Определение № 3678 от 22.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3678 гр. София, 22.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Първанова

Членове:

Веселка Марева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20238002103510 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени Й. Д. М., „Пик Нюз“ ЕООД и Н. Н. Й., против решение № 235 от 01.03.2023 г. по гр. дело № 2571/2022 г. на Софийски апелативен съд, в частта, в която то е неблагоприятно за тях и с което е отменено решение № 260400 от 02 февруари 2022 г. по гр. дело № 13786/2019 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне предявените от Й. Д. М. против „Пик Нюз“ ЕООД и Н. Н. Й. искове по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за солидарно заплащане от тях на сумата от 20000 лева и за възлагането й на разноски по производството от 2500 лева, като вместо него е постановено друго за солидарното им осъждане да й заплатят сумата 20000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от серия публикации в електронното издание на „Пик Нюз“ ЕООД pik.bg, от 5.09.2019 г., 8.09.2019 г., 11.09.2019 г., 16.09.2019 г. и 26.09.2019 г., заедно със законна лихва върху тази сума от 23.10.2019 г. до окончателното й изплащане, и е потвърдено първоинстанционното решение в частите за отхвърляне на исковете по отношение на „Пик Нюз“ ЕООД и Н. Н. Й. за сумата над 20000 лева до 30000 лева, предявени като частични от общ размер на обезщетение за неимуществени вреди от 1000000 лева, и за отхвърляне изцяло на предявения частичен иск по отношение на З. Т. М..

Присъдени са и разноски съобразно изхода на спора.

Касаторът Й. Д. М. поддържа, че въззивното решение в обжалваната от нея част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като въззивният съд не е допуснал своевременно поискана експертиза за установяване на реализирана печалба от деликтното деяния и значима за определянето на претендираното обезщетение и несъобразяване с наличието на отговорност на главния редактор на изданието поради неупражнена 1 редакторска намеса за статиите и съпричиняване на вредите. Иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.

Обосновава искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалните предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, при формулиране на следните правни въпроса: 1. Каква следва да е формата на деянието, която следва да се докаже в процеса, за да бъде ангажирана отговорността за осъществен деликт от „главен редактор“ на издание - възможно ли е същото да се изразява в бездействие, при наличие на произтичащо от задълженията по трудово правоотношение с издателя задължение и отговорност за съдържанието; 2. Следва ли „главен редактор“ в издание да носи лична отговорност за причинила непозволено увреждане публикация, когато за същата не е посочен автор. Поддържа тези два правни въпроса да са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 404 от 13.07.2010 г. по гр. дело № 907/2009 г. на ВКС , III г. о., определение № 1264 от 12.11.2013 г. на ВКС по гр. дело № 5023/2013 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 957 от 22.07.2015 г. по гр. дело № 3020/2015 г. на ВКС, IV г. о., и определение № 872 от 21.12.2016 г. по гр. дело № 3200/2016 г. на ВКС III г. о.; 3. При определяне размера на обезщетението по справедливост при деликт съгласно чл. 52 ЗЗД, следва ли да се изследва въпросът за реализираната от делинквента икономическа печалба от осъществено от него противоправно деяние, респективно следва ли подобно обстоятелство, когато е налице, да намери място като допълнителен критерий за определяне размера на обезвреда и по какъв начин, и 4. Институтът на деликтната отговорност, освен основната си обезщетителна функция, съдържа ли и превантивновъзпитателна такава, респективно как тази функция би била съотнесена към определяне размера на отговорността, която делинквента следва да понесе, както и към понятието за справедливост в контекста на нормата на чл. 52 ЗЗД. Обосновава последните два правни въпроса със значимостта им за точното прилагане на закона и за развитие на правото, предвид развитието на технологичния процес и навлизането на информационните технологии в масова употреба, включително и за разпространяване на опозоряваща и невярна информация, превръщайки ги в източник на печалба за делинквента, която следва да съобрази като допълнителен критерий при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по аналогия съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА на използването й като такъв съгласно чл. 95, ал. 4 ЗАПСП и чл. 76а, ал. 3 ЗМГО.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация З. Т. М. е подала отговор на касационната жалба, в който се излагат съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания, изложени в жалбата.

