Решение № 629 от 20.11.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. Силистра, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Надка Д. Гаджева като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420100470 по описа за 2023 година

Ищецът „Е. - П. П.” АД твърди, че ответникът е абонат на ищцовото дружество по отношение на електрифициран обект, находящ се в с. К., ул. „И.“ № , както и че за периода от 19.02.2022 г. до 19.05.2022 г. в имота е консумирана ел. енергия на стойност 720,21 лв., която абонатът не му е заплатил. Моли съда да признае съществуването на това вземане, както и на вземането за лихва за просрочие за периода от 21.04.2022 г. до 01.12.2022 г. в размер на 38,30 лв. и законната лихва от 20.12.2022 г. до окончателното им плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1773 по описа на СРС за 2022 г. Претендира и разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

Ответникът Ф. И. А., действаща чрез назначения си по делото особен представител, оспорва иска като неоснователен с възражението, че от изложените обстоятелства не ставало ясно поради какви причини ищецът е приел, че процесните суми се дължат именно от нея. Представените по делото фактури на тази стойност били издадени на името на друго лице – М.И. Е., а извлеченията за фактури и плащания – на името на лицето Е. М. И..

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД във вр. чл.

422 ГПК.

Въз основа на постъпило на 20.12.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под № 755 от 22.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1773 по описа за 2022 г., чрез която е разпоредил заплащането конкретни сучи, част от които са и тези, посочени в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността 1 за реалното връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

Чл. 4, ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. – П. П.“ АД определя като потребител на ел. енергия за битови нужди физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е. – П. М.“ АД, което ползва ел. енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от ищцовото дружество, а съгласно чл. 6, ал. 2 от същите ОУ потребител на електрическа енергия за битови нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота, е дал пред „Е.-П. П.” АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. В конкретния случай ищецът не установява по директен начин настъпването на обстоятелство, годно да породи договорна обвързаност между страните, тъй като не представя сключения помежду им писмен договор за продажба на ел. енергия, съответно доказателство, че ответницата е титуляр на вещно право върху имота, така че спрямо нея да намерят приложение ОУ на дружеството по силата на чл. 46, ал. 1 от същите. От изискана по делото информация от Община С. е видно, че ответницата не е декларирала недвижимо имущество на територията на тази община, която информация опровергава вероятността, че тя е придобила качеството на потребител на ел. енергия в имота именно като титуляр на право на собственост или друго вещно право върху него. В тази връзка следва да се отбележи, че във фактурите за процесните суми и справките за потребление на ел. енергия в имота като абонат на дружеството фигурира лицето М. И. Е. (или Е. М. И., което според ищеца е същото лице, но с разместени имена), но според него (ищеца) посочването на това лице като титуляр на партидата било погрешно, тъй като прикаченият към него ЕГН бил именно този на ответницата. От служебно направена справка за адресната регистрация е видно, че нейният постоянен и настоящ адрес е именно адресът на спорното потребление, като това съвпадение идва да установи, че тя все пак е била фактически ползвател на този имот и съответно е консумирала доставената в него ел. енергия. Поради тези причини съдът приема, че ответницата е станала абонат на дружеството именно като лице, ползващо имота със съгласието на собственика, т.е. като наемател, заемател за послужване, настанено по административен или друг ред лице и др., тъй като регистрацията на този адрес и вписването (чрез нейния ЕГН) като титуляр на партидата на имота логично обосновават и договорното ангажиране с отговорността да заплаща стойността на потребените в него комунални услуги, включително и консумирана ел. енергия. Възникналото между страните облигационно отношение по силата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ се подчинява на общите условия на дружеството – доставчик, чл. 17, т. 2 от които регламентира като основно задължение на потребителя заплащането на стойността на потребената в обекта ел. енергия.

Ищецът твърди, че по силата на договорните отношения между страните е доставил на своя клиент ел. енергия за периода от 19.02.2022 г. до 19.05.2022 г. на обща стойност 720,21 лв., за която издал 3 бр. фактури, съставени въз основа на данните за потреблението снети от СТИ в електронен карнет, възпроизведени в представена по делото справка.

2

Поради тези причини съдът приема, че в имота на ответника е консумирана ел. енергия на посочената по – горе стойност, което сочи, че в полза на ищеца е възникнало вземане за цената на доставената стока, т.е. че предявеният иск за неговото установяване е основателен и следва да се уважи.

Съгласно клаузата на чл. 17, т. 2 от действащите към исковия период ОУДПЕЕ потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в същите ОУ, а съгласно чл. 15, т. 4 от ОУДПЕЕ електроснабдителното предприятие е длъжно да обяви график за заплащане на месечните сметки на абонатите в интернет страницата, в издаваната фактура и в центровете за обслужване на клиенти. Чл. 38 от ОУДПЕЕ санкционира забавата за плащане на дължимите суми за доставена електроенергия с възникването в тежест на потребителя на допълнително задължение за заплащане на законна лихва за периода на просрочие. При съобразяване падежа на задълженията по всяка от фактурите размера на дължимата от ответника законна лихва за периода от падежа на всяка от издадените за потребената ел. енергия фактури до 01.12.2022 г. следва да се фиксира на сумата, посочена като размер на акцесорното вземане на ищеца в исковата молба. На същото основание следва да се признае и вземането на ищеца за законна лихва върху главницата от 20.12.2022 г. до окончателното й плащане.

Поради уважаване на предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 400 лв. депозит за особен представител, както и разноски по заповедното производство в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф. И. А. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул.

„И.“ № , ет. , ап. дължи на „Е. - П.П.” АД с ЕИК и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.” №, представлявано от П.С. С., Я. Д. и Р. И., сумата от 720,21 лв. (седемстотин и двадесет лв. и 21 ст.), представляваща стойността (с включен ДДС) на електроенергия, консумирана в имот, находящ се в с. К., общ. С., ул. „И.“ №, ет. , ап. , за периода от 19.02.2022 г. до 19.05.2022 г., неустойка за забава за периода от 21.04.2022 г. до 01.12.2022 г. в размер на 38,30 лв. (тридесет и осем лв. и 30 ст.) и законната лихва от 20.12.2022 г. до окончателното им плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 1773 по описа на СРС за 2022 г.

ОСЪЖДА Ф. И. А. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „И.“ № , ет. , ап. да заплати на „Е. - П. П.” АД с ЕИК и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.” № , представлявано от П. С. С., Я. Д. и Р. И., направените по делото разноски в размер на 25 лв.

(двадесет и пет лв.) за държавна такса, 100 лв. (сто лв.) за юрисконсултско възнаграждение и 400 лв. (четиристотин лв.) депозит за особен представител, както и разноски по заповедното 3 производство (ч.гр.д. № 1773 по описа на СРС за 2022 г.) в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса и 50 лв. (петдесет лв.) за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4