавано престъпление, обхващащо 8 деяния, в качество си на управител на правно формирование – ЕООД, избягнал данъчни задължения в особено големи размери – на обща стойност 1 309 963.21 лева /един милион триста и девет хиляди деветстотин шестдесет и три лева и 21 стотинки/ и същевременно избягнал плащане на данъчни задължение в особено големи размери - на обща стойност 1 213 412.94 лева /един милион двеста и тринадесет хиляди четиристотин и дванадесет лева и 94 стотинки/.

От приложената по делото справка за съдимост на подс. П. е видно, че същият е адресат на четири съдебни акта, както следва:

- с решение по а.н.д. № 1872/2021г. на РС - Пазарджик, влязло в сила на 09.02.2022г., е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК, извършено през месец юни 2019г.

- с решение по а.н.д. № 1766/2022г. на РС - Пазарджик, влязло в сила на 14.01.2023г., е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева за престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК, извършено през месец януари 2021г.

- със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 1030/2023г. на РС Пазарджик, влязло в сила на 18.10.2023г., за трети пореден път е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева за престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК, извършено в края на 2018 г., началото на 2019г.

- със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 734/2023г. на ОС - Пазарджик, влязло в сила на 04.04.2024г. за престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК, осъществено в периода от месец март 2021г. до 05.12.2022г. -участие в организирана престъпна група, създадена с цел извършване на престъпления против данъчната и финансовата система по чл. 256 и чл. 253 от НК, е осъден на 1 година и 9 месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален общ режим.

Със същия съдебен акт е осъден и на 1 година и 5 месеца „Лишаване от 2 свобода“ при първоначален общ режим за престъпление по чл. 256, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено във времето от 14.05.2021 г. до 14.11.2022г.

Очертаните съдебни актове и най – вече последното осъждане на подс.

П. за престъпление по чл. 256 от НК и за престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК участие в ОПГ с цел извършване на престъпления против данъчната и финансовата система, в който раздел попада и престъплението, разследваното по настоящото наказателно производство, безапелационно илюстрират склонността на подс. П. към извършване престъпления, насочени към ощетяване на фискалната система. Лишен от основание е довода на защитата, че изминалия период от време е повлиял негативно на опасността от извършване на престъпление. Напротив, след инкриминирания по настоящото дело времеви интервал /14.06.2016 г. – 16.01.2017 г./, подсъдимият почти всяка година - 2018 г., 2019 г., 2021 г. и 2022 г. е реализирал различни престъпления /изключение прави 2020 г./, а във времето от 05.01.2023г. до 30.08.2024г. е бил задържан и е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“, т.е. бил е в контролирана среда, която силно го е ограничавала във възможността да предприема каквото и да е асоциална дейност.

Ето защо, въззивният съд намира, че и към сегашния етап, съществува сериозен риск от извършване на престъпление от подс. П.. Тази опасност, наред с високата степен на обществена опасност на престъплението, предмет на наказателното производство, обусловена от особено големите размери на укритите и неплатени данъчни задължения води до извод, че евентуално изменение на мярка за неотклонение„Гаранция в пари“ в размер на 5 000 лева няма да има нужния възпиращия ефект по чл. 57, предл. 2 от НПК.

Предвид изложеното, въззивният съд счита, че разрешението на първостепенният съд относно адекватната мярка за неотклонение спрямо подс. П. е правилно.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 345 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.10.2025г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 961/2025г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на 3 мярката за неотклонение прилагана спрямо подсъдимия Д. Г. П. от „Гаранция в пари“ в размер на 5 000 лева в по – лека.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4