Решение № 5216 от 14.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5216 гр. София, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110207590 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 659650/21.04.2023 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-София, на „ХХХХХХХХХ“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, изразяващо се в това, че в законоустановения срок до 30.09.2021 г. не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията – Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на годишния финансов отчет на дружеството за 2020 г.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице „ХХХХХХХХХ“ ЕООД, с доводи за неговата незаконосъобразност, като се поддържа, че атакуваният акт е издаден при съществени процесуални нарушения, както и в пълно несъответствие с действителната фактическата обстановка. Конкретно се сочи, че наказателното постановление е издадено след изтичането на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, респективно и образуваното административнонаказателно производство е следвало да бъде прекратено. На следващо място се излага, че в съставения и предявен на жалбоподателя 1

АУАН, както и в атакуваното НП, не е дадено точно и ясно описание на конкретно извършеното нарушение и описание на обстоятелствата, при които е извършено последното. В заключение се поддържа, че в конкретиката на случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради което и по изложените съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

В съдебното заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.В., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт.

Последната, в дадения ход по същество, моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, за което се представя списък по реда на чл. 80 ГПК.

Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

Във връзка с писмо с вх. № 12-00-48/24.02.2022 г., изпратено на основание чл. 38, ал. 13 от Закон за счетоводството от Агенция по вписванията до ЦУ на НАП за юридическите лица, които не са подали в срок годишен финансов отчет за 2020 г. в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, била извършена проверка от служители на НАП, сред които и св. С. П. Ц., която заемала длъжността „инспектор по приходите“ при ТД на НАП – София, офис „....“.

В хода на проверката било установено, че „ХХХХХХХХХ“ ЕООД не е изпълнило задължението си до 30.09.2021 г. да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията – 2

Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на годишния си финансов отчет за 2020 г.

За констатираното нарушение св. С. П. Ц. съставила АУАН № F659650/23.05.2022 г. срещу „ХХХХХХХХХ“ ЕООД за извършено административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.

Върху АУАН № F659650/23.05.2022 г. актосъставителят посочил на 21.09.2022 г., че на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН административнонаказателното производство се спира до откриване на нарушителя.

Актът бил връчен на представляващ „ХХХХХХХХХ“ ЕООД – С..Л.С. лично и срещу подпис на 13.03.2023 г.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № 659650/21.04.2023 г., издадено от заместникдиректора на ТД на НАП-София, с което за описаното в АУАН административно нарушение, квалифицирано по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч., на „ХХХХХХХХХ“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева.

НП било връчено на представител на „ХХХХХХХХХ“ ЕООД на 02.05.2023 г., който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, въз основа на която е инициирано настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля С. П. Ц., Заповед № 3МФ-644/28.08.2020 г. на министъра на финансите; Заповед № 440/19.04.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, покани, ведно с разписки за връчване, извлечения от ТРРЮЛНЦ и ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2020 г. на „ХХХХХХХХХ“ ЕООД.

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. С. П. Ц. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало 3 непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля С. Ц. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ЗСч. – св. С. П. Ц. в качеството й на актосъставител, която е орган по приходите на длъжност „инспектор по приходите“ към ТД на НАП-гр. София, и заместник-директора на ТД на НАП - София в качеството му наказващ орган на основание чл. 78, ал. 2 ЗСч., вр. т. 2, б. „а“ от Заповед № 3МФ-644/28.08.2020 г. на министъра на финансите.

Съдът служебно констатира, че са спазени и императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Нарушението е описано подробно и точно, вкл. и обстоятелствата по неговото извършване, със съответната им правна квалификация. С факта на издаване на процесното наказателно постановление наказващият орган ясно и несъмнено е обективирал своята воля относно реализирано в обективната действителност нарушение, за което следва да се ангажира имуществената отговорност на въззивника. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз основа на която се определят видът и размерът на наложената имуществена санкция, 4 както и конкретно е ангажиран размерът й. Т. е., изпълнени са правните предписания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл, правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с оглед възможността да разбере фактическите параметри на предявеното му административно обвинение и да съобрази с неговите рамки своята защитна теза, съответно и доводите на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.

По делото е установено по безспорен начин, че дружеството жалбоподател, в качеството му на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, не е изпълнило задължението, произтичащо от нормата на чл. 38, ал. 1, т.

1 от Закона за счетоводството. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството в срок до 30 септември на следващата година търговците по смисъла на Търговския закон следва чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, да публикуват годишния си финансов отчет. Такова задължение за финансовата 2020 г. e било налице и по отношение на дружеството „ХХХХХХХХХ“ ЕООД, като е следвало годишният финансов отчет да бъде публикуван в регистъра до 30.09.2021 г.

Това обаче не било изпълнено и годишният финансов отчет за 2020 г. на дружеството не бил публикуван в Търговския регистър до 30.09.2021 г.

Същевременно при неизпълнение от страна на задълженото лице, административнонаказателната разпоредба на чл. 74, ал. 1 от ЗСч, предвижда нарочна санкция за бездействието на търговеца в насока непубликуване на ГФО за съответната финансова година, а именно имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева.

В настоящия случай административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, се установява по несъмнен начин както от показанията на свидетеля Ц., така и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства. Видно от последните, „ХХХХХХХХХ“ ЕООД не е изпълнило точно и своевременно задължението си да заяви за вписване и да представи за обявяване в Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, годишния финансов отчет за дейността си през финансовата 2020 г. в нормативно предвидения срок, а именно не по-късно от 30.09.2021 г.

5

При анализа на доказателствената съвкупност се установява, че заявление за вписване и представяне за обявяване на изискващия се по ЗСч годишен финансов отчет не е било подадено в нормативно предвидения срок, което предполага бездействие от страна на търговеца - адресат по отношение на изпълнение на задължението, обективирано в посочената разпоредба.

Предвид горното, така очертаното бездействие правилно е квалифицирано от страна на наказващия орган като нарушение на нормата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.

От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил за нарушението санкционната разпоредба чл. 74, ал. 1 от ЗСч, която имплицитно препраща към визираното в нормата на чл. 38 от ЗСч правно задължение. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.

Ето защо, съдът намира, че поначало административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана правилно.

Независимо от изложеното обаче, настоящата съдебна инстанция констатира допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при изготвяне на АУАН и НП, които обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

На първо място, в процесния случай не са налице предпоставките за съставянето на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. По делото се установи, че АУАН е съставен на 23.05.2022 г. в отсъствие на представител на жалбоподателя (неговия управител или упълномощено лице), и е бил връчен на представител на дружеството едва на 13.03.2023 г. Процедиране по гореописания начин от страна на актосъставителя е възможно, допустимо и законосъобразно в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да бъде открит, или е бил поканен за съставяне на акта, но не се е явил. Съгласно общото законово правило на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, актосъставителят, след формирането на извод за извършено административно нарушение от страна на конкретно лице, е длъжен да го покани за съставяне на АУАН. Само при наличието на надлежно връчена покана, ако нарушителят 6 не се яви в определения ден и час, съставянето на АУАН в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2, пр. 2 ЗАНН.