Останалите ответници по касация – „Пик Нюз“ ЕООД и Н. Н. Й., в законоустановения срок не са подали писмен отговор на касационната жалба.

Последните като касатори по производството поддържат порочност на въззивното решение в обжалваната му осъдителна част поради нарушение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като в нарушение на чл. 52 ЗЗД определеното обезщетение е завишено и при отчитане на недоказани по производството 2 вреди от неконкретизирано деяние и въззивният съд в нарушение на чл. 235, ал. 2 и 236, ал.

2 ГПК не е обсъдил всички доказателства и наведени от тях доводи. Искат отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на исковете. Не претендират разноски.

Подържа в изложението към подадената касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК поради произнасяне по недопустима претенция и при следните правни въпроса, процесуалноправният от които изведен и конкретизиран от касационната инстанция: 1. За задължението на съда да прецени всички събрани доказателствени средства и обсъди противоречията в тях като изложи убедителни съображения за приемането на едни за достоверни и отхвърлянето на други, като поддържа противоречие на даденото разрешение във въззивното решение с р. 681-56-II, р. 748-56-II, ППВС № 1/1953 г. и ППВС № 2/1967 г.; 2. Когато в продължение на шест години от публикуването на определени снимки не се твърди понасяне на неимуществени вреди, възможно ли е една година по-късно да се проявят такива и то в големи размери; 3. Може ли да се твърди, че е налице клевета, чрез приписване на престъпление по чл. 159 НК, при положение, че процесните снимки изцяло се вписват в определението, дадено от чл. 93, т. 28 НК, а изпълнителното деяние по чл. 159 НК включва „създава“ и „представя“ и това е установено по делото. Поддържат тези два правни въпроса да са от значение за точното прилагане на закона.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК Й. Д. М. е подала отговор на касационната жалба, като поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата по същество.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане до разглеждане на касационните жалби, намира следното:

Касационните жалби са редовни и допустими. Подадени са от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството, по което е постановено обжалваното въззивно решение, е образувано по предявени от Й. М. против „Пик Нюз“ ЕООД, Н. Й. и З. М. искове по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за солидарното заплащане на сумата от 30000 лева, представляваща част от общо обезщетение в размер на 1000000 лева за претърпени от нея неимуществени вреди от публикувани в сайт pik.bg статии на 5.09.2019 г., 8.09.2019 г., 11.09.2019 г., 16.09.2019 г. и 26.09.2019 г., съдържащи клеветнически и обидни за нея твърдения и осъществена чрез тях недопустима намеса в личния и семейния й живот и публичното й унизяване и опозоряване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено публикуването на статиите на посочените дати в електронното издание на ответника „Пик Нюз“ ЕООД и тяхното съдържание, обосноваващо по изложените в исковата молба фактическа твърдения, предявената с нея искова претенция, и премахването на процесните снимки на 12.09.2019 г. по разпореждане на ответника З. М. въз основа на направено от ищеца Й. М. искане.

Ответникът Н. Й. бил управител на ответното дружество и автор на една от статиите – тази 3 от 8.09.2019 г., а ответникът З. М. – главен редактор на електронното издание, което се установявало от съвкупната преценка на събраните доказателствени средства.

Обсъдил е приетото пред първата инстанция заключение на съдебно-техническата експертиза, от което се установявало, че сайт xvideos.соm предлагал порнографски материали и процесните не се откривали на същия понастоящем, за които страните не спорили, че са били публикувани в посочения специализиран сайт. За същите се установявало от приложената пр. пр. № 9947/2012 г. на РП Варна, ДП № 50/2013 г. на ОДМВР Варна, че ищецът Й. М. била подала сигнал през 2012 г. за изнудването й от неин бивш приятел със заплаха за публикуване на компрометиращи я снимки в специализирани сайтове и за получаване на сексуални оферти поради разпространени за нея лични данни.

За установяване на претърпените от ищеца Й. М. неимуществени вреди са събрани и гласни доказателствена средства, чрез разпит пред първата инстанция на св. Б. И. (фактически съжител) и св. С. Б. – техен познат, консултирал я за състоянието й след процесните статии, и установените релевантни данни от които въззивният съд е обсъдил при определяне на обезщетението.

При така приетите за установени факти в решението, въззивният съд е приел, че поради сходство в съдържанието на процесните статии и публикуването им през непродължителен период от време определянето на обезщетение за неимуществени вреди се осъществявало глобално, а възражението на ответниците, че така претендираната претенция е недопустима - неоснователно. Изложил е съображения, че критериите за преценка на изложеното в статиите съдържание следвало да се извърши с оглед личността на ищеца Й. М. поради непопадането й в кръга на популярните и обществено разпознаваеми политици, дейци, общественици, артисти и други и изнасянето в тях на данни, несвързани с развивана от нея обществена дейност, и дали изнесеното в тях било оценъчни съждения или твърдения за конкретни факти, позорящи адресата. Процесните материали съдържали и снимки с интимно съдържание, а текстовият коментар включвал думи и изрази – „лъсна с два вибратора в порно сайт“, „долнопробното порно“, „Й. М. не е озлочестена страдалка, а професионална жрица“, „Й. М., годеницата от ДеБъ, е с публичен профил в най-големия порносайт xvideo”, „кадрите са отвратителни... явно става дума за извращения, за физиологичен проблем, който трябва да се лекува“, „фотоси, от които личи, че си имаме работа с истинска, професионална жрица на любовта, а не с клето и объркано момиче, рекетирано от бившия си приятел“, „фотосите са качени от самата нея преди години в профилите й в световни порно сайтове“, които внушавали, че ищецът Й. М. имала непристойно и обществено укоримо поведение при установените и важими за българското общество традиционни ценности и етични норми. Посочил е, че характеризирайки я няколкократно като „професионална жрица на любовта“, материалите недвусмислено правели аналогия с упражняване на проституция и развратна дейност, което било позорящо за името й и засягало нейната чест, и именно така създаденото общо целенасочено внушение налагало извода, че в случая е прекрачена границата, очертана в чл. 39, ал. 1 КРБ, и изразеното в тях не било мнение, а твърдения с обидните внушения, които по правилата на добрата журналистическа практика следвало да бъдат надлежно проучени и проверени 4 относно тяхната достоверност и надеждност на източника. Не се установявало и процесните снимки да били публикувани от ищеца Й. М. и да са били публично достъпни и свободно разпространявани в мрежите, а и извод за обратното не следвал и от текстовото съдържание на процесните статии и от ограничения достъп до спорния порносайт (до шест месеца назад). Статиите нарушавали нейното основно право по чл. 32 КРБ за ненамеса в личния и семеен живот, тъй като публикуваните снимки представлявали лични биометрични данни, обработването на които съгласно пар. 51 от Регламент (ЕС) 2016/679 било възможно само при изрично съгласие или установена специална нужда, които предпоставки в случая не били налице. Изложил е също, че процесните статии приписвали на ищеца Й. М. и извършване на престъпление по чл. 159 НК чрез разпространяване на порнографски материали, което останало недоказано, поради което статиите обективно съдържали опозоряваща и злепоставяща личността й информация. Клеветнически се явявали и съдържащите се в статиите фрази, че при нея се касаело до „извращение, физиологичен проблем, който трябва да се лекува“, които съдържали твърдения за неверни и позорящи обстоятелства, уронващи доброто име на лицето.