Разпореждане № 2487 от 06.04.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2487 гр. Кюстендил, 06.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520101229 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ш. С. Ш., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, за заплащане на следните суми: 1789,52 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „КРЕДИТ ЙЕС“ ООД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 23.08.2023 г. на агенцията, ведно със законната лихва за забава от 23.03.2026 г. до окончателното изплащане; 596,14 евро – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 22.09.2023 г. до 22.01.2025 г.; 132,51 евро – законна лихва за забава за периода от 23.09.2023 г. до 22.03.2026 г.

Съдът счита, че процесният договор за кредит е недействителен. Така е, защото в него и общите условия липсва посочване от какви компоненти се състои ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 1

ЗПК, а на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д.

№ 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д.

№ 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“.

Само за пълнота следва да се отбележи, че съдът извърши изчисление с онлайн калкулатор за ГПР и установи, че в него не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение по договора за кредит. Това означава, че ГПР е невярно посочен. В Решение от 17.10.2024 г. по дело C‑409/23 СЕС изрично сочи, че в обхвата на ГПР не попадат случаите, в които още от сключването на договора за кредит кредиторът предвижда неизпълнението от потребителя на задължението за плащане, за да търси икономическа облага. Именно такъв е настоящият случай. Предвид размера на ГПР – близък до границата по чл. 19, ал. 4 ЗПК, очевидно заявителят е искал да изведе неустойките извън обхвата на ГПР, за да не надхвърли максималния законов праг. Сумата е необосновано висока с оглед вредите, които неустойката обезпечава. Освен това кредитодателят поставя редица условия и ограничения на потребителя, с които прави по-вероятно неустойката да стане изискуема – срокът за предоставяне на обезпечението е много кратък; в него потребителя не само трябва да си осигури обезпечението, но и да направи редица справки, ако иска да се увери, че лицето, което предлага, отговаря на изискванията в договора.

Ако кредитодателят наистина желаеше да си осигури обезпечение, нямаше да сключи договора, без да му бъде предоставено такова. Налице е явна злоупотреба с лица, които се намират в затруднено положение. Ако те можеха да си позволят поръчител (роднина или приятел, който да им помогне) или банкова гаранция (банкова услуга, която се заплаща), надали щяха да се обърнат към т.н. „дружество за бързи кредити“. Кредиторът е включил неустойката като част от месечните погасителни вноски, защото е бил убеден, че ще възникнат предпоставките за плащането й. Поради изложеното в разглежданата хипотеза неустойката се явява договорна конструкция за прикриване на възнаграждение на кредитодателя. Тази сума подлежи на включване в ГПР на общо основание.

Нужно е да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване на скритото възнаграждение в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, 2 лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.

22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Поради изложеното се дължи само чистата стойност на кредита – 1789,52 евро. Заявлението следва да се отхвърли за всички останали суми.

На заявителя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Предвид изхода на делото, на заявителя се полагат съразмерно деловодните разноски в размер на 71,06 евро за юрисконсултско възнаграждение и 30,42 евро за държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 4408/24.03.2026 г. по входящия регистър на Районен съд – Кюстендил, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ш. С. Ш., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, за заплащане на следните суми: 596,14 евро – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 22.09.2023 г. до 22.01.2025 г.; 132,51 евро – законна лихва за забава за периода от 23.09.2023 г. до 22.03.2026 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ш. С. Ш., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, за заплащане на следните суми: 1789,52 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „КРЕДИТ ЙЕС“ ООД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 23.08.2023 г. на агенцията, ведно със законната лихва за забава от 23.03.2026 г. до окончателното изплащане; 71,06 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение; 30,42 евро – деловодни разноски за държавна такса.

3

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4