Определение № 90 от 18.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. Велико Търново, 18.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело № 20254000500032 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 501 от 27.11.2024 г., постановено по гр.д. № 723 по описа на Окръжен съд – Русе за 2023 г., съдът отхвърлил предявеният иск на В. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес-с.Каран върбовка, Община-Две могили, обл.Русе, ********* срещу Национално бюро на българските автомобилни застрахователи гр.София, ул."Граф Игнатиев" № 2, ет.2, с правно основание чл.511, ал.1,т.2 КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на сина и

Б. С. Н. при пътно-транспротно произшествие на 05.11.2018г., на главен път 1-5 /Русе - Бяла/, със състав от превозни средства - седлови влекач „Волво FH13" с per.№ 3 1 D 6 0 5 0 /турски образец/, с прикачено към него полуремарке „Hatay" c per. № 31AJ457 /турски образец/, управляван от турския гражданин Rafet Karincali, за който товарен автомобил е сключена застраховка „Зелена карта“, валидна към момента на произшествието, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от 05.11.2018г., като неоснователен и недоказан.

ОС – Русе осъдил В. П. С. да заплати на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи разноски в производството в общ размер на 11 480лв.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от В. П. С., действаща чрез адвокат В. У. – САК.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на направените фактически и правни изводи от първоинстанционния съд.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявеният иск. Жалбоподателката претендира и сторените в двете инстанции разноски.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“

– гр. София, която е депозирала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

1

Въззивният съд, при проверката си по реда на чл. 267 ГПК констатира, че първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение е приел, че е сезиран с искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й Борислав Николов, в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от деня на ПТП - 05.11.2018 г. до окончателното й плащане. Формирал е краен извод за неоснователност на предявения иск.

С крайният си съдебен акт е отхвърлил предявеният иск на В. П. С. срещу Национално бюро на българските автомобилни застрахователи - гр.София, с правно основание чл.511, ал.1,т.2 КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан, като е пропуснал да отрази в диспозитива на решението размерът на претендираното от ищцата обезщетение, с което искане е приел, че е сезиран.

Въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че се касае за очевидна фактическа грешка по смисъла на ГПК.

Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато е налице несъответствие между формулираната в мотивите на съдебния акт воля на съда във връзка с повдигнатия спор и външния израз на същата. Мотивите към съдебния акт нямат задължителна сила, каквато притежава съдебният акт по същество и затова не представляват част от него, а само отразяват начина на формиране и формираната воля на съда, докато диспозитива, който е и същинския акт по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК, представлява изрично изразената воля. Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на акта и изразяването на волята / така в Определение № 465 от 27.12.2018 година постановено по дело №781/2018 г. ВКС, гражданска колегия, ІV-то отделение; определение № 207 от 20.11.2009 г. по ч.гр.д.№ 207/2009 г. на ІІІ г.о. и др./. Съгласно разп. на чл.247, ал.1 ГПК, поправянето на грешката може да бъде извършено само от този съд, който е постановил сгрешеното решение / в т.см. Решение № 60092 от 27.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3549/2020 г., II г. о./.

С постановяване на решението за поправка, то става част от съдържанието на основното решение по делото и по разпореждане на чл. 247, ал.4 ГПК може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

С оглед на изложеното, настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл.247 от ГПК.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като не прегражда по-нататъчното развитие на производството.

Водим от горното, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 32/2025г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Русе за произнасяне по реда на чл.247 от ГПК, след което същото да се изпрати обратно по компетентност на Апелативен съд – 2

Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3