Определение № 192 от 13.02.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 192 гр. София, 13.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Частно касационно гражданско дело № 20228003104099 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

С определение №2328, постановено на 07.10.2022г. от Окръжен съд Пловдив, Х състав по в.ч.гр.д.№2369/2022г. е оставена без уважение частната жалба на „Екоенерджи дивелъпмънт“ ООД срещу определение №459 от 26.08.2022г. на съдията по вписванията от Службата по вписванията при Районен съд-Пловдив по заявление с вх.№29695/26.08.2022г. по описа на СВ гр.Пловдив, имотен регистър, с което е отказано частично заличаване на възбрана с №........., том ... от 2015г. по описа на СВ - гр.Пловдив, като по делото е приложен официален препис-копие от електронен образ, заверен от съдебния деловодител.

Въз основа на служебно извършена справка в ЕИСС се установи, че актът е подписан с електронен подпис от съдиите, посочени в него като членове на съдебния състав, на 07.10.2022г.

Позовавайки се на практиката на указанията, дадени в ТР №1 от 10.07.2018г. по тълк.д.№1/2015г. на ОСГТК, въззивният съд е изложил съображения, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение не се 1 заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените в закона хипотези. Посочено е, че в мотивите на тълкувателното решение са посочени някои от предвидените в закона и обуславящи заличаване на възбраните хипотези, като е прието и че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. Изложени са също така съображения, че дори да се приеме, че купувачът на недвижим имот въз основа на проведена публична продан, е легитимиран да предяви искане за заличаване на възбрана, то той би следвало да представи пред съдията по вписванията освен постановлението за възлагане на придобития след публична продан имот и доказателства за това, че е отпаднал и интересът на всички трети лица, имащи права, произтичащи от тази възбрана.

Взето е предвид, че в случая възбраната е наложена по изп. дело №496/2015г. на ЧСИ Л.М. с №819 КЧСИ и брани правата на взискателите по това изпълнително дело до пълното им удовлетворяване. Позовавайки се на практика на ВКС въззивният съд е приел, че възбраната може да бъде заличена само по искане на съдебния изпълнител, пред когото е образувано посоченото изпълнително дело, при неговото приключване. Прието е, че съдията по вписванията правилно е отказал частично заличаване на възбраната по подадено искане от „Екоенерджи дивелъпмънт“ ООД, което е придобило правото на собственост върху ПИ ..........и ПИ ..............с постановление за възлагане на недвижими имоти от 26.06.2019г., влезли в сила на 08.07.2019г., издадени по изп.д.№530/2017г. на ЧСИ А.А., образувани след разделянето на ПИ ................, който със заповед № К-14-16-278 от 16.06.2008г. на СГКК-Пловдив е разделен на ПИ ................., .............и ПИ ............., и е бил образуван чрез обединяване на имоти №............., №.............., №............., №............., №...............и №............

Определението е обжалвано от “Екоенерджи дивелъпмънт“ ООД чрез процесуалния му представител адв. В. Б. Е. от АК-Пловдив, с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено и бъде разпоредено частично заличаване на възбраната.

Поддържа, че е налице основание за допускане на касационното 2 обжалване по следните правни въпроси:

1.Дали при действието на чл. 433, ал. 4 ГПК вписаните възбрани в хода на изпълнението могат да се заличават по искане на купувача на публичната продан без представяне на доказателства, че възбраната му е непротивопоставима и не брани права?

Според жалбоподателя по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, постановена след влизане в сила на чл. 433, ал. 4 ГПК – определение №65 от 10.04.2020г. по ч.гр.д.

№596/2020г. на I г.о. на ВКС; определение №72 от 28.04.2020г. по ч.гр.д.

№532/2020г. на I г.о. на ВКС; определение №81 от 12.05.2020г. по ч.гр.д.

№632/2020г. на I г.о. на ВКС; определение №161 от 05.10.2020г. по ч.гр.д.

№1507/2020г. на II г.о. на ВКС и определение №211 от 17.12.2020г. по ч.гр.д.

№3222/2020г. на II г.о. на ВКС.

2.Следва ли при действието на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК, съгласно която заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство има действие занапред, да се представят доказателства, че възбраната е непротивопоставима и не брани права, заедно с молбата за заличаване на възбраната на купувача от публичната продан, при положение, че постановлението за възлагане е влязло в сила, има извършено разпределение на продажната цена между взискатели и възбраната е постигнала своята цел?

Според жалбоподателя така поставеният въпрос би имал значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поддържа също така, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК, тъй като въззивният съд е постановил съдебен акт без да отчете разпоредбата на чл.

433, ал. 4 ГПК (ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г.) въпреки очевидната приложимост на правната норма.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Налице са предпоставките за допускане на постановеното от Окръжен съд - Пловдив определение до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса следва ли при действието на разпоредбата на чл. 433, ал.

4 ГПК, съгласно която заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство има 3 действие занапред, да се представят доказателства, че възбраната е непротивопоставима и не брани права, заедно с молбата за заличаване на възбраната на купувача от публичната продан, при положение, че постановлението за възлагане е влязло в сила, има извършено разпределение на продажната цена между взискатели и възбраната е постигнала своята цел в хипотеза, при която се иска заличаване на възбрана, наложена по изпълнително дело, което е различно от изпълнителното дело, по което е същият имот е изнесен на публична продан и е възложен с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител.

По така поставения въпрос настоящият състав приема, че в хипотеза, при която един имот е изнесен на публична продан в изпълнително производство и е възложен с влязло в сила постановление от съдебния изпълнител, при действието на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК по искане на купувача от публичната продан може да бъде заличена възбрана, наложена в друго изпълнително производство, ако същата не е обезпечителна. При подаване на заявлението молителят следва да представи доказателства, че възбраната, чието заличаване иска, е наложена в изпълнително производство, образувано въз основа на представен изпълнителен лист или друго изпълнително основание, или да посочи вписания акт, за да може съдията по вписванията да установи, че възбраната не е обезпечителна.

Съображенията за това са следните:

Трайно, последователно и непротиворечиво след влизане в сила на чл.

433, ал. 4 ГПК (обн. ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г.) ВКС приема, че купувачът на публичната продан може да сезира съдията по вписванията с искане за заличаване на вписаната възбрана върху придобития на публична продан недвижим имот, когато същата е наложена по изпълнителното дело, по което е извършена и публичната продан. Въз основа на това искане възбраната следва да бъде заличена, вкл. по съображения, че съгласно чл. 433, ал. 4 ГПК (Обн. ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г.), съгласно която вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Тази разпоредба отрича възможността заличаването на възбраната да има обратно действие, като се запазва действието на възбраните в периода от вписването до заличаването им, което означава, че се запазва поредността на вписванията и 4 противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписаните актове през този период. Както приема ВКС в своята практика, наложената в изпълнителното производство възбрана има за цел да запази възбранения имот от изменение, повреждане и унищожаване, както и от разпоредителни сделки, за да стане възможно изнасянето му на публична продан и удовлетворяването на паричните вземания на взискателя и присъединените кредитори от цената на продадения имот без при това извършените след налагането на възбраната и до влизане в сила на постановлението за възлагане разпоредителни сделки да могат да бъдат противопоставени на взискателите и купувача от публичната продан. Тази цел се обезпечава с разпоредбите на чл. 451, ал. 1, чл. 452, чл. 463 и чл. 496, ал. 2, изречение 2 ГПК и се постига с приключването на публичната продан на възбранения имот, влизане в сила на постановлението за възлагане, заплащането на цената от купувача и извършеното между взискателите разпределение на така получената цена. По тези съображения следва да бъде направен извод, че в подобна хипотеза запазването на възбраната след публичната продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила защитните си функции.

В хипотеза, при която върху един и същи имот по искане на взискателите са наложени възбрани по няколко изпълнителни дела и по едно от тях е проведена публична продан на имота, като постановлението за възлагане е влязло в сила, ако взискателите по останалите изпълнителни дела са се присъединили в изпълнителното производство, по което се извършва публичната продан по реда и в сроковете по чл. 456 ГПК, вземанията им ще бъдат включени в извършеното след провеждането на публичната продан разпределение и в този смисъл получената от проданта на имота сума ще послужи за удовлетворяване (изцяло или отчасти) и на техните вземания. Но дори взискателите по останалите изпълнителни дела да не са се присъединили в това изпълнително производство, след извършената и приключила публична продан не съществува възможност по останалите изпълнителни дела изпълнението да бъде насочено върху същи имот, тъй като този имот вече не е собственост на длъжника, а принадлежи на купувача от публичната продан, който го е придобил на основание, противопоставимо на тези взискатели. В този смисъл следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 5, съгласно която изпълнителното производство се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде 5 продадено. Върху имот, който е собственост на лице, различно от длъжника, и е придобит на основание, което е противопоставимо на взискателите по тези изпълнителни дела, не може да бъде насочено принудително изпълнение, от което следва изводът, че наложената в тези изпълнителни производства възбрана не брани правата на взискателите по тях след приключването на публичната продан.

Права на трети лица и след приключването на публичната продан продължава да брани обезпечителната възбрана, наложена в производство по чл. 389, респ. чл. 390 ГПК, тъй като при тази възбрана възможността принудително изпълнение да бъде насочено върху възбранения имот е в пряка зависимост от обстоятелството дали към момента на предприемането на изпълнителните действия имотът е собственост на длъжника, вкл. в хипотеза, при която след влизане в сила на постановлението за възлагане длъжникът отново придобие правото на собственост върху имота. Т.е. ако възбраната все още не е послужила по смисъла на чл. 31, ал. 2 от Правилника за вписванията, тя не може да бъде заличена по искане на заинтересованото лице.

По така изложените съображения изводите на въззивния съд, че възбраната в настоящия случай не може да бъде заличена по искане на купувача на имота от публичната продан, не могат да бъдат споделени.