Решение № 54 от 04.06.2021, Районен съд - Дряново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Дряново , 04.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20204220100419 по описа за 2020 година

,за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правна квалификация чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът В. Н. К. от гр. *** основава исковата си претенция на обстоятелството, че с договор за дарение на недвижим имот първият ответник К. З.. Щ. и съпругата му Е.Ц. Щ.а дарили на дъщеря си – втората ответница Г.К. Щ.а следните недвижими имоти, придобити при режим на СИО : поземлен имот с идентификатор *** с площ от 512 кв. м. и жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор ***.1, построена в същия поземлен имот, с площ по документи от 51 кв. м., находящи се в гр. Дряново, ул. *** Твърди, че единият от дарителите К. З.. Щ. е длъжник на ищеца, чиито вземания произтичат от три броя изпълнителни листи, издадени от Районен съд Силистра, съответно по НЧХД № 660/ 2018г. за сумата 500 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2017г. до окончателното плащане, както и сумата от 1500 лв., за извършени разноски във въззивното производство по ВНЧХД № 11/ 2020г. по описа на Окръжен съд Силистра, както и по НЧХД № 871/ 2019г. за сумата от 1650 лв. за разноски, както и сумата 1500 лв. за разноски по ВНЧХД № 66/ 2020г. по описа на Окръжен съд Силистра, както и по НЧХД № 752/ 2019г. за сумата 1602,75 лв. – разноски, както и за сумата 1550 лв. разноски във въззивното производство по ВНЧХД № 65/ 2020г. по описа на Окръжен 1 съд Силистра. Посочва, че по изброените изпълнителни листи били образувани три броя изпълнителни дела в съдебно-изпълнителната служба ***, обединени по-късно в изпълнително дело № 20203230402155 по описа на същата СИС. По образуваните изпълнителни дела имало извършени вече разноски, които към момента на депозиране на исковата молба възлизали на 1904 лв.

Заявява, че към 26.06.2020г. ответникът Щ. бил осъден на първа инстанция по трите НЧХД на Районен съд Силистра – съответно на 29.10.2019г. по НЧХД № 660/ 2018г., на 03.02.2020г. по НЧХД № 752/ 2019г. и на 14.01.2020г. по НЧХД № 752/ 2019г. От приложените съдебни решения и обявления било видно още, че разпоредителната сделка била извършена малко преди изтичане на 30-дневния срок за произнасяне по трите въззивни НЧХД по описа на Окръжен съд Силистра, които били решени съответно на 08.07.2020г., на 08.07.2020г. и на 01.07.2020г. Към датата 26.06.2020г. ответникът Щ. бил наясно за възникване на задължения към ищеца по повод проведените съдебни дела.

Твърди, че с извършването на дарение на описаните по-горе недвижими имоти, първият ответник увреждал ищеца, тъй като се лишавал от имущество, спрямо което можело да бъде насочено принудителното изпълнение и което да послужи за удовлетворяване на кредитора. Предвид обстоятелството, че първоинстанционните решения били произнесени на 29.10.2019г., на 03.02.2020г. и на 14.01.2020г., а увреждащата сделка била извършена на 26.06.2020г., както и в едномесечния срок за окончателното въззивно произнасяне по трите дела, според ищеца било очевидно, че при извършване на увреждащото действие длъжникът е знаел за увреждането.

Доколкото увреждащото действие на разпореждане било безвъзмездно, то било без значение дали надарената знаела за увреждането към момента на извършването на дарението. Освен това надарената била низходяща на първия ответник – негова дъщеря, поради което била налице и презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 135 ЗЗД да обяви за относително недействителен по отношение на ищеца В. Н. К. в качеството му на кредитор, договора за дарение, сключен с нотариален акт № ***, том I, рег. № ***, дело № ***, издаден от нотариус А.А., рег. № *** с район на действие Районен съд Дряново, вписан с вх. рег.

№ ***г. под акт № ***, том I на Агенцията по вписванията Дряново, с който ответникът К. З.. Щ. е прехвърлил безвъзмездно в полза на ответника Г.К. Щ.а – негова дъщеря правото на собственост върху следните недвижими имоти : ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 512 кв. м., находящ се в гр.

Дряново, ул. ***и ½ идеална част от жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор ***.1, построена в горния поземлен имот с площ по документи 51 кв. м., находяща се в гр. Дряново, ул. *** Претендира разноски.

2

В дадения от съда срок е постъпил отговор от ответника К. З.. Щ., с който се твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като оспорват твърдението, че съществуват издадени в полза на ищеца изпълнителни листи, като приложените с исковата молба били неистински. Твърди, че не дължи претендираните от ищеца суми, тъй като между страните имало неуредени финансови взаимоотношения и ищецът дължал суми в размер на 15 500 лв., произтичащи от неизпълнен ангажимент на съпругата на ищеца – С. Н. К.а да прехвърли гараж, находящ се в гр.

***, ул. *** № ***. Също така ищецът незаконно бил задължал и в момента укривал собствения на ответника лек автомобил *** с рег. № *** за което била сезирана Районна прокуратура ***. В тази връзка прави възражение за прихващане до размера на по-малката сума.

На следващо място твърди, че направеното дарение не е било с цел да се увреди кредитора, тъй като към онзи момент не е имало такъв, а да се уредят приживе имуществените отношения между ответника и децата му, тъй като същият е с остро сърдечно заболяване. По-скоро дарението било направено само и единствено с цел имотът да стане лично имущество на дъщеря му, а не същото да е в режим на СИО на младото семейство. Твърди, че поведението му по никакъв начин не увреждало ищеца.

Оспорва истинността, автентичността и верността на представените с исковата молба писмени доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като недопустим и да прекрати производството по делото, а разгледан по същество, да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

В дадения от съда срок не е депозиран отговор от ответницата Г. К. Т..

В проведеното по делото съдебно заседание на 05.04.2021г. пълномощникът на ответниците адв. Н. от АК – Габрово оттегли направеното оспорване с отговора на истинността, автентичността и верността на представените с исковата молба писмени доказателства. В писмени бележки по делото посочва, че от представените по делото писмени доказателства се установило, че ищецът също дължал суми на ответника, поради което първо следвало да бъде извършено прихващане. За удовлетворяване претенцията си ищецът по делото бил предприел действия по принудително изпълнение срещу ответника чрез възбрана и опис на друг негов имот, находящ се в гр.

Варна и той се явявал обезпечен кредитор чрез имоти, различни от тези, предмет на атакуваните сделки с исковете по чл. 135 ЗЗД. Поради което оспорва формирания от ищеца извод за увреждащ характер на процесните сделки.

С определението си от 09.03.2021г. съдът се е произнесъл по направените от ответника Щ. възражения с отговора, като е оставил без уважение направеното искане за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск, като неоснователно. Оставил е без уважение направеното искане за приемане за 3 съвместно разглеждане в настоящото производство на възражение за прихващане, като недопустимо. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното :

Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че с присъда от 29.10.2019г. по НЧХД № 660/ 2018г. по описа на Районен съд Силистра ответникът Щ. бил признат за виновен за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Както и бил осъден да заплати на гражданския ищец В.К. сумата 500 лв. – обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 12 лв. – разноски. С решение от 08.07.2020г. по ВНЧХД № 11/ 2020г. по описа на Окръжен съд Силистра присъдата е била потвърдена, като ответникът Щ. бил осъден да заплати на ищеца сумата 1500 лв.

– адвокатско възнаграждение в хода на въззивното производство. За присъдените суми бил издаден изпълнителен лист № 260000/ 21.08.2020г.

Между същите страни са водени и други наказателни дела от частен характер. С присъда от 14.01.2020г. по НЧХД № 752/ 2019г. по описа на Силистренски районен съд ответникът Щ. е осъден за заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1602,75 лв. С решение от 01.07.2020г. по ВНЧХД № 65/ 2020г. по описа на Окръжен съд Силистра присъдата е била потвърдена, като ответникът Щ. бил осъден да заплати на ищеца сумата 1550 лв. – адвокатско възнаграждение в хода на въззивното производство.

За присъдените суми бил издаден изпълнителен лист № 124/

20.07.2020г.

С присъда от 03.02.2020г. по НЧХД № 871/ 2019г. по описа на Районен съд Силистра съд ответникът Щ. е осъден за заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1650 лв. С решение от 08.07.2020г. по ВНЧХД № 66/ 2020г. по описа на Окръжен съд Силистра присъдата е била потвърдена, като ответникът Щ. бил осъден да заплати на ищеца сумата 1500 лв. – адвокатско възнаграждение в хода на въззивното производство. За присъдените суми бил издаден изпълнителен лист № 123/ 20.07.2020г. По делото е представено уведомление по изп. дело № 20203230402155по описа на СИС при Районен съд *** до взискателя В.К., видно от което с разпореждане на Държавен съдебен изпълнител от 20.11.2020г. на основание чл. 458 от ГПК като взискател се присъединява Държавата в лицето на НОП до размера на сумата от 25 235,96 лв.

Впоследствие изп. дело № 2155/ 2020г. по описа на СИС при Районен съд ***, 4 образувано на 31.07.2020г. по изпълнителен лист № 123/ 2020г. ,издаден по НЧХД № 871/ 2019г. по описа на Районен съд Силистра и присъединеното към него изп. дело № 165/ 2020г. по описа на СИС при Районен съд ***, образувано на 16.10.2020г., въз основа на изпълнителен лист № 260000/ 21.08.2020г., издаден по НЧХД № 660/ 2018г. по описа на Районен съд Силистра било изпратено на съдебен изпълнител при Районен съд Дряново и било образувано изп. дело № 5/ 2021г.

Между страните не е налице спор, а и от приложения на л. 5 от делото нотариален акт се установява, че на 26.06.2020г. ответникът К. З.. Щ. дарил на ответната страна Г. К. Т. съответните идеални части от процесните недвижими имоти, подробно описани в акта, по отношение на които съдът е сезиран да прогласи частична недействителност спрямо ищеца. По делото не е спорно и от направената служебна справка в НБД „Население“ е видно, че ответниците по делото са роднини по права линия от първа степен, тъй като са баща и дъщеря.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е процесуално допустим. За ищеца е налице правен интерес от предявяването му, тъй като с него се търси обявяването на относителна недействителност на сделка, имаща за предмет имот, различен от този, върху който (както твърди ответника Щ.) е учредена ипотека за обезпечаване вземането му срещу длъжника. В този смисъл решение № 46/ 07.03.2016 г. по гр. д. № 4352/2015 г., IV г. о., ВКС. Искът е насочен срещу надлежните ответници – страните по атакуваната сделка, за която се твърди, че уврежда кредитора.

Уважаването на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД изисква ищецът да докаже пълно и главно качеството си на кредитор спрямо прехвърлителя по атакуваната сделка, извършване на разпоредително действие от страна на длъжника в полза на другия ответник, увреждане интересите на кредитора с това разпоредително действие, както и наличие на знание у длъжника, че действието уврежда кредитора. Кредиторът не следва да доказва наличие на знание у приобретателя по възмездната сделка, ако той е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, тъй като в тези случаи действие намира оборимата презумпция за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Оборването на въведената презумпция е в тежест на длъжника, за което същият следва да проведе пълно обратно доказване